Истинската любов – 40 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Истинската любов не представлява силна, буйна и необуздана страст, а е спокойна и дълбока по естество. Тя не обръща внимание на външното и на дребните неща, а единствено на очарованието на вътрешните качества. Тя е мъдра, проницателна и истински, и постоянно предана. Бог ни изпитва и ни проверява чрез най-обикновените случки в живота. Най-вече малките неща разкриват съдържанието на сърцето. Дребните прояви на внимание, многобройните незначителни случки и простите прояви на учтивост оформят щастието в живота. Липсата на нежни, окуражителни, изказани с обич думи, както и липсата на най-обикновена любезност във всекидневието правят живота ни нещастен. Краят на всичко ще разкрие обаче, че отричането от личното Аз заради доброто и щастието на другите около нас съставя по-голямата част от доклада за нашия живот, записан в небето. Ще бъде разкрито също, че грижата за личното Аз без оглед на доброто и щастието на другите, не е останало незабелязано от нашия небесен Отец.
Братко Б., Господ работи за тебе. Той ще те благослови и подкрепи, при условие че водиш правилен начин на живот. Ти разбираш истината, но е необходимо да добиеш цялостното познание за Божията воля и дело, за да се подготвиш да заемеш по-отговорно място, ако Той би желал да ти го повери, разбирайки, че може да прослави името Си чрез тебе. Но ти все още трябва да добиваш опит. Твърде импулсивен си и се влияеш лесно от обстоятелствата. Бог желае да те направи силен, да те стабилизира и да те утвърди, ако сериозно търсиш мъдрост от Него. Той е непогрешим и е обещал, че молитвите ти няма да бъдат напразни.
Когато поучаваш другите в истината, съществува опасност да говориш строго и по начин, който не отговаря на твоя недостатъчен опит. Ти разбираш значението на нещата от един ъгъл, схващаш веднага тяхната същност, но не всички са устроени като тебе и не умеят да правят това. Ти не си готов да изчакаш търпеливо и спокойно другите да преценят доказателствата, нетърпелив си към онези, които не са в състояние да видят толкова бързо, колкото виждаш ти. Има опасност да караш другите да виждат твърде много неща наведнъж така, както ги виждаш ти и да изпитват онази необходимост от действие, която ти изпитваш. Ако очакванията ти не се осъществят, ще се обезкуражиш и обезпокоиш и ще пожелаеш промяна.
Трябва да се противопоставиш на желанието си да осъждаш и да унижаваш. Пази се от всичко, което напомня нападателен дух. Не е угодно на Бога този дух да се намира в Неговите дългогодишни опитни служители да имат този дух. На един младеж подхожда повече да проявява ревност и въодушевление, но при условие, че е надарен със смирение и вътрешна красота; но когато един младеж само с неколкогодишен опит прояви прибързана, безразсъдна ревност и нападателен дух, това е крайно неприлично и твърде отблъскващо. Нищо друго не може да унищожи влиянието му така бързо, както тази негова слабост. Кротост, благородство, снизходителност, дълготърпение, дух, който не се оставя да бъде лесно предизвикан, а понася всичко, надява се на всичко и издържа всичко – това са плодовете, които растат на скъпоценното дърво на любовта. Любовта е небесно растение. Ако бъде хранено, то ще се окаже вечно зелено – клонките му няма да изсъхнат и листата му няма да повехнат. То е безсмъртно, вечно напоявано от небесната роса.

Силата на любовта
Любовта е сила. Тя е принцип, изграден от неотделими от него умствени и морални елементи. Богатството има силата да покварява и погубва, властта – да наранява, но превъзходството и стойността на чистата любов се крият в силата й да върши добро и само добро. Всичко извършено от истинска обич, колкото и незабележимо да е то и дори презряно в очите на хората, носи богати плодове. Тъй като Бог гледа с колко любов е извършена работата, а не нейното количество. Любовта е от Бога. Духовно непромененото сърце не може да създаде, нито дори да отгледа това небесно растение, което живее и цъфти само там, където царува Христос.
Любовта не може да съществува без външен израз, а всяко дело на обич я поражда отново, засилва я и я утвърждава. Тя може да победи там, където аргументите и авторитетът са безсилни. Тя не действа за печалба или награда, въпреки че Бог е определил голямата награда да бъде резултат от вярна работа, извършена с обич. По естество тя се предава и разпространява и има силата и мощта да побеждава големи злини. Нейното влияние смекчава и преобразява, завладява живота на грешните и въздейства върху сърцата им, когато всяко друго средство се е оказало безуспешно. Там, където силата на ума и авторитета се прилага без любов в чувствата и волята на онези, които се стараем да достигнем, се поражда съпротива и ги принуждава да се съпротивляват все повече и повече. Исус е Князът на мира. Той дойде на света, за да подчини на Себе Си съпротивата и авторитета. Той можеше да заповядва с мъдрост и сила, но средствата, които използваше, за да победи злото, бяха мъдростта и силата на любовта. Не позволявай нищо да отклони вниманието ти от работата, която извършваш в момента, докато Бог не види, че си годен да ти възложи друго място в същото поле на делото. Не се стреми към щастие, тъй като то никога не може да бъде намерено. Докато го търсиш, изпълнявай старателно дълга си. Нека верността се отпечата върху всичко, което вършиш. Облечи се със смирение.
„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях…“ (Матей 7:12, ст. 1). Живот, основан на този принцип, носи големи благословения. … Защото това е същината на закона и пророците“ (Матей 7:12, 2). Това е сериозно основание, което би могло да ни накара да се обичаме взаимно с чиста, сърдечна, пламенна обич. Христос е нашият пример. Той обикаляше, за да върши добро и живя, за да благославя другите. Любовта придаваше красота и пълнота на всички Негови действия. Не ни е заповядано да правим (курсив)за себе си онова, което бихме желали другите да правят на нас. Трябва да правим (курсив)за другите онова, което желаем те да правят за нас при подобни обстоятелства. Мярката, с която отмерваме, винаги се връща отново към нас. Чистата обич е проста в проявата си и се отличава от всеки друг принцип на действие. Стремежът да спечелим влияние над другите и желанието да се харесаме може да създадат един добре подреден живот, а често пъти и един безупречен разговор. Себеуважението може да ни накара да се стараем да не изглеждаме зли. Възможно е едно себелюбиво сърце да проявява великодушие, да демонстрира скромност и нежност, да познава истината за това време и въпреки това подбудите да бъдат измамни и нечисти. Действията, произтичащи от такова сърце, могат да бъдат лишени от уханието на живота и от плодовете на истинската святост, тъй като не са породени от принципите на чистата обич. Тя трябва да се подхранва и култивира, тъй като влиянието й е божествено.

* * *
Небето трябва да започне тук, на тази земя. Когато членовете на народа на Бога се изпълнят със смирение и нежност, ще разберете, че Неговото знаме над тях е любов и Неговите плодове са сладки… Още тук, на земята, те ще пресъздадат небе, което да ги подготви за вечното (1902 г., т. 7, стр. 139).