Господ Исус изисква от нас да признаваме правата на всеки човек. Трябва да признаваме обществените права на хората, както и правата им като християни. Всички трябва да бъдат третирани с учтивост и деликатност като синове и дъщери на Бога.
Християнството прави от човека джентълмен (благородник). Христос беше учтив даже спрямо преследвачите Си; и истинските Му последователи ще проявяват същия дух. Погледнете Павел, когато бе заведен пред управителите (управниците). Речта му пред Агрипа е илюстрация (картина) на истинска учтивост, както и на убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, разпространена в света, но учтивостта, която извира от истинска сърдечна доброта (любезност).
И най-внимателното култивиране на външните приличия на живота не е достатъчно да премахне (да изключи) цялата раздразнителност, сурова оценка (преценка) и неподходяща реч. Никога не може да се прояви истинска учтивост, докато собственото аз се счита като най-върховният обект. Любовта трябва да обитава в сърцето. Съвършеният християнски характер черпи подбудите си за действие от дълбоката си сърдечна любов към своя Господ. Нагоре през корените на неговата любов към Христос блика (бликат) сока (соковете) на несебелюбив (неегоистичен) интерес към неговите братя. Любовта придава на притежателя й благородство, благоприличие и миловидност (приятност) на държанието. Тя озарява лицето и смекчава гласа; пречиства и издига (въздига, възвишава) цялото същество (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 489,410).

Нужна е истинска учтивост
Най-голямата нужда е – мъже и жени, познаващи Божията воля да се научат да станат успешни работници в Неговото дело. Те трябва да бъдат изискани хора, интелигентни, не да имат само една измамлива външна шлифовка и превзетата изкуственост (маниерничене) на светските хора, но онази изискана и истинска учтивост, която ухае на небе (носи небесно ухание), и която всеки християнин ще притежава, ако стане участник в Божественото естество. Липсата на достойнство и на християнска изисканост в редовете на пазителите на съботата е (говори) срещу нас като народ и прави истината, която изповядваме, неприятна. Делото (Работата) на възпитаването на ума и маниерите може да бъде доведено (доведена) до съвършенство. Ако изповядващите истината не се възползват сега от привилегиите и възможностите си да пораснат до пълният ръст на мъже и жени в Христа Исуса, ще допринесат за опозоряване делото на истината и на Христос (“Свидетелства”, т. IV, стр. 358,359).

Избор на приятели
Младежите, които живеят в хармония с Христос ще избират такива приятели, които ще им помагат да вършат правото и ще избягват общество, което не подпомага развитието на прави принципи и благородни намерения (цели). Навсякъде могат да се намерят младежи, чиито умове са оформени според едни нисък образец. Когато влизат в общуване с тази класа хора, застаналите безрезервно на Христовата страна, ще стоят твърдо в защита на онова, което разумът и съвестта им казва, че е право (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 222).