Деморализиращата екстравагантност преобладава навсякъде и много души вървят към гибел поради любовта им към облекло и външен показ. Животът на девет десети от посветилите се на модата е жива лъжа. Измама, лъжа – това е ежедневната им практика; защото желаят да изглеждат онова, което не са.
Благородството на душата, добротата, великодушието се разменят за удовлетворяване на страстта към зли неща. Хиляди продават добродетелта си, за да имат средства за следване модите на света. Такава лудост заради променливите моди на света трябва да породи цяла армия реформатори, която да заема твърда позиция в полза на простото и прилично облекло. Сатана постоянно измисля моди, които не могат да бъдат следвани, ако не се пожертват пари, време и здраве.

Следване на света
След като наблюдаваме картината на покварата на света във всичко, що се отнася до модата, как дръзват изповядващите се за християни да следват пътя на светските хора? Трябва ли да възприемем тези деморализиращи моди сякаш ги че одобряваме? Мнозина наистина възприемат модите на света, но то е, защото Христос, надеждата на славата не живее в тях. Луксозният начин на живот, екстравагантното обличане, биват в крайности и вземат такива големи размери, че съставляват едно от знаменията на последните дни.
Гордост и суетност се проявяват навсякъде. Но склонните да се оглеждат в огледалото, за да се възхищават на себе си, много малко са склонни да се оглеждат в Божия закон – великото морално огледало. Това идолопоклонско преклонение пред облеклото унищожава всичко, което е скромно, кротко и прекрасно в характера. То поглъща скъпоценните часове, които трябва да бъдат посветени на размишление, на изследване на сърцето, на изучаване на Божието слово с молитва. В Писанието са записани много боговдъхновени уроци, особено за наше наставление…
Отдаването на облеклото отнема средствата, поверени за извършване на дела на милост и благотворителност, и изразходеното за тази екстравагантност е кражба спрямо Бога. Нашите средства не са ни дадени за задоволяване на гордостта и любовта към показ. Трябва да бъдем мъдри домакини и да обличаме голите, да нахранваме гладните и да даваме от средствата си за напредъка на Божието дело. Ако искаме някакво украшение, то добродетелите на кротостта, скромността, кроткостта и приличието подхождат на всяка личност независимо от нейния ранг и положение в живота.
Няма ли да застанем като верни стражи и с думи и пример да осъдим разсипничеството и екстравагантността на този изроден век? Няма ли да дадем правилен пример на нашите младежи и ядем ли, пием ли, нещо ли правим, всичко да вършим за Божия слава? (“Ривю енд Хералд”, 12 декември 1912 г.).