КАКВО ДА ПРАВИМ С ВОДЕЩИТЕ ВНУШЕНИЯ-ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Преди няколко години, след една особено изтощаващо събрание, се качих в колата си и тръгнах от църковната зона за паркиране по посока на изходния път. Когато тръгнах надолу по пътя, с периферното си зрение забелязах, че някой върви към мястото на паркинга. В онази част от секундата, аз получих едно внушение, което според мен беше водене от Бога – да отида и предложа някаква форма на помощ на лицето, което току що бях отминал.
Първоначалният ми отговор беше: „Защо?“ Лицето не изглеждаше да има някакви трудности. Следващият ми отговор беше, Защо аз? Аз вече бях извършил моята работа за него ден – изучаване, работа върху една проповед, съветване с хора и накрая провеждане едно събрание. Исках да си отида у дома.
Така че продължих да карам, размисляйки върху моето непослушание към това малко водещо внушение ат Бога. Но Светият Дух настояваше. По времето когато бях стигнал до входния знак, почувствах такова безпокойство в духа си, че си казах: „Не мога повече да издържам това. Непослушанието причинява повече стрес, отколкото ако просто обърна и послушам, въпреки, че съм уморен и не знам защо трябва да правя това“.
И така, върнах се отново на входния път, спрях до лицето, което още вървеше на юг и непохватно казах, „Имате ли нещо в което да ви услужа? Да ви закарам ли до колата ви?“ (Нашата зона за паркиране е голяма и често хората забравят къде са паркирали колата си.)
Жената, която не бях виждал никога преди, с радост прие предложението ми. Точно когато щеше да ми благодари и излезе от колата, тя каза: „Имаше едно съобщение в бюлетина тази вечер, относно нуждата от административна помощ в църковната канцелария и аз имам чувството, че Бог ме води да подам молба за тази длъжност. Вие какво мислите?“
Обсъдихме накратко въпроса и след това всеки си отиде у дома. През онази вечер нямах никаква представа, как предлагането на помощ на лице, което вероятно не се нуждаеше от нея, щеше да засегне живота и служенето ми. Както излезе, жената се присъедини към нашия персонал и отдаде вярна служба в продължение на почти десет години. Питам се, какво би станало, ако не бях послушал онова водещо внушение.

ЛИЧНИ ПОДТИЦИ
Веднъж присъствах на една конференция в южна Калифорния където, по някаква странна причина почувствах по средата на един следобед, че трябва да посетя един цех (работилница), към който имах много малък интерес. Цехът беше в отделно здание и отивайки натам, срещнах един младеж и завързах разговор с него.
По време на разговора, бях впечатлен от неговия кротък дух и долових, че Бог свързваше сърцата ни в едно. В течение на няколко месеци, ние си кореспондирахме и след това взаимно си направихме посещения. Евентуално, той се присъедини към църковния ни персонал и стана един от най-успешните млади проповедници в страната
Когато Бог ни казва да пишем на това лице или да се запознаем с онова лице, или да подаряваме толкова много пари, да започнем това или да спрем онова или да споделим трето нещо, това не ни изглежда да има смисъл. Някои от най-важните решения в моя живот са изглеждали безсмислени от светска гледна точка. Но аз съм научил,че не мога да не отговоря на Неговото водещо внушение.
Една сутрин, една сестра, старейшина в моята църква, ми се обади по телефона и каза: „Чувствам се подбудена да ти се обадя. Имаш ли затруднения или нещо подобно?“
„Не, доколкото ми е известно“, казах аз.
„Добре“, каза тя, „Аз просто съм послушна на Господа. Исках да ти се обадя и те окуража.“
Доволен бях, че ми позвъни, макар че никой от нас не знаеше, точно защо. Аз никога не възразявам срещу това да бъда насърчаван и бях радостен, че тя е проявила послушание спрямо Светия Дух. Когато Бог ни казва да направим нещо, доколкото е в границите на Писанието, не е необходимо да го разбираме. Всичко, което е нужно да направим е да бъдем послушни и да имаме доверие в Бога за да употреби послушанието ни в изпълнение на Своята воля.
Водещите внушения са силно лични явления. Вие ги имате и аз ги имам, но ако не ги споделим, никой не знае какво правим с тях. Аз бих могъл и да не послушам онзи подтик да помогна на жената в зоната на паркинга, и никой не би узнал. Бих могъл да потисна чувството, че трябва да отида в работилницата, която не ме интересуваше и никой не би написал доклад за нея.
Всъщност, ако не бях обърнал внимание на онези нашепвания, никога нямаше да знам, какво съм пропуснал. Как можех да знам, че лицето в зоната на паркинга е точно способната административна помощничка, от която персонала ни имаше нужда? Или че по пътя си за работилницата ще се натъкна на най-добрия млад служител за моята църква?
Бих могъл да разкажа редица случки за водещи внушения, които Бог е отправил към мен и към други. Бих могъл да опиша драматичните ефекти от вслушване в Божието водене – или в игнорирането му. Но такива описания може да надхвърлят рамките на тази тема. Действителният въпрос е този: Какво ще направите вие с водещите внушения, които получавате?

ДАЛИ НАИСТИНА Е ОТ БОГА?
Когато повдигам този въпрос, хората често ми отвръщат с друг въпрос. „Аз вярвам в напътващите внушения“, казват те. „Имам желание да ги послушам. Всъщност често съм го правил. Но аз знам, че има и други свободни духове в този свят и те не всички са свети. Знам и това, че мога да приема моите лични силни желания за желания на Светия Дух. Как мога да бъда сигурен, че едно такова внушение е наистина от Бога?“
Това е един стойностен въпрос. Библията ни предупреждава, че Сатана, злият, е способен както да произвежда свои собствени внушения с рушителни цели, така и да осуетява Божиите внушения в живота ви.
Павел писа на Тимотей: „Духът ясно казва, че в последно време някои ще изоставят вярата и ще последват измамливи духове и бесовски учения“ (1 Тимотей 4:1).
Тези лъжливи духове, може да изглеждат като прояви на Божията сила. Йоан говори за „демонски духове, вършещи чудодейни знамения“ (Откровение 16:14), а Исус предсказа, че лъжехристи и лъжепророци „ще правят велики знамения и чудеса за да измамят даже и избраните, ако това е възможно“ (Матей 24:24).
Не винаги е лесно да се различат злите духове от Божиите служебни духове, ангелите. Както Павел посочи: „Сам Сатана се представя на светъл ангел“ (2 Коринтяни 11:14). Затова, много важно е да знаете произхода на внушенията идващи в ума ви.
Адам и Ева последваха едно внушение да увеличат знанието си като изядат един привлекателен плод и така обрекоха човешката раса на мрак и мизерия (Битие 3 гл.). Цар Давид последва едно влечение да се сближи с една красива жена на военен мъж и това му струваше загубата на най-добрия генерал и един от синовете му (2 Царе 11:12).
КОЙ в действителност е виновен за убийствената омраза, която разделя католици и протестанти в северна Ирландия, евреи и араби в Ерусалим, иракци и иранци в Персийския залив, сърби и хървати и мюсюлмани в Босна?
Кой водеше Лий Харви Освалд, когато застреля президента Кенеди или Иди Амин да изсели много от съотечествениците си в Уганда, или един взвод от американските GIs да изколи жените и децата на Май Лай? Кой води членовете на Ку Клукс Клан да хвърлят камъни и бутилки по своите ближни, понеже кожата им е по-тъмна от тяхната?
И кой води мен, да изричам думи, които нараняват, да бъда арогантен, да оцветявам истината? Кой ме подтиква да се грижа по-малко за служене на другите отколкото за моя личен напредък и задоволяване?

НЕБЕСНА ВОЙНА
В Ефесяни 6:10-18 Павел ни напомня, че в универса се води война. „Вземете Божието всеоръжие, за да можете да устоите против замислите на дявола. Понеже нашата борба не е срещу плът и кръв, но против управителите, началствата и властите, на този свят на тъмнината и против духовните сили на злото в поднебесното царство“ (ст. 11,12).
Тази война се води на духовното полесражение на нашия мисловен живот. Когато Бог води хората за Своя слава и тяхна полза, Сатана прави всичко, което е по силите му да разруши Божието дело и да подкопае Неговата дейност в живота на човеците. По силата на тази духовна война, възможно е някои от идеите, които идват в главите ни да произхождат не от небето, а от пъкъла.
Има само два начина да се отговори на дяволските водещи внушения: бягство или съпротива. „Отбягвай злите желания на младостта“, каза Павел на младия Тимотей (2 Тимотей 2:22). А Яков писа в (Яков 4:7): „Съпротивете се на дявола и той ще побегне от вас“.
Но как можете да определите откъде идва едно внушение?
В 1 Йоан 4:1 четем: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, понеже много лъжепророци излязоха по света.“ Ще предложа три критерии, по които да изпитвате внушенията, които получавате.

СЪГЛАСНИ С ПИСАНИЕТО
Всички внушения, които идват от Бога са съгласни с Неговото Слово, Библията. Най сигурният начин да проверим източника на едно водещо внушение е да го проверим спрямо Писанието. При моите контакти с хората в моята църква, почти всеки месец някой ми казва, че бива подбуден да изневери на своята съпруга. Той мисли, че е воден към жената избрана от Бога за него и че сегашният му брак е жалка грешка – даже грях. Той ми казва, че единственият начин да извърши Божията воля е да се покае за греха си и да свърже живота си с жената за която е трябвало да се ожени първия път.
Разсъжденията са често много софистични, но крайната линия е винаги една и съща-хората искат да се разведат със партньора, с който са били свързани в свято бракосъчетание, за да се оженят за други, които изглеждат по-привлекателни. Това не е внушение от Бога: Мога да заявя това недвусмислено. Чуйте, какво казва Бог:
„Радвай се с жената на младостта си… и бивай пленен от любовта й. Защо, сине мой, да бъдеш пленен от блудница?“ (Притчи 5:18-20).
„Господ вече не внимава на приносите ви и не ги приема благосклонно от ръцете ви. Вие питате: ‘Защо?’ Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, понеже си постъпил неверно с нея, макар че ти е съпруга, твоя заветна другарка… ‘Аз мразя напускане’, казва Господ Бог на Израиля“ (Малахия 2:13-14,16).
Едно внушение за неверност към съпругата ви, никога не е от Бога. Не е от Бога и мисълта да си послужите с измама при изпит. да ощетите друг при сделка, да разпространите зловредни слухове. да измамите родителите или децата си, или да направите каквото и да е друго нещо, забранено от Писанието.
Ако внушението е противно на Библията, то очевидно идва от несвят дух. Наречете го сатанинско и го отхвърлете изобщо. Няма друг християнски начин за постъпване с едно водещо нашепване или внушение.

СЪГЛАСНИ С БОЖИИТЕ ДАРБИ
От друга страна едно внушение може да е съгласно с Божието слово и пак да не е дадено от Светия Дух. Например, нищо в Библията не забраняваше на Исус да превърне камъните в хлябове, както дяволът Го подбуждаше да направи. Той имаше други причини да откаже сатанинските внушения.
Ако едно внушение за действие не е противно на Писанието, тогава е време да погледнем към втория критерий: Божиите внушения обикновено са съгласни с личността, която Бог е направил от вас.
Според както някои хора изглежда, да приемат, Бог създава една личност с известни дарби и след това очаква тя да блесне в напълно несъответстващи на това области. Срещал съм се с хора, които обожават математиката и компютрите и се справят много добре в тези области, но те приемат, че Бог ги води към музиката или теологията.
Други личности, които се чувстват добре на открито и не живеят пълноценно ако не са сред природата, все пак си внушават, че Бог ги води в центъра на града към служба в един офис девет напет метра на тридесет и петия етаж на някой небостъргач.
Срещал съм дори хора, които се чувстват неудобно сред децата и все пак мислят, че Бог ги насочва към учителска дейност в някое училище.
Питам тези хора: „Защо мислиш, че Бог ще те води към нещо, което противоречи на това, което те е направил да бъдеш? Защо ще те устройва за една цел, а после ще те кара да постигаш друга?“
Нашият Бог е последователен. Той е главният оркестратор и синтезатор на универса. Наистина, Той обича да разгръща способностите ни и да разширява потенциала ни и това често включва едно водене в непознати пътеки. Това, все пак обаче, не означава, че Той пренебрегва нашите дарби и вродени интереси. Най-после, Той ни ги е дал на първо място, за да можем да Му служим по-успешно! Не, но усилва естествените ни дарби и гради върху тях.
Ако чувствате едно влечение, което изглежда напълно в разрез с това, което Бог ви е направил, съветвам ви да го изпитате много внимателно. Кара ли ви Бог да вършите това трудно нещо, просто защото няма никой друг, който да го извърши? Иска ли от вас да се прехвърлите в нови области, за да могат уникалните ви дарби да се увеличат? Или това може би не е едно боговдъхновено внушение изобщо, но по-скоро едно отклонение от задачата, която Бог ви е дал да вършите?

ИЗМЕРЕНИЕТО НА СЛУЖЕНЕТО
Трето, Божите внушения обикновено включват служене. Намирам, че много фалшиви внушения са твърде лесни за различаване, защото те са за лично облагодетелстване и самоизтъкване. Без изключение – късно през януари или рано през февруари, когато средният запад се сковава от дълбок мраз, аз чувствам странно, но принуждаващо желание да основа една църква в Хонолулу.
Един разстроен човек ми се обади напоследък и каза: „Старейшина съм в моята църква от тридесет години и видях много пастири да идват и да си отиват. Бих искал да знам, защо всеки от тях се чувстваше подтикнат да напусне тази църква, когато другаде го поканеха и му предложеха повече пари, по-добри условия и облаги, по-голям обслужващ персонал и по-голяма къща. Не знам пастир, който да се е почувствал привлечен от по-малка църква, по-малка заплата и по-малко облаги.“
В течение на годините достигнах до разбирането, че ако едно внушение обещава лесни пари, слава, извънредни печалби и развлечения, аз трябва да си отварям очите. Благополучието е опропастило повече хора, отколкото служенето и злочестините ще направят някога. От друга страна, аз обикновено мога да почувствам, че едно водене е от Светия Дух, когато то ме призовава да се смиря, да послужа на някого, да насърча някого или да подаря нещо. Злият много рядко би ни внушил да направим такива неща.
Ето какво каза Павел на Ефеските старейшини за едно от своите внушения: „Сега, заставен от Духа, аз отивам в Ерусалим, без да знам, какво ще ми се случи там. Знам само че във всеки град Светият Дух ме предупреждава, че ме очакват затвори трудности (Деяния 20:22,23). От Павел не се искаше да направи нещо противно на неговите дарби – по целия път до Ерусалим той щеше да проповядва евангелието и да укрепява младите църкви От него все пак беше поискано да пожертва сигурността и удобството заради царството.
Не всяко водене от Бога ще включва болка и жертва, но очаквайте че твърде често Божиите водещи внушения ще означават мъчителни решения, които изпитват границите на вярата ви и ви заставят да посрещнете крайните резултати на живота на своята глава. Много от божиите внушения ще ви изправят пред избора да ви е удобно или да градите благочестив характер, да печелите пари или да търсите първо Божието царство, да сте победител в очите на света или да сте победител в очите на БОГА.
Затова, ако едно внушение ви обещава за една нощ здраве, богатство, удобство и щастие, бъдете предпазливи. Бог подтикна Исус към един кръст, не към корона. И въпреки това, този кръст накрая се оказа портата към свобода и прощение за всеки грешник в света. Бог иска също така от нас, като последователи на Исус, да носим кръст. Парадоксално, в носенето на този кръст, ние намираме и свобода и радост и удовлетворение.

НАПРЕДВАЙТЕ ПРЕДПАЗЛИВО
Така можем да обобщим, че едно внушение е вероятно от Бога, ако е съгласно със Словото, ако отговаря на вашите данни и характеристики като личност и ако изисква някаква жертва или стъпки на вяра. Нека добавя някои думи на предупреждение:
• Ако едно внушение изисква от вас да вземете голямо, променящо живота решение в един много кратък период от време, съмнявайте се в него.
• Ако едно внушение изисква от вас да затънете дълбоко в дългове или да поставите някой друг в положение на неловкост, уронване престижа или опасност, съмнявайте се в него.
Ако едно внушение изисква от вас да разклатите семейни отношения,или важни приятелства, съмнявайте се в него.
Ако едно внушение поражда безпокойство в духа на зрели приятели християни или съветници, като го споделите с тях, съмнявайте се в него.
Не казвам, че трябва автоматично да отхвърлите такива повеждащи нанякъде внушения, освен ако са противни също и на Писанията, но преразгледайте ги и се отнасяйте към тях много внимателно. Внушенията от Бога могат да отворят вратата на едно фантастично изпълващо християнско приключение, но фалшивите внушения могат да причинят невероятно много смущение, трудност, болка и травми.

ИЗПИТВАЙ И БЪДИ ПОСЛУШЕН
Не искам тази глава да завърши в негативен тон. Ужасна загуба е когато християните толкова се страхуват от фалшивите внушения, че затварят ушите си и за внушенията на Светия Дух. Бог иска от нас да изпитваме духовете, разбира се, но след това Той иска от нас да тръгнем с вяра и да Го следваме.
Преди няколко години обядвахме в един ресторант с един човек, който не беше вярващ. Приятелите му ми бяха казали, че той е един непоправимо упорит, груб, крайно самовластен, твърдоглав и коравосърдечен човек, равен на който не са имали случай да срещнат. (С препоръка като тази, аз не си направих труда да взема мнението и на неговите врагове.) Само след двадесет минути, прекарани заедно на масата, можех да потвърдя всичко, което ми казаха.
Бяхме говорили за всичко, освен за важни неща, когато почувствах едно внушение. Изглеждаше, че Светият Дух ми нашепва: „Представи простата истина за Исус, умиращ за грешниците, колкото можеш по-ясно, още сега.“
Не ми се искаше да правя това. Помислих си, че знам със сигурност отговора, който ще ми даде. Но внушението беше напълно библейско. То отговаряше на моите дарби, поне при други обстоятелства, и в никакъв случай не беше за лична полза! Имах избор: Да се доверя ли на Бога или да не послушам това внушение, което ясно изглеждаше, че е от Него?
Аз му се подчиних. Като промених внезапно темата аз го запитах, „Бихте ли искал да знаете как Исус Христос приема грешниците на небето?“
„Моля?“, каза човекът.
„Информативен въпрос“, казах аз. „Бихте ли желал да научите, как Исус Христос прощава грешниците и ги приема в небето?“
„Предполагам, че да“, съгласи се той неохотно.
И така, като в пустиня, аз обясних спасителния план ясно и кратко както си знаех. Той зададе немного въпроси. Приключихме обеда и аз излязох по работата си с чувство на леко объркване.
Два или три дни по-късно почти щях да падна от стола си, когато човекът ми се обади по телефона. Той каза: „Знаете ли какво направих след като обядвахме заедно? Отидох в спалнята си, паднах на коленете си и казах, „Аз съм грешник, който се нуждае от Спасител.“
Този човек стана един стабилен християнин. Духът му се смекчи и той стана един от най-близките ми приятели. Имахме седем чудесни години на дружба заедно, преди той да си замине от този свят в очакване на Господа. И всичко това започна само с едно внушение.
Когато започнете да се вслушвате в Божиите внушения, често не ще знаете защо Той иска от вас да направите нещо. Той ще ви води по един път през неизвестни места, понякога без всяка друга причина от тази да се научите да Му се доверявате. Помнете, че християнският вървеж почива на вяра, не на виждане (2 Коринтяни 5:7) и че „без вяра не може да се угоди на Бога“ (Евреи 11:6).
Ако искате да имате един жив и динамичен, истински, вълнуващ християнски живот, вслушвайте се във водещите внушения на Светия Дух. Изпитвайте ги. А после им бъдете послушни. Хвърлете духовния зар. Приемете риска на вярата.
И тръгнете напред. Сътрудничете на Бога. Отговорете Му с „да“, даже ако изглежда рисковано и нелогично. Ще останете удивени от това, което Бог ще направи.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към глава 14: КАКВО ДА ПРАВИМ С ВОДЕЩИТЕ ВНУШЕНИЯ?
1. Защо често не сме склонни да отговорим, когато получим някое внушение от Бога?
2. Как можем да сме сигурни, че едно внушение е от Бога. Възможно ли е то да бъде нашето собствено желание? Изкушение от Сатана? Как можем да познаем разликата?
3. Как отговаряш обикновено на внушенията,които получаваш от Бога?
4. Случвало ли ти се е да отговориш на внушение, което се е оказало фалшиво? Какъв беше резултатът?
5. Каква е ролята на библията по отношение на внушенията от Бога?
6. Мислиш ли че Бог би ни водил в една област, където нямаме дарования? Обясни.
7. В каква насока повече са били Божиите внушения към теб: да служиш на другите или те да ти служат?
8. Какви предпазни мерки трябва да съблюдаваме, в опитите си да различим Божиите подтици в нашия живот?
9. Когато се вслушваме в едно Божие водещо внушение, трябва ли да знаем защо Бог иска от нас да направим нещо? Обясни.
10. Какво е самочувствието ти, когато не се чувстваш воден от Бога?