КАК ДА ЧУВАМЕ БОЖИИТЕ НАПЪТСТВИЯ-ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Долавянето или чуването напътствията на Светия Дух е жизнено важно за един здрав християнски живот Духът ни подбужда да приемем Божието предложение за спасение, уверява ни, че сме членове на Божието вечно семейство, насърчава ни да растем и ни води по пътя, който Бог е избрал за нас. Но често, когато Духът прави опит да се свърже с нас, намира линията заета.

ДИСЦИПЛИНАТА НА ЗАМЪЛЧАВАНЕТО
Онези, които са истински заинтересовани да чуят Божия глас, трябва да платят една цена: те трябва да се подчинят на дисциплината да замълчат пред Бога. Това не е лесна задача, но то е съществено. Псалм 46:10 казва: „Замълчете и знайте, че Аз Съм Бог.“
Исус разви дисциплината на замълчаване пред Бога, въпреки Своя крайно зает живот. Тълпи народ Го следваха където и да отиде. Всеки ден Той проповядваше, поучаваше и изцеляваше. Трудно му беше да намери време да се моли насаме и трябваше да става рано преди зората за да го прави. „Много рано сутринта, когато беше още тъмно, Исус стана, напусна къщата и излезе на едно самотно място, където се молеше“ (Марко 1:35).
Времето за мълчание и усамотение беше важно за Исус. В такива моменти на уединение, Той не само изливаше сърцето си пред Отец, но също така и усърдно Го слушаше. Той имаше нужда от утехата, напътствието, утвърждението и уверението на Своя Отец. Поради постоянното ръководство, което получаваше от Отец, Той имаше определеност в стъпките Си. Хората около Него виждаха Неговата увереност и сигурност и бяха удивени „защото ги поучаваше като един, който има власт“ (Марко 1:22).
Ако Исус беше единствената личност спомената в Писанието, която си е отделяла време за да слуша Божия глас, пак щяхме да имаме един силен пример за следване. Но Той не е единствен. Цар Давид, автор на много от Псалмите, „влезе и седна пред Господа.“ Пророк Исая, преди да поеме едно изключително трудно поръчение от Бога, слушаше Божия глас в храма (Исая 6 гл.). Апостол Петър „отиде на къщния покрив за да се помоли“ по обяд и Бог му говори там (Деяния 10:9-20). Писанието е пълно с примери на човеци, които са отделили време да слушат това, което Господ е имал да им каже.

СИЛА ОТ УЕДИНЕНИЕ
Божията сила е на наше разположение, когато дойдем при Него в уединение, когато се научим, как да концентрираме и съсредоточаваме сърцата си и да стоим в безмълвие пред Него. Когато усвоим дисциплината на тихото очакване пред Него, откриваме че напътствията Му достигат до нас ясно и с малко примеси.
Ето защо аз съм се предал на практиката да прекарвам от половин до един час всяка сутрин на уединено място с Господа. Не правя това за да получа отличие от Бога. Правя го защото се изморих твърде много от водене на един непроверяван, неизпитван живот.
Правех опити да се моля и да получа Божиите напътствия в движение. Но за мен стана очевидно че темпото на моя живот надвишаваше капацитета ми да го анализирам. Изтощаваше ме това постоянно действие без достатъчно време за размисъл върху направеното. В края на деня се питах дали работата ми въобще има някакъв смисъл.
Така че, развих мой собствен дисциплинен подход към замълчаването пред Бога. Това е единствената духовна дисциплина, с която никога не съм могъл да се разделя и не съм изкусен да я изоставя, защото тя е направила живота ми толкова много по-богат.
След като размишлявам върху предишния ден и напиша молитвите си, духът ми е спокоен и възприемчив. Тогава написвам едно „С“ означаващо слушам на листче хартия и го ограждам с кръгче. После сядам спокойно и просто казвам: „Сега, Господи, аз те поканвам да ми говориш чрез Светия Си Дух.“
Моментите на общение с Бога, които следват, са стойностни, пълни със значение. Ето от тук идва действителното християнство. Не от молитви в движение, не на християнски концерти или конференции, не от моето пътуване насам и натам, макар да съм ангажиран с проповядване.
Никой не може да стане действителен християнин при един постоянен режим на активност. Силата идва от недрата на тишината; мощта произхожда от пазвите на уединението. Решенията, които променят насоката на целия ви живот, идват от Светая Светих на душата, вашето време на замълчаване пред Бога.
Харесвам моя начин на успокояване ума ми и подготовката ми да чуя Бог да ми говори; той ми действа добре. Но известно ми е, че не с всеки ще бъде така. Някои хора не могат да понасят да напишат нещо, камо ли (да не говорим за) дневници и молитви. Те може да предпочитат да говорят тихо на Бога. Някои се чувстват по-добре в медитирането без да написват или казват и дума. Други „идват пред Него с радостни песни“ (Псалм 100:2).
Важното е не да се следва един конкретен метод, а да намерите начин, който ще дава резултат за вас. Привичен образец, способ, който ще успокои летящите ви ум и тяло, ще смекчи сърцето ви и ще ви направи способен да чуете Божия тих и нежен глас. После, когато сте концентриран и съсредоточен върху Бога, поканете Го Той да ви говори.

ВЪПРОСИ ЗА БОГА
Имам няколко въпроси, които редовно задавам на Бога.
• Коя е следващата стъпка в развитието на моя характер. Почти винаги чувам отговор на този въпрос, понеже все има по някой ръб, който Той се опитва да отстрани от живота ми.
• Коя е следващата стъпка със семейството ми с Лини и децата. И в тази област получавам доста преки насоки. Съпругата ми е невероятно готова да ме подкрепя и Бог казва: „Ти трябва по-добре да й отвърнеш. Опитай се да й услужваш тъй ентусиазирано, както тя ти услужва.“
• Коя е следващата стъпка в служебния ми живот? Нямам си представа как свещенослужители могат да съществуват без да слушат Божия глас. Повечето от творческите ми идеи за проповеди, програми и нови направления идват от утринното ми време с Него.

В зависимост от вашето положение, вие бихте могли да запитате:
• „Коя е следващата стъпка в моето призвание?“
• „В каква посока трябва де се придвижват моите контактни отношения?“
• “Какво трябва да направя за децата си?“
• “Как трябва да продължа образованието си?”
• “Как трябва да планирам даванията си?“
Каквото и да запитате Господа ще останете учудени от начинът, по който ви води. Щом веднъж сте успокоен и смекчен пред него, в очакване да ви говори, Той ще напомни някой стих в ума ви или ще ви води чрез вашите мисли и чувства. Като построите дисциплината на смълчаването (притихването) в живота си, ще намерите, че тези интимни моменти в Божието присъствие стават невероятно скъпоценни за вас.

ОТГОВОРИ ОТ БОГА
Да предположим, че веднага след прочитането на тази глава, вие оставите книгата и успокоите духа си пред Бога. Чакате, докато се концентрирате върху Него и тогава казвате: „Говори, Господи, защото слугата ти слуша“ (1 Царе 3:9). В тишината и уединението, какво би могъл Бог да ви каже?
На някои търсачи Бог би могъл да каже: „Достатъчно си чел християнски книги и си ходил на християнски събрания. Сега е време да станеш християнин. Ела при Мен, покай се от греха си и влез в едно основано на вярата отношение с Мен.“
На онези, които вече са направили тази стъпка, Той би могъл да каже: „Възвърни се при Мен. Ти доста падаше и се луташе. Това беше един дълъг сезон на духовна суша. Хайде да подновим запознанството си.Да възстановим нашата дружба!“
На такива, които имат изпитания Той би могъл да предложи думи на утешение: „Аз съм точно тук. Знам те по име и познавам болката ти. Искам да ти дам сила, затова довери ми се.“
На други, останали верни в трудности, би могъл да каже: „Аз съм много доволен от вас! Радвам се, че оставате верни в лицето на такива борби и трудности. Издръжте!“
А към още други вестта би могла да е: „Последвай Моето водителство и приеми риска. Опитай тази нова посока. Посрещни това ново предизвикателство. Върви с Мен към нови хоризонти.“
Вестта ще бъде съобразена с личните нужди на индивида, но централната истина е сигурна: ние служим на един Бог, Който е говорил в историята, Който още говори и днес и Който иска да ни говори.

КОГАТО БОГ МЪЛЧИ
Ами ако не последва никакъв отговор?
Понякога когато спокойно чакам Бог да заговори, чувствам пълно мълчание от страна на небето. Като че ли там няма никой. Чувствал съм се много глупаво в такива случаи. Дали зададох погрешен въпрос? Не трябваше ли да очаквам отговори? Бог слушаше ли наистина?
След като размисля по това, стигах до заключението, че не трябва да се чувствам разстроен, ако понякога Бог намери за добре да запази мълчание. Той е живо Същество, не отговаряща машина и говори тогава, когато има нещо да каже.
Понякога питам моята съпруга: „Има ли нещо, което имаш да ми кажеш и което не сме имали време да обсъдим?“ Въпросът ми дава на Лини възможност да ми каже всичко, каквото иска, но той не я задължава да говори. Понякога тя казва: „Не, нищо особено.“ И това е чудесно. В повечето случаи, обаче, тя има какво да ми каже – също както и Бог, когато Го поканя да говори.

НАСТРОЕНИ ЗА БОЖИЯ ГЛАС
Зная, че днес Бог продължава да говори на своя народ, и съм убеден, че има две причини поради които не чуваме Неговия глас по-често. Най-очевидната причина е че ние не се вслушваме в него. Не си планираме време за смълчаване, което прави връзката възможна.
Бъдете честни със себе си. Кога изключвате телевизора,радиото, електронните игри и не слушате нищо по-шумно от бръмченето на хладилника? Кога изключвате шумното движение което е в ума ви и забравяте числата, машините, думите плановете или каквото и да е, което заангажира будната ви мисъл? Кога ставате спокойни и сте на разположение на Бога? Кога формално Го поканвате да ви говори?
Вграждате ли дисциплината на уединението в центъра на вашия план за деня? Опитайте го! Като всяко ново начинание, отначало може да изглежда несръчно. Постепенно то ще стане по-естествено и евентуално вие ще почувствате липса, ако не осигурите място за уединение всеки ден.
В допълнение към извайването блокове от време за да слушате Бога, държите ли ухото си настроено на Неговата вълна всеки ден? Един мой приятел има служебна кола снабдена с едно AM/FM-радио, CD-player (компакт дисков плейър), телефон и мобилно комуникационна връзка, които контролира на много ниско децибелно ниво, когато е в колата. Често сме се возили заедно, разговаряли сме и слушали музика, когато внезапно той ще посегне надолу, ще вземе микрофона и ще каже: „Тук съм, какво има?“ При всичкия друг шум в колата, аз никак не мога да чуя сигнала на мобифона. Но той е настроил ухото си към него. Способен е да провежда разговор, да слуша музика без нито за момент да загуби в мисълта си евентуалния сигнал и го пропусне, когато прозвучи.
Възможно е да се развие подобна чувствителност за тихия и нежен глас на Светия Дух. Възможно е да бъдеш настроен през целия ден, даже когато вършиш ежедневната си работа, на вълната на Божите тихи нашепвания. Това означава да „живееш по дух“ (Галатяни 5:16).

МОМЕНТ ДО МОМЕНТ
Тези, на самото място, подтици не са заместители на нефорсираното и спокойно време с Бога. Всъщност, те имат тенденцията да се проявяват в мен само когато редовно отделям време за затихване и уединение. Но когато дойдат, те са чудесни.
Пътувате с колата си по повикване за някаква продажба и почти от никъде чувствате, как Бог чрез Светия Си Дух ви казва: „Не се ли радваш, че си Мое дете? Не си ли щастлив, че имаш дом на небето? Не си ли щастлив, че сега Аз съм с теб? Не се ли чувстваш сигурен и в безопасност в Моето присъствие?“ Когато сте в процес на една такава комуникация, целият свят изглежда, че изчезва, колата ви става светилище и оставате само вие с Господа в радостно общение. Как могат да живеят хората без такива моменти, не разбирам.

СЛУШАЙ И БЪДИ ПОСЛУШЕН
Другата причина, поради която може да не чуем Божия глас, е защото не планираме нищо за това. Бог говори, ние слушаме, кимаме с глава си казваме, „Колко интересно!“ Но ако не последваме водителството на Светия Дух, Той може да не намери за необходимо да продължи да говори. Следващата глава е посветена изцяло на различаване Божия глас и решаване да бъдем послушни.
Онези хора, които създават удобни случаи на Светия Дух да им говори, знаят, че християнският живот е продължително приключение. Той е пълен с изненади, вълнения, предизвикателства и тайни. Ако отворите умовете и сърцата си за Божите напътствия, ще останете удивени от онова, което ще направи. Той прави опити да се съобщава с вас по-често, отколкото знаете. Нямате представа колко по-богат и по-пълен, колко много по-вълнуващ и по-ефективен ще бъде животът ви, когато веднъж вземете решението да замълчите, да узнаете и да се подчините на Божиите напътствия.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към глава 13: КАК ДА ЧУВАМЕ БОЖИИТЕ НАПЪТСТВИЯ?
1. Кои фактори ни пречат да чуваме Божия глас?
2. Кои са някои от ползите, които получаваме от дисциплината на уединението?
3. Как осамотението може да стане застрашително за теб?
4. Колко време отделяш на Бога да ти говори в твоя молитвен живот?
5. Защо според теб, християните често пропускат да чуят Божия глас?
6. Как би могъл да организираш по-добре времето си за молитва, така че Бог да има повече възможност да ти говори?
7. Как реагираш, когато се вслушваш в Божия глас, но не получаваш никакъв отговор?