Контрол над апетита
Първият грях – неуспех в самоконтрола

229. Адам и Ева в Едемската градина бяха с благородни тела и превъзходни по размери и красота, безгрешни и в съвършено здраве. Какъв контраст със съвременното човечество! Красотата е изчезнала. Съвършеното здраве е нещо непознато. Накъдето и да погледнем, виждаме болести, уродство и слабоумие. Попитах каква е причината за тази удивителна дегенерация и ми бе посочена Едемската градина. Красивата Ева бе подлъгана от змията да яде от плода на единственото дърво, което Бог бе забранил на Адам и Ева не само да ядат, но дори да се докосват до него, за да не умрат.
Ева притежаваше всичко, що би я правило щастлива. Наоколо имаше разнообразие от плодове. И все пак плодът от забраненото дърво й се стори по-хубав от плодовете на всички други дървета в градината, от които можеше свободно да яде. Тя бе невъздържана в своите желания. Яде от плода и под нейно влияние яде и съпругът й. Двамата бяха прокълнати. Поради техния грях и земята бе прокълната. Невъздържанието във всичките му форми съществува още от грехопадението. Апетитът контролира разума. Човечеството върви по пътя на непослушанието и подобно на Ева е подлъгано от Сатана да пренебрегва дадените от Бога забрани, хранейки илюзията, че последствията няма да бъдат толкова страшни, колкото се е очаквало. Човешкото семейството е нарушавало законите на здравето и е стигало до крайности почти във всичко. Болестите се увеличават непрекъснато. След причината идва и следствието.
ДД, т. 4, с. 120,1864г.

Дните на Ной и нашето време

230. Застанал на Елеонския хълм, Исус даде на учениците си наставления за знаменията, които ще станат преди Неговото идване: “И както бяха Ноевите; дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, докогато Ной влезе в ковчега и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син”. Същите грехове, които навлякоха наказанието на света в дните на Ной, съществуват и в наше време. Хората стигат дотам, че превръщат яденето и пиенето в чревоугодие и пиянство. Този преобладаващ грях – задоволяването на неестествения апетит, възбуди човешките страсти в дните на Ной и доведе до широко разпространена поквара. Насилието и греховността стигнаха до небето. Потопът изличи от лицето на земята моралното падение. Същите грехове – чревоугодието и пиянството, притъпиха моралната чувствителност на содомските жители и престъплението сякаш стана наслада за мъжете и жените от този нечестив град. Христос предупреждава света по следния начин: “Така също, както стана в Лотовите дни, ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички – подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви”.
Тук Спасителят ни е оставил важен урок. Показва ни опасността от увлечението да поставим на първо място яденето и пиенето. Представя ни резултатите от необузданото задоволяване на апетита. Моралните сили отслабват и грехът не изглежда толкова страшен. На престъпленията се гледа с леко око и страстите така завладяват разума, че накрая добрите принципи и пориви изчезват и Бог бива похулен. Всичко това се дължи на прекомерното ядене и пиене. Христос заявява, че подобно състояние на нещата ще съществува преди Неговото второ идване.
Показва ни, че има нещо много по-възвишено, за което да се трудим, отколкото яденето, пиенето и обличането, стигащи до такива крайности, че се превръщат в престъпления. Те са измежду големите грехове на последните дни и са знамение за скорошното Христово идване. Време, пари и сила, принадлежащи на Господа, но поверени на нас, се пилеят за излишни дрехи и за насищащи неестествения апетит деликатеси, намаляват жизнената сила и донасят страдания и упадък. Невъзможно е да представим телата си в жива жертва на Бога, ако ги тъпчем непрестанно с поквара и болести, причинени от собствените ни греховни наклонности.
[ХВБХ, с. 42, 43]; с. 108-110, 1890 г.

231. Едно от най-силните изкушения за човека е апетитът. В началото Господ направи човека съвършен, с напълно балансиран разсъдък, а по големина и сила всичките му органи бяха развити хармонично. Но чрез съблазните на лукавия враг Божията забрана бе пренебрегната и законите на природата нанесоха наказанието си в пълен размер…
След първото отстъпване пред апетита човечеството се е предавало все повече и повече на себеугаждане, докато накрая здравето е било пожертвано на олтара на апетита. Жителите на предпотопния свят бяха невъздържани в яденето и пиенето. Хранеха се с месо, макар че по това време Бог не бе разрешил на човека да яде животинска храна. Ядяха и пиеха, докато накрая угаждането на апетита надмина всякакви граници и те се поквариха до такава степен, че Бог не можеше повече да ги търпи. Чашата на беззаконието им се препълни и чрез потоп Бог очисти земята от моралната нечистота.
Содом и Гомор

С нарастването на броя си след потопа хората отново забравиха Бога и се поквариха пред Него. Невъздържаността във всичките й форми се увеличаваше, докато почти навсякъде светът се отдаде на изкушението й. Цели градове бяха изличени от лицето на земята поради отвратителните престъпления и отблъскващите грехове, правещи ги като петна върху красивото поле на Божието творение. Задоволяването на неестествения апетит доведе до греховете, причинили унищожаването на Содом и Гомор. Падането на Вавилон Бог приписва на лакомия и пиянство. Задоволяването на апетита и страстите бе причината за всичките му грехове.
[ХВБХ, с. 42, 43]; ЗС, с. 108-110, 1890 г.

Исав, завладян от апетита

232. Исав силно пожела любимото си ястие и за да задоволи желанието, пожертва първородството си. След като задоволи долния си апетит, той разбра своята глупост, но въпреки пролетите сълзи не се покая. Подобните на Исав са мнозина. Той е представител на групата хора, на чието разположение са особени, ценни благословения – безсмъртно наследство, живот, продължителен като живота на Бога, Твореца на вселената, неизмеримо щастие и “вечна тежина на слава” – но толкова дълго отдавали се на апетитите, страстите и наклонностите си, че силата им да различават и оценяват стойността на вечните неща е отслабнала.
Исав имаше особено силно желание за едно определено, изкусително и вкусно ястие и угаждал си винаги досега, не почувства нужда да се откаже от него. Размисли, но не направи особено усилие да овладее апетита, докато накрая силата на желанието заглуши всеки аргумент и го завладя. Представи си, че ще изтърпи голямо страдание и дори смърт, ако не получи точно това ястие. Колкото повече размисляше, толкова повече се засилваше желанието му и свещеното първородство загуби за него стойността и светостта си.
2 С, с. 38, 1868 г.

Израилтяните, завладени от страст за месо

233. Когато Израилевият Бог изведе евреите от Египет, им отне месото, но даде хляб от небето и вода от канарата. Израилтяните обаче не останаха доволни. Дадената храна им опротивя и пожелаха да се върнат обратно в Египет при казаните с месо. Предпочетоха робството и дори смъртта пред липсата на месо. Бог удовлетвори желанието им: даде им месо и ги остави да ядат, докато лакомията предизвика наказанието, от което мнозина загинаха.
Всички те са пример

Много примери биха могли да бъдат посочени, за да се покаже резултатът от насищането на апетита. Нашите първи родители сметнаха за маловажно да нарушат Божията заповед в едно-единствено нещо – да ядат от дървото, толкова красиво за очите и толкова приятно за вкуса. Но това разруши верността им към Бога и отвори вратата на потопа от вина и страдание, наводнили света.