Кратка биография – 1 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Елена Гулд Хармон и нейната сестра близначка са родени на 26 ноември 1827 г. в Горхам, близо до Портланд, щата Мейн в северна Нова Англия – Северна Америка. На деветгодишна възраст Елена преживява много неприятна случка – безразсъдна съученичка хвърля камък върху нея. Като последица от тежкото нараняване на лицето, което едва не й струва живота, тя започва да усеща изключителна слабост. Скоро става ясно, че няма физическа възможност да ходи отново училище.
На дванадесетгодишна възраст, когато посещава методистко лагерно събрание с родителите си Робърт и Евникия Хармон, Елена отдава сърцето си на Бога. Скоро след това е кръстена чрез потапяне в морето и е приета за член на Методистката църква. Заедно със семейството си посещава адвентните събрания в Портланд, които бележат своето начало през 1840 г. Приема напълно вестта за скорошното второ идване на Христос, представена от Уилям Милър и неговите съмишленици, и с увереност гледала към близкото завръщане на Спасителя.
Въпреки младостта си Елена е потресена от „голямото разочарование“ на 22 октомври 1844 г. През последвалите дни на объркване заедно с други тя сериозно търси Бога за светлина и ръководство. Една сутрин през декември 1844 г., докато се моли заедно с четири други жени, Божията сила идва в нея. Отначало връзката й със земните неща бива прекъсната, а след това чрез откровение й било показано пътуването на адвентния народ към Божия град и наградата на верните. С трепет 17-годишната девойка споделила това и следващите си видения с вярващите в Портланд. По-късно преразказва на отделни групи адвентисти в Мейн и в съседните щати.
През август 1846 г. Елена Хармон се омъжва за Джеймс Вайт, млад проповедник адвентист. През следващите 35 години животът й е тясно свързан с живота на съпруга й в усилена евангелска дейност, до неговата смърт на 6 август 1881 г. Двамата пътуват непрекъснато из Съединените щати, като проповядват и пишат, садят и градят, организират и ръководят. Проверката на времето и изпитанията доказват колко широки и твърди са основите, положени от тях, и колко мъдро и здраво са построени. Те подтикват адвентистите, пазители на съботата, към откриване на издателска дейност през 1849 и 1850 г. и към създаване на църковна организация със стабилна финансова система (през втората половина на петдесетте години на 19 в.). Това дело достига връхната си точка с организирането на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден през 1863 г. В средата на шестдесетте години започва медицинското дело адвентистите от седмия ден, а голямото образователно дело на деноминацията бележи началото си в първата половина на седемдесетте години на 19 в. Планът да се организират годишни лагерни събрания се осъществява за първи път през 1868 г., а през 1874 г. адвентистите от седмия ден изпращат своя пръв мисионер в чужбина.
Главният пътеводител за напредъка и за осъществяването на тези интензивни планове са съветите, наставленията и окураженията, дадени на църквата под формата на беседи или писмено чрез неуморното перо на Е. Вайт. Отначало вестите до църквата ставали достояние на членовете чрез писма или чрез статии в сп. „Настоящата истина“. След това в 1851 г. г-жа Вайт издава своята първа книга с обем 64 страници, озаглавена „Описание на християнската опитност и виденията на Е. Г. Вайт“. В началото на 1855 г. е публикувана една поредица от номерирани статии със заглавие „Свидетелство за църквата“. Това са ценни вести на наставление и ръководство, които Бог изпраща в подходящото време, за да благославя, укорява и напътства Своя народ. Поради все по-нарастващата нужда тези наставления са публикувани отново през 1855 г. в четири тома, към които се прибавят и други, появили се от 1889 до 1909 г., докато се оформя серия от девет тома с общо заглавие „Свидетелства за църквата“.
Докато прекарват по-голямата част от времето си в пътуване и публична дейност, старейшината Вайт и г-жа Вайт живеят в Източните щати до 1855 г. През следващите седемнадесет години те се установяват в щата Мичиган. От 1872 г. до смъртта на Джеймс Вайт през 1881 г. те живеят предимно в Калифорния. Въпреки че никога не се е отличавала с особени физически сили, към средата на своя живот г-жа Вайт се радва на добро здраве.
Джеймс и Елена Вайт имат четири деца. Най-големият син Хенри живее до шестнадесетгодишна възраст, а най-малкият Херберт умира на три месеца. Другите двама, Едсон и Уилям, достигат до зряла възраст и всеки се ангажира активно в дейността на деноминацията на адвентистите от седмия ден.
В отговор на молбата на Генералната конференция през лятото на 1885 г. г-жа Вайт се премества в Европа, където прекарва две години и засилва развитието на новооснованото дело. Установява се в Базел, Швейцария, и пътува непрекъснато из Южна, Централна и Северна Европа, за да посещава общите събрания на църквата и да се среща с вярващите. След това четири години прекарва в Съединените щати. През 1891 г. в отговор на призива на Генералната конференция отплува за Австралия. Там живее 9 години и подпомага основаването и развитието на делото и преди всичко образователната и медицинската дейност. Г-жа Вайт се завръща в Съединените щати през 1900 г. и се установява да живее на източното крайбрежие на Св. Елена, Калифорния, където остава до смъртта си през 1915 г.
През целия си живот на служба влиянието на Елена Вайт се чувства в редиците на адвентистите от седмия ден. Тя посещава църкви, взема участие в сесиите на Генералната конференция, а когато е възможно – и в лагерните събрания. Често във времето между заседанията на Генералната конференция тя пътува от едно лагерно събрание на друго и говори пред църковните членове, а също и пред големи публични събрания.
В продължение на няколко десетилетия изпод перото й редовно се появяват статии в списанието на деноминацията. Тези ежеседмични боговдъхновени вести влияят тихо, но всестранно. От време на време се отпечатват нейни книги, които жадно се прочитат и препрочитат. Основната задача през целия й живот е дългът да представи пред църквата и света наставленията и вестите, предадени й чрез видения. Виденията продължават до края на живота й. Едно от първите (1858 г.) е всеобхватното откровение за „великата борба“. За по-малко от шест месеца всички откровения са подготвени за публикуване под формата на малка книжка със заглавие „Духовни дарби“ (т. 1), „Великата борба между Христос и Неговите ангели и Сатана и неговите ангели“ („Ранни писания“, ч. 3). В много от следващите видения великата борба е изяснена с още по-големи подробности и г-жа Вайт я описва отново през седемдесетте и осемдесетте години на 19 в. в четири тома от „Духа на пророчеството“, а по-късно в томовете от поредицата: „Борбата на вековете“ – „Патриарси и пророци“, „Пророци и царе“, „Животът на Исус Христос“, „Деяния на апостолите“ и „Великата борба“. Други творби на г-жа Вайт, оказали огромно влияние са: „По стъпките на Великия Лекар“, „Притчи Христови“, „Възпитание“, „Мисли върху блаженствата“ и още десетина тома, посветени на съвети върху специални области от работата на църквата: „Служители на евангелието“, „Колпортьорът като благовестител“, „Съвети към родители, учители и ученици“ и пр. Широко известната книга „Пътят към Христос“ се чете от милиони хора на шестдесет езика.
През 1909 г. на 81-годишна възраст г-жа Вайт посещава сесията на Генералната конференция във Вашингтон. Това е последното й пътуване из континента. Следващите пет години са посветени на подготовката на статии за периодичните издания на деноминацията и на публикуване на книгите й. Към края на своя живот тя заявява: „Независимо дали ще продължи животът ми или не, моите писания ще говорят непрестанно и ще изпълняват своята задача до края на времето“ („Писания и извлечения от свидетелствата за църквата“, с. 12, 13).
Въпреки че продължава активната си литературна дейност до началото на 1915 г., през последните три години от живота си г-жа Вайт не пише така усилено, както е характерно за целия й дълъг живот. С непоколебим кураж и пълно доверие в своя Изкупител тя заспива в дома си на 16 юли 1915 г. и е положена да почива до своите съпруг и деца в гробището „Дъбовия хълм“ в Батъл Крийк, щата Мичиган.
Адвентистите от седмия ден винаги са разбирали, че службата на Е. Вайт като „посланик на Господа“ е изпълнение на пророчеството от Откровение 12:17 и 19:10 – че последната църква, която пази Божиите заповеди, трябва да има „свидетелството на Исус“ – „духът на пророчеството“. Те виждат в нейното дело дарбата на пророчеството, за която Павел говори в Ефес. 4:9-13 и която присъства заедно с другите дарби в църквата „за усъвършенстването на светиите“ и „за назиданието на тялото Христово, докато всички дойдем до единство във вярата“.
Дадените й откровения са в хармония с избраните от Бога средства, обявени на Израил: „Ако има пророк всред вас, Аз, Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря“ (Числа 12:6). По характер делото й е много подобно на онова на израилевия водач в миналото, за когото е писано в Осия 12:13: „Чрез пророк Господ изведе Израил от Египет и чрез пророк го пазеше.“
Е. Г. Вайт е позната сред своите съседи и приятели като сериозна, набожна християнка. Оценка на нейния живот и дело намираме в книгата „Биографии из американската история“, където в изданието от 1878 г. авторът заявява: „Г-жа Вайт е жена с добре уравновесен ум. Милост, духовност, съзнателност и идеализъм са преобладаващите черти на характера й. Нейните лични качества й спечелват най-топлото приятелство на всички, с които общува, и ги изпълва с пълно доверие към нейната искреност… Въпреки дългогодишната й публична дейност тя е запазила цялата простота и честност, които характеризираха ранния й живот.
Като говорител г-жа Вайт е една от най-успешните измежду малкото жени, прославили се като лектори в страната през последните двадесет години. Постоянната употреба така е развила гласните й струни, че гласът й е придобил необикновена дълбочина и сила. Произношението й е така ясно, че когато говори на открито, гласът й често пъти се чува съвсем отчетливо и на разстояние една миля. Езикът й, макар и обикновен, е винаги изискан и въздействащ. Когато е вдъхновена от темата, е удивително красноречива и държи слушателите си като омагьосани в продължение на часове, без да се забележи у тях признак на нетърпение или умора.
Разискванията й винаги имат практически характер и разглеждат преди всичко въпросите на семейния живот, религиозното възпитание на децата, въздържанието и др. На събрания за пробуждане винаги е най-активният говорител. Често пъти е говорила върху любимите си теми пред огромна публика в големите градове и винаги е била посрещана много благосклонно. При един случай в Масачузетс 20 000 души я слушаха с голямо внимание в продължение на повече от един час.
Г-жа Вайт е автор на много книги, получили широко разпространение. Писанията й се характеризират със същата простота и практичност, както и проповедите й. Те навлизат в живота на семейния кръг по такъв начин, който приковава вниманието на искрения читател, и не пропускат да дадат наставления за тържествените длъжности на практичния живот“(„Биографии из американската история на видни и издигнали се сами личности от щата Мичиган“, Third Congressional Districtt, стр. 108).
Сред съработниците си, в църквата и в своето семейството г-жа Вайт е почитана като посветена майка и като сериозен, великодушен и неуморен религиозен работник. Тя никога не е заемала специален пост в църквата. Никога не е искала да й оказват специално внимание, нито е използвала дарбата си за осигуряване на доходи или популярност. Животът й и всичко, което притежаваше, бяха посветени на Божието дело.
По повод смъртта й редакторът на популярно седмично списание завършва своя коментар върху нейния плодоносен живот със следните думи: „Тя беше абсолютно честна и уверена в своите видения. Нейният живот ги заслужаваше. Тя не показа духовна гордост и не търсеше нечестна печалба. Живя живота и извърши делото на истинска пророчица“ („The Independent“ 23 август 1915 г.)
Повече подробности върху живота и делото на Е. Г. Вайт читателят може да намери в книгата „Християнската опитност и виденията на Елена Г. Вайт“.
Попечителите на публикациите на Елена Г. Вайт