Лекуване на душата – 18 (1-ва част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Общуване на душата с Него,
Който е нейният живот.”
Съществува много тясна връзка между душата и тялото. Когато едното бъде засегнато, страда и другото. Душевното състояние въздейства върху здравето в много по-голяма степен, отколкото мнозина си мислят. Редица заболявания са резултат от душевни депресии. Мъка, скръб, страх, безпокойство, недоволство, угризения на съвестта, чувство на вина, недоверие ­ всичко това намалява жизнените сили и има гибелни последици.
Понякога една болест може да се предизвика, а често пъти и да се влоши чрез внушение, чрез въображението. Мнозина остават инвалиди за цял живот, а биха могли да бъдат съвсем добре, ако не са си въобразявали, че са болни. Някои си въобразяват, че и най-малкото излагане на слънце или студ предизвиква заболяване. И лошото наистина настъпва, защото го очакват. Други дори умират от болести, предизвикани само от въображението им.
Куражът, надеждата, съчувствието и любовта укрепват здравето и удължават живота. Жизнерадостният и весел дух носи здраве на тялото и сила на душата. “Веселото сърце е като благотворно лекарство” (Пр. 17:22).
При лекуване не бива да се пренебрегва влиянието на душевното състояние. Правилно използвано, то е едно от най-мощните средства в борбата срещу болестта.
Контрол на дух върху дух, на ум върху друг ум
Има един начин за лечение на душевно болни, който е сред най-успешните манипулации на злото. Състои се в това, че умът на даден човек се подчинява под властта на друг, така че личността на по-слабия преминава под контрола на по-силния духом. Твърди се, че по такъв начин може да се промени мисленето, да се предават животворни импулси, и че на болния може да се предаде способност да се противопостави на болестта и да я победи.
Този метод на лекуване се е прилагал от лица, които не са познавали истинската си природа и склонност и са смятали, че носят изцеление. Но тази така наречена “наука” е основана на погрешен принцип. Тя е чужда на естеството и Духа на Христос. Не води към Него ­ Живота и Спасението. Онзи, който насочва мислите към себе си, всъщност ги отдалечава от истинския Източник на силата.
Не е по Божията воля едно човешко същество да подчинява духа и волята си на друго и да се превръща в безволев инструмент в чужди ръце. Никой не бива да прелива личността си в тази на друг. Не бива да приема никое човешко същество за източник на изцеление. Човек трябва да е зависим само от Бога. Дадената му от Създателя зрелост трябва да бъде контролирана единствено от Него и да не допуска да го владее никакъв човешки дух.
Желанието на Исус е да доведе хората до пряка връзка със Себе Си. Във всички Свои отношения с човешките същества Той признава принципа на личната отговорност. Насърчава чувството им за лична зависимост от Бога и се старае да внушава необходимостта да са лично ръководени от Него. Иска да доведе човешкото в общение с Божественото, за да могат хората да бъдат преобразени по Божия образ. Сатана обаче действа за провалянето на тази цел. Стреми се да направи хората зависими един от друг. Когато умовете бъдат отклонени от Бога, изкусителят може да ги подчини на своята власт. Така може да владее човечеството.
Теорията за подчинението на един дух от друг произхожда от Сатана, който пръв се опитва да замести Божествената философия с човешка. От всички заблуди, възприети днес от християнството, никоя не представлява по-голяма измама, никоя не може да отклони по-сигурно човека от Бога от тази. Колкото и невинна да изглежда, когато се прилага при болни, води към тяхната гибел, а не към изцеление. Отваря вратата, през която Сатана ще влезе, за да плени както контролираната, така и контролиращата души.
Страшна е силата, която по такъв начин може да се предаде на лоши мъже и жени. Какви възможности се предлагат на печелещите чрез това ­ да извличат дивиденти от слабостта и невежеството на хората! Колко духовни спекуланти са намирали средство за задоволяване на долните си страсти или на алчността си, пленявайки слаби или болни души!
Можем да се занимаваме с неща много по-добри, отколкото да се опитваме да контролираме човек чрез човек. Лекарят трябва да учи хората да отправят взор от човешкото към Божественото. Вместо да кара болните да се уповават на човешки същества за лекуване на душата и тялото им, той трябва да насочва вниманието им към Онзи, Който може да спасява всички отиващи при Него. Този, Който е създал човешкия дух, познава нуждите му. Само Бог може да лекува. Човекът, чиято душа и тяло са болни, трябва да вижда своя изцелител в Христос. Той е казал: “Аз живея и вие ще живеете!” (Йоан 14:19). Този начин на живот трябва да представяме на болните и да им помогнем да разберат, че ако вярват в Христос като в Спасител, ако действат заедно с Него, ако се съобразяват със здравните закони и се стремят към истинско освещение в страхопочитание към Бога, Той ще им даде живот. Като им представяме Христос по такъв начин, ние им даваме сила с огромна стойност, защото тя идва отгоре. Тази е истинската наука за лекуването на душата и тялото.
Съчувствието
Нужна е голяма мъдрост за лекуването на болести, свързани с душата и ума. Нараненото сърце, обезсърчената душа се нуждаят от нежност. Често някое сериозно домашно затруднение терзае душата подобно на рак и изсмуква жизнените сили. Понякога чувството за вина съсипва физическите сили, нарушава душевното равновесие. Такъв вид болни могат да се лекуват само с искрено съчувствие. Лекарят трябва най-напред да спечели тяхното доверие и след това да им посочи Великия лекар. Почувстват ли те истинския Помощник и повярват ли, че Той се е заел с техния случай, душата им ще бъде облекчена и в много случаи ще се възстанови и физическото им здраве.
Често съчувствието и тактичността се оказват за болния по-полезни от каквото и да било друго лечение, поднесено равнодушно. Когато един лекар приближава нехайно, с безразличие леглото на болния и чрез думите и постъпките си дава да се разбере, че случаят не заслужава вниманието му, той със сигурност му причинява голяма вреда. Предизвиканите чрез равнодушието му съмнения и обезсърчение често унищожават добрия резултат от предписаните лекарства.
Ако лекарите биха могли да се поставят на мястото на човека със сломен дух и отслабнала от страданията воля, копнеещ за няколко състрадателни и утешителни думи, биха разбрали чувствата им. Когато любовта и съчувствието, които Христос проявява към болните, се свържат със знанията на лекаря, самото му присъствие вече е благословение.
Искреността в отношенията ще изпълва пациента с доверие и ще оказва важна помощ при лекуването. Има лекари, които смятат за необходимо да скриват от болния естеството и причината за болестта. Много от тях от страх да не го разтревожат или обезсърчат, ако му кажат истината, подхранват лъжлива надежда за оздравяване и допускат той да отиде в гроба, без да го предупредят. Подобен подход е крайно неразумен. Може би не винаги най-доброто е да се разкрива цялата опасност ­ това може да разтревожи човека и да забави или дори да попречи за оздравяването. Не винаги е необходимо да се казва цялата истина на хора, чиито страдания са главно продукт на въображението. На много болни липсва самообладание, други имат особени представи и си въобразяват по отношение на себе си и на околните неща, които не са истини. За тях обаче те са реални и затова тези пациенти трябва да се ограждат с постоянно внимание, неуморно търпение и доброта. Ако на такива хора се кажеше самата истина за тях, едни биха се оскърбили, а други ­ обезсърчили. Христос казва на учениците си: “Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега” (Йоан 16:12). Макар да не може при всички случаи да се казва цялата истина, лекарят или медицинската сестра не бива да извъртат и да изкривяват истината. Който го допуска, застава там, където Бог не може да му помага, а като губи доверието на пациентите си, изгубва едно от най-успешните човешки средства за лекуване.
Силата на волята
На силата на волята не се обръща нужното внимание. А тя трябва да се поддържа жива и да се насочва правилно. Тогава ще дава на цялото същество енергия и ще спомага за запазването и подобряването на здравето. Ако се овладее, може да контролира въображението и да бъде мощно средство за борба с болестите както на душата, така и на тялото. Когато я упражняват, пациентите могат да сътрудничат на лекаря и да направят много за възстановяването на своето здраве. Хиляди, ако пожелаят, могат да възстановят здравето си. Господ не иска хората да са болни, но да са здрави и щастливи. Затова всеки трябва да реши в себе си да бъде добре. Често слаби хора могат да противостоят на болестта, като просто отказват да се поддават на болките и не си позволяват да се отпускат и да бездействат. Издигайки се над болките и страданията, нека се занимават с полезна работа според силите си. С такива занимания плюс чист въздух и слънце много немощни могат да възвърнат здравето и силите си.
Библейски принципи на лекуване
За такива, които искат да възвърнат здравето си, има една поука в следните думи от Свещеното писание: “Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа” (Еф. 5:18). Не чрез възбуда или забрава, постигнати по неестествен път или с помощта на вредни упоителни средства, нито чрез задоволяване на извратения апетит или на страстите се стига до истинско изцеление или укрепване на тялото и душата. Между болните има много хора, които живеят без Бог и без надежда. Те страдат от незадоволени желания, от долни страсти и от угризенията на съвестта си, изгубили опората в живота си и надеждата за вечния живот. Нека грижещите се за такива болни не се надяват, че ще им бъдат полезни, като им угаждат. Напротив, така им вредят. Гладуващата и жадуваща душа ще продължава да гладува и да жадува, докато очаква задоволяване с материални неща. Пиещите от извора на себелюбивите удоволствия ще останат измамени. Те погрешно смятат веселието за сила, но мине ли възбудата, секва и вдъхновението им и ги обхващат озлобление и отчаяние.
Трайният мир и истинското спокойствие на душата имат само един Източник. За него Христос е казал: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!” (Матей 11:28). “Мир ви давам, Моя мир ви давам! Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:17). Този мир не е нещо извън Него. Той е в Христос и ние можем да го получим само когато приемем Него.
Христос е Изворът на живота. Мнозина се нуждаят от по-ясно познание за Него. Те трябва да бъдат поучавани търпеливо, внимателно, но и сериозно. Как човек може да се докосне до небесните целебни сили? Когато ясната светлина на Божията любов осветли замъглените кътчета на душата, безпокойството и умората є ще изчезнат, а доволството и радостта ще дадат сила на душата и здраве и енергия на тялото.
Помощ при всяко изпитание
Живеем в свят, изпълнен със страдания. Трудности, изпитания и скръб ни очакват по целия път към небесния дом. Но много хора ги удвояват, като постоянно предвиждат мъчнотии. Когато срещат някаква пречка или разочарование, смятат, че всичко е свършено, че тяхната съдба е най-жестоката. По такъв начин сами си навличат бедата и са в състояние да помрачат всичко около себе си. Животът става за тях бреме. А не би трябвало да бъде така! Ще са необходими големи усилия, за да променят мислите си, но промяната е възможна. Те трябва да насочват мисълта си към приятни неща. Накарайте ги да изгонят от ума си мрачните картини, които съществуват главно във въображението им, и да ги отправят към благословенията, с които Бог е обсипал пътя им към невидимото и вечното.
За всяко изпитание Бог е предвидил помощ. Когато Израил стига в пустинята до горчивата вода при Мара, Мойсей извиква към Господа. Господ не създава някакво ново спасително средство. Само им посочва онова, което си е съществувало. Един храст, създаден от Него, трябва да бъде потопен в извора, за да стане водата му бистра и сладка. Когато това е направено, народът пие от водата и възвръща силите си. Христос иска да ни помага при всяко изпитание. Ако Го търсим, очите ни ще бъдат отворени, за да виждаме обещанията за изцеление, дадени в Неговото Слово. Светият Дух ще ни учи как да приемаме всяко благословение, което е лек срещу страданието. За всяко поднесено ни горчиво питие ще можем да намираме “целебното клонче”.
Не бива да допускаме неясното бъдеще с всичките му трудности да потиска сърцата ни, да подкосява краката ни и да обезсилва ръцете ни. Всемогъщият ни съветва: “Нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да, нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Вярващите, които поставят живота си под Негово ръководство и Му служат, никога не ще изпаднат в положение, за което Той да не е взел предварителни мерки. В каквато и ситуация да сме, изпълняваме ли словото Му, ще имаме водач, който ще направлява пътя ни. Каквато и да е тревогата ни, имаме сигурен Съветник. Каквато и да е скръбта ни, колкото и самотни или безутешни да сме, ще имаме един съчувстващ ни Приятел.
В невежеството си правим погрешни стъпки, но Спасителят не ни укорява за това. Никога не трябва да се чувстваме самотни. Ангелите са наши другари. Утешителят, Когото Христос обеща да изпрати в Свое име, пребъдва с нас. По пътя, водещ към Божия град, няма трудности, които доверяващите се на Бога да не могат да победят. Няма опасности, които да не могат да избегнат. Няма скръб, нито страдание, нито човешка слабост, за които Той да не е предвидил целебно средство.
Никой не бива да се оставя да бъде обезсърчен или отчаян. Сатана може да дойде при тебе с жестокото нашепване: “Твоят случай е безнадежден, ти не можеш вече да бъдеш спасен!” Но за тебе има надежда в Христос. Бог не ни кара да побеждаваме със собствена сила. Умолява ни да се приближим към Него. При каквито и угнетяващи тялото и душата трудности да живеем, Той чака, за да ни избави.
Този, Който прие човешко естество, може да съчувства на човешките страдания. Христос не само познава всяка душа с нейните особени нужди и изпитания, но и всички обстоятелства, които дразнят и смущават духа. Ръката Му е протегната със състрадателна нежност към всяко Негово страдащо дете. Които най-много страдат, са обгърнати с най-много съчувствие и състрадание. Той знае нашите несъвършенства и желае да поставим пред нозете Му затрудненията си и да ги оставим там.
Неразумно е да се взираме в себе си и да обръщаме внимание само на собствените си преживявания и емоции. Ако правим това, врагът ще ни представя трудности и изкушения, които ще разклащат вярата и ще сломяват куража ни. Да се занимаваме постоянно със своите сантиментални настроения и да се ръководим от чувствата си, означава да се заплитаме в съмнения и да увеличаваме трудностите. Трябва да отклоним вниманието си от собственото “аз” и да гледаме към Исус.
Когато ви нападнат изкушения, когато грижи, бъркотии и тъмнина затлачват душата ви, погледнете натам, където за последен път сте видели светлината. Починете си в Христовата любов и под Неговата закрила. Ако грехът се готви да завладее сърцето ви, ако съзнанието за вина потиска душата и обременява съвестта ви, ако неверие помрачава душата ви, спомнете си, че Христовата благодат е достатъчна, за да победи греха и да разпръсне тъмнината. Когато влезем в общение със Спасителя, навлизаме в царството на мира.