Често бива задаван въпроса: “Полезни ли са за нашите младежи литературните общества (дружества)? За да се отговори правилно на този въпрос, трябва да вземем под съображение не само обявените цели ни тези общества, но което те фактически упражняват, както е доказано от опит. Развитието на ума е наш дълг пред самите нас (пред самите себе си), пред обществото и пред Бога. Но никога не трябва да измисляме средства за култивирането на интелекта за сметка на моралното и духовното развитие (за сметка на морала и духовността). Само чрез хармоничното развитие както на умствените, така и на моралните способности може да се постигне най-висшето съвършенство и на двете. Осигуряват ли се тези резултата от литературните дружества така, както те общо взето се провеждат?
Литературните общества упражняват почти винаги влияние противно на онова, което името им сочи. Както обикновено се провеждат, те са вредни за младежите; защото Сатана идва, за да сложи своя отпечатък върху заниманията. Всичко, което допринася за мъжествеността на мъжа и за женствеността на жената е едно отражение от характера на Христос. Колкото по-малко имаме от Христос в тези общества, толкова по-малко имаме (притежаваме) от въздигащия, пречистващия, облагородяващия елемент, който трябва да преобладава. Когато светски хора ръководят тези събрания, за да прокарат желанията си, духът на Христос се изключва. Умът се отвлича от сериозни размишления, отклонява се от Бога, насочва се настрани (далеч) от реалното и същественото, и се насочва към въображаемото и повърхностното. Литературни общества – ех, да можеше името им да изразява истинския им характер! Какво е плявата пред житото? Намеренията и целите, които ръководят формирането на литературни общества може да са добри; но ако мъдростта, която идва от Бога не контролира тези организации, те ще станат наистина едно зло. Обикновено се допускат нерелигиозни и непосветени в (по) сърце и живот хора, а често пъти те биват поставени и на най-отговорни постове. Могат да се приемат правила и наредби, за които се смята, че са достатъчно добри, за да задържат всяко вредно влияние; но Сатана е хитър генерал и е постоянно на работа да оформи дружеството (обществото) така, че да подхожда (отговаря) на неговите планове и след време той твърде често успява. Големият противник намира готов достъп до онези, които той е контролирал в миналото и чрез тях провежда намеренията си. Въвеждат се различни забавления, за да направят събиранията интересни и привлекателни за светските хора, като по този начин дейността на тези тъй наречени литературни общества твърде често дегенерира (се изражда) в деморализиращи театрални представления и евтини глупости. Всички тези неща задоволяват плътския ум, който е във вражда против Бога; но не засилват интелекта, нито утвърждават морала.
Събирането и дружбата в тези общества на богобоязливи хора с невярващи не прави от грешниците светии. Когато Божият народ доброволно се съединява със светските и непосветени хора и им дава предимство, той ще бъде отклонен от Бога чрез неосветеното (несвятото) влияние под действието, на което се е поставил. В продължение на известно време може да няма нищо сериозно, нищо, срещу което би могло да се възрази, но умовете, които не са били поставени под контрола на Божия Дух, не приемат охотно нещата ухаещи на истина и правда. Ако бяха имали до тогава някакво желание за духовни неща щяха да преминат в редиците на (последователите на) Исус Христос. Двете класи (групи) се управляват (контролират) от различни господари и са противоположни една на друга по своите цели, намерения, надежди, вкусове и желания. Последователите на Исус се наслаждават на (намират удоволствия в) трезви, смислени (разумни), облагородяващи теми, докато не притежаващите никаква любов към светите неща, не могат да намерят удоволствие в тези събирания, ако повърхностното и нереалното не съставляват главната част от дейността. Малко по-малко духовният елемент бива изместен от нерелигиозния и усилията да се съгласуват принципи, които са антагонистични един на друг по своето естество, се оказва решителен неуспех.
Полагани са били много усилия да се състави някакъв план за образуването (основаването) на литературно общество, което ще се окаже от полза за всички, които се свързват в него – общество, в което всички членове ще чувстват моралната отговорност да го направят такова, каквото трябва да бъде и да избегнат злините, които често правят такива общества опасни за религиозните принципи. Прозорливи и със здрав разум личности, които имат жива връзка с небето, които ще могат да доловят злите тенденции и няма да се оставят да бъдат измамени от Сатана, които ще се движат право на пред по пътя на праведността, постоянно, издигащи високо знамето на Христос – ето такива хора са нужни, за да ръководят тези дружества. Такова влияние ще предизвиква респект и ще прави събиранията едно благословение, а не проклятие.
Ако мъже и жени на зряла възраст биха се обединили (съединили) с младежите, за да организират и ръководят такова едно литературно дружество (общество), то може да стане както полезно, така и интересно. Но когато такива събирания се изродят в случаи за забавление и шумно веселие, те не са всичко друго, но не и литературни или въздигащи (облагородяващи). Те са унижаващи както ума, така и морала (нравите).
Библейски часове (обяснение на Библията), критическо изследване на библейските теми, есета написани върху теми, които биха развили ума и биха придали знания, изследване на пророчествата или скъпоценните уроци на Христос – тези неща ще окажат силно влияние за засилване умствените сили и увеличаване на духовността. По-близкото запознанство с Писанията изостря силите на проницателност и укрепва душата срещу атаките на Сатана.
Малко хора осъзнават, че тяхно задължение е да контролират мислите и въображенията си. Трудно е да се държи недисциплинираният ум насочен към полезни предмети, но ако мислите не се употребяват (използват) правилно, религията не може да процъфтява (да вирее) в душата. Умът трябва да е непрестанно зает с святи (свещени) и вечни неща, иначе той ще подхранва лекомислени и повърхностни мисли. Както интелектуалните (умствените), така и моралните сили трябва да бъдат дисциплинирани и те ще се засилват и подобряват чрез упражняване…
Интелектът (Умът), както и сърцето, трябва да бъдат посветени на служба за (на) Бога. Той предявява претенции над всичко, което сме и което е наше. Последователят на Христос не трябва да се отдава на каквото и да било себезадоволяване (задоволяване на себе си) или да участвува в каквото и да било начинание, колкото и невинно или похвално да му изглежда то, щом просветената му съвест му казва, че то би поугасило ревността му или ще намали духовността му. Всеки християнин трябва да се труди да отблъсква вълната на злото и да спасява нашите младежи от влияния, които биха ги помели надолу към гибел. Дано Бог да ни помогне да си пробиваме път срещу течението (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 541-544).