Месото като храна – 24 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Но отначало не е било така.”
Определената в началото храна за човека не включва животински продукти. Едва след потопа, когато всяка зеленина на земята е унищожена, човекът получава позволение да се храни с месо.
Когато избира храната на човека в рая, Господ му показва коя е подходяща за него. Същото прави и когато определя храната на Израил. Той извежда израилтяните от Египет и започва да ги обучава, за да станат Негов избран народ. Чрез тях иска да благославя и поучава света. Дава им за храна онова, което най-добре би отговаряло на тази цел ­ не месо, но манна ­ небесен хляб. Само в резултат на недоволството и роптанието на израилевия народ за египетските котли с месо тази храна е позволена, но само за кратко време. Консумирането на месо причинява много болести и смъртта на хиляди. И все пак израилевият народ никога не възприема от сърце безмесната диета. Тя продължава да предизвиква недоволство и роптание, явно или тайно, и не се прилага продължително време.
При установяването му в Ханаан месната храна е позволена, но с голямо ограничение, поради което лошите последици са намалени. Свинското месо е забранено, а също и месото на някои животни, птици и риби, обявени за нечисти. При позволените месни храни има строга забрана да се яде мазнината и кръвта.
За храна могат да бъдат използвани само абсолютно здрави животни. Не е позволено да се ядат такива, които са били разкъсани, умрели от някаква болест или чиято кръв не е била старателно изцедена.
Израилтяните понасят големи загуби, като се отклоняват от Божия план за храненето си. Искат да ядат месо и жънат последиците. Не успяват да постигнат издигнатия от Бога идеал за човешкия характер, нито изпълняват Неговата цел. “Той им даде това, което искаха, прати обаче мършавост на душите им” (Пс. 106:15). Те предпочитат земното пред духовното и не постигат онова освещение, което Бог желае за тях.
Основания за премахването на месната храна
Хората, които консумират месо, приемат зърнените храни и зеленчуците вече веднъж употребени, от втора ръка, защото животното е поело от тях хранителните вещества, необходими за своя растеж. Животът, който се е съдържал в зърнените храни и зеленчуците, е преминал в животното, което ги е изяло. А ние ги получаваме, като ядем месото му. Но колко по-добре е да приемаме всичко направо от източника, както Творецът ни е определил.
Месото никога не е било най-добрата храна. Против неговата употреба могат да се включат и нарастващите болести у животните. Месоядците едва ли знаят какво влиза в организма им заедно с месото. В много случаи, ако можеха да видят живо животното и знаеха качеството на месото му, биха се отказали от него с отвращение. Ядат го пълно и препълнено с туберкулозни и ракови бацили. Така се пренася зараза от туберкулоза, рак и други смъртоносни болести.
Тъканите на свинята гъмжат от паразити. За нея Бог казва: “Тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте” (Втор. 14:8). Тази заповед е дадена, защото свинското месо не е годно за храна. Свинете се хранят с отпадъците. Никога и при никакви обстоятелства свинско месо не бива да бъде храна за хората. Невъзможно е да е здравословно месото на животно, чийто естествен елемент е мръсотията и което се храни с най-отвратителни боклуци.
Често на пазара се изнасят и продават животни, толкова болни, че собствениците им се страхуват да ги задържат и час. А и самият процес на угояване за продан предизвиква болест у животните. Изолирани от светлина и чист въздух в оборите, а може би и угоявани с развалени отпадъци, колкото и здрави да изглеждат, те са опасни за храна.
Често животните се извозват на големи разстояния и естествено са подложени на най-различни стресове, докато стигнат до пазара. Натоварени направо от зелените ливади, с часове влачени по горещи прашни шосета или наблъскани в мръсни железопътни вагони, трескави и изморени, дълго време лишени от храна и вода, горките твари стигат до скотобойната, за да се приготви от месото им храна за човешки същества.
На много места и рибите, заразени от нечистотията, с която се хранят, причиняват заболявания, особено когато са били в допир с отпадните води от каналите на големите градове. Опасни са дори и след това да са се преселили в далечни води, чисти и бистри. Бъдат ли използвани за храна, носят болест и смърт на неподозиращи опасността хора.
Лошите последици от употребата на месо може и да не се почувстват веднага, но това не е доказателство, че то не е било вредно. Много малко хора се оставят да бъдат убедени, че месото, което са консумирали, е отровило кръвта им и е станало причина за заболяването им. Мнозина, които са държали на месоядството, са заболявали, без те или близките им да са подозирали истинската причина.
Моралните вреди от месоядството са не по-малко от физическите. Месната храна е вредна за здравето, а всичко, което засяга тялото, засяга съответно и душата, и духа. Нека да си представим жестокостта, проявена спрямо животните поради нашето месоядство, и нейното отражение върху убиващите ги, както и върху гледащите. В какво противоречие е всичко това с нежността, с която би трябвало да се отнасяме към тези Божии създания!
Интелигентността на много животни е близка до човешката, а при някои видове ­ учудващо близка. Животните виждат, чуват, обичат, страхуват се и страдат. Служат си със своите органи много по-внимателно, отколкото доста човеци. Проявяват съчувствие и нежност към другарите си по страдание. Някои животни се привързват към грижещите се за тях много повече, отколкото доста представители на човешкия род. Привързаността им към хората често е толкова силна, че истински страдат, когато трябва да се разделят с тях.
Кой човек с християнско сърце, грижил се някога за домашни животни, може да погледне в очите им, изпълнени с доверие и обич, и да ги предаде доброволно на ножа на касапина? И как може изяждането на месото им да бъде удоволствие за него?
Промяна на храната
Твърдението, че мускулната маса и сила зависели от животинската храна е заблуда. Нуждите на организма могат да бъдат задоволени далеч по-добре и човек да се радва на много по-добро здраве без нея. Различните видове пшеница и зърнени култури с плодове, с ядки и зеленчуци съдържат всички вещества, необходими за образуването на чудесна кръв. Необходимите є елементи не могат да се получават в такъв съвършен вид от месната храна. Ако месото беше толкова важно за човешкото здраве и сила, щеше да бъде включено в определената в началото за човека храна.
Когато се преустанови яденето на месо, често се усеща слабост, липса на енергия. За мнозина това е доказателство, че месото е необходимо на организма им. Те смятат, че нещо им липсва в храната, но липсата се изразява в това, че подобни храни действат възбудително на организма ­ причиняват трескаво състояние на кръвта и дразнят нервите. Понякога отказването от месната храна може да се сравни с отказването на пияницата от алкохола, но тъкмо за такива ще е от полза да променят храната си.
Когато месната храна бъде изключена, на нейно място трябва да се включат различни видове зърнени храни, ядки, зеленчуци, плодове, които са и хранителни, и вкусни. Особено необходимо е това при по-слаби или занимаващи се с тежък физически труд хора.
В някои бедни страни месото е най-евтината храна и подобна промяна в храненето ще причини големи затруднения. Но и там те са преодолими. Трябва обаче винаги да се взима предвид положението на хората и силата на дългогодишния навик. Необходимо е да бъдем внимателни, да не натрапваме грубо дори и най-добрите принципи. Никой не бива да бъде каран насила и изведнъж да променя начина си на хранене. Здравословни и евтини храни трябва постепенно да заемат мястото на месните. В това отношение твърде много зависи от приготвящия храната. Грижливо и с умение могат да се приготвят питателни ястия, които да възбуждат апетита и да бъдат достойни заместители на месните.
Във всички случаи, ако възпитавате нравите, подкрепяте волята и доставяте добра, здравословна храна, промяната ще бъде извършена с готовност и желанието за месо скоро ще изчезне.
Не е ли време всички да си поставят за цел да се откажат от месото? Как могат хора, които се стремят към пречистване, благородство и святост, за да могат да живеят с ангелите, да продължат да употребяват за храна неща, които вредят на душата и тялото? Как могат да отнемат живота на Божии творения и да смятат месото има за деликатес? Не е ли по-добре да се върнат към здравословната и вкусна храна, дадена на човека в началото, да се постараят да свикнат с нея и да научат децата си да я предпочитат, да бъдат милостиви към животните, които Бог е създал и поставил под тяхно владичество.