(Обръщение към двама млади мъже)
Тези млади мъже имат в дома дълг, който не зачитат. Не са се научили да изпълняват задължения да носят отговорности в дома. Те имат вярна, практична майка, носила много товари, които нейните деца не е трябвало да я оставят да носи. С това те са показали непочитание към своята майка. Не са споделяли товарите на баща си, което е било техен дълг, и не са му отдавали дължимото почитание. Те следват по-скоро наклонностите си, отколкото дълга.
В живота си се придържат към себелюбиво поведение, като избягват товари и труд и не са успели да постигнат онзи ценен опит, от който не могат да си позволят да се лишат, ако искат да направят живота си успешен. Не чувстват важността от това да бъдеш верен в малките неща, нито пък са почувствали задължението си към родителите си да бъдат искрени, честни и верни в скромните, малки задължения, лежащи непосредствено на пътя им. Те гледат нагоре над обикновените клонове на знанието, които са толкова нужни за практическия живот.

Създаване на радост в дома
Ако тези млади хора би трябвало да послужат някъде за благословение, то това е в дома. Ако се поддават на наклонностите си, вместо да бъдат ръководени от внимателното решение на един трезв разум, здрав разсъдък и просветлена съвест, те не могат да бъдат за благословение нито за обществото, нито за бащиното си семейство и изгледите им за бъдещето както за този, така и за вечния свят могат да бъдат поставени в опасност.
Много младежи остават с впечатлението, че първите години от живота им трябва да бъдат освободени от всякакви грижи, и пропилени в празни спортове, веселия, шеги и глупави удоволствия. Докато са ангажирани с глупости и задоволяване на чувствата, някои не мислят за нищо друго освен за моментното удовлетворение. Стремежът им за забавления, любовта им към общество и бъбрене и смях нараства с всяко задоволяване на тези неща и те изгубват всякакво желание за по-трезвите житейски реалности, а домашните задължения им изглеждат съвсем безинтересни. Няма достатъчно разнообразие за навикналите им на него умове и те стават неспокойни, мърморещи и раздразнителни. Тези млади мъже трябва да почувстват за свой дълг да направят дома щастлив и весел…
Една промяна след физически труд, подложил на голямо изпитание силите, може да бъде необходима за известно време, за да могат младежите пак да се заемат с работа, и усилията им да постигнат по-голям успех. Но може би не е необходима пълна почивка, нито пък ще се постигнат по-добри резултати от физическите им усилия.
Даже и когато се изморят от даден вид работа, не е нужно да прахосват скъпоценни моменти. Могат в да започнат да правят нещо не толкова изтощително, но което ще бъде благословение за тяхната майка и за сестрите им. Като облекчават грижите им, поемайки по-тежките и груби товари, те могат да намерят онова забавление, което произтича от принципа и което ще им донесе истинско щастие, а и времето им няма да бъде прекарано в занимание с маловажни неща или с отдаване на себелюбиви удоволствия (“Свидетелства”, т. III, стр. 221-223).