Молитвата на Давид – 32 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показан Давид, молещ настоятелно Господа да не го забравя, когато остарее. Вниманието ми бе привлечено върху всичко, което той каза в дълбоката си молитва. Давид виждаше, че повечето от възрастните хора около него бяха нещастни, и разбираше, че с възрастта злите черти на характера се подчертаваха. Затворените и алчните по характер стават крайно неприятни, когато остареят. Ревността, раздразнителността и нетърпеливостта се задълбочават изключително много.
Давид бе натъжен от факта, че царе и благородници в разцвета на мъжеството си, като че ли имаха страх от Бога, но ставаха ревниви към най-добрите си приятели. Те живееха в постоянен страх, че подбудите на приятелите им към тях са единствено себелюбиви. Вслушваха се в намеците и коварните съвети на чуждите хора за тези, на които трябваше да се доверят. Понякога необузданата им ревност се възпламеняваше, ако някой не беше съгласен с погрешното им мнение. Обзети от ужасяваща алчност, те често изпадаха в съмнението, че собствените им деца и роднини желаят смъртта им, за да заемат мястото им, да завладеят богатствата им и да получат почитта, която им е била оказвана. Ревността и алчността така изпълваха някои от тях, че те опропастяваха собствените си деца.
Давид наблюдаваше, че с напредването на възрастта някои хора, като че ли загубваха контрол над себе си, въпреки че в разцвета на младостта си са водили праведен живот. Сатана влизаше в сърцето им и ръководеше умовете им, като ги караше да се чувстват непрекъснато неспокойни и недоволни. Давид видя, че мнозина от възрастните сякаш бяха изоставени от Бога и изложени на насмешките и упреците на Божиите неприятели. Давид бе дълбоко развълнуван и огорчен, когато погледна напред във времето и видя собствената си старост. Безпокоеше се, че Бог ще го изостави и той ще бъде толкова нещастен, колкото и онези възрастни, чието поведение бе наблюдавал. Страхуваше се да не бъде оставен на укорите на Божиите неприятели. С този товар на душата си той се помоли искрено: „Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме изоставяй, когато отпада силата ми,… Боже, Ти си ме научил от младостта ми; и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всичките бъдещи поколения“ (Пс. 71:9, 17, 18). Давид чувстваше необходимостта от защита срещу злините, които съпътстват старостта.
Обикновено възрастните не желаят да се замислят и да осъзнаят, че умствените им способности са отслабнали. Те се натоварват с грижи, които принадлежат на децата им, като по този начин скъсяват дните си. Сатана подбужда въображението им и ги кара да се чувстват непрекъснато загрижени за парите си, които се превръщат в техен идол и те скъпернически се стремят да ги трупат. Вместо да използват средствата, с които разполагат, те често се отказват от много привилегии в живота и работят повече, отколкото силите им позволяват. По този начин живеят в непрестанна нужда, със страх да не изпаднат някога в извънредно затруднение. Всички тези страхове произлизат от Сатана. Той въздейства върху целия организъм, възбуждайки робски страх и ревност, които покваряват благородството на душата и унищожават възвишените мисли и чувства. Такива хора се превръщат в маниаци на тема пари. Ако заемеха положението, което Бог им е определил, последните им дни можеха да бъдат най-хубавите и най-щастливите в целия им живот. Онези, които имат основание да се доверят на честността и разумното ръководство на децата, които са отгледали, трябва да се оставят в ръцете им, за да ги направят щастливи. Ако не сторят това, Сатана ще се възползва от намаляващата им умствена способност и ще поеме ръководството над тях. Те трябва да отхвърлят безпокойствата и товарите и да прекарват времето си възможно най-спокойно, за да узреят за небето.