МОЛИТВА, КОЯТО ПРЕМЕСТВА ПЛАНИНИ-ГЛАВА СЕДМА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

ГЛАВА СЕДМА
МОЛИТВА, КОЯТО ПРЕМЕСТВА ПЛАНИНИ
Исус каза: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се съмнявате… ще можете да кажете на тази планина: ‘Премести се в морето!’ и ще стане. Ако вярвате, ще получите, каквото и да поискате в молитва“ (Матей 21:21,22).
Според Библията, вярващите могат да имат доверие, че молитвите им ще бъдат отговорени. Нашите молитви са повече от желания, надежди или слаби стремежи – но само ако се молим с вярващи сърца. Тази е молитвата, която премества планини.
Разбира се, Исус не беше от бранша на екскаваторите. Той едва ли проявяваше интерес към преместването на големи маси скали в океанските дълбини. Той прилагаше термина планина образно. Каквато и планина да стои на пътя ви, каквото и препятствие да затваря пътя ви, каквато и трудност да ви демобилизира, молитвата с вяра може да я отстрани.
Това звучи добре, но как можем да се научим да се молим с едно сърце, изпълнено с вяра? Как можем да развием доверието, което премахва барикади?
Бих могъл да изброя някои общи насочващи линии за изграждане на една вяра, която подвижва планини, но аз честно не мисля, че четенето на списъци (правила) е най-добрият начин за усилване доверието в Бога. Затова ще опитам друг подход. Първо, ще дам само два практични принципа. После ще ги покажа в действие, единият в моето съвремие, а другият преди три хиляди години.

НЕ ФОКУСИРАЙТЕ ВНИМАНИЕТО СИ ВЪРХУ ПЛАНИНАТА
Първият принцип е този: вярата идва от гледане към Бога, а не към планината.
Преди няколко години един член на вокалната група към моята църква и аз бяхме поканени от един християнски лидер да посетим южна Индия. Там щяхме да се присъединим към една група служители от разни части на Съединените Щати. Казаха ни, че Бог ще ни използва да свидетелстваме за Христос на мюсюлмани, индуси и нерелигиозни хора. Ние всички се чувствахме призвани да отидем, но никой от нас не знаеше, какво да очаква.
Когато пристигнахме, индийският лидер ни посрещна и ни покани в дома си. В течение на следващите няколко дни, той ни разказа за своето служене.
Неговият баща, един динамичен лидер и говорител, бил основал мисията в една предимно индуска територия. Един ден един индуски лидер дошъл при неговия баща и поискал да се помолят. Копнеещ да се помоли заедно с него и с надеждата да го доведе до Христос, той го завел в една отделна стая, коленичил заедно с него, затворил очите си и започнал да се моли. Докато се молел, индусът бръкнал в горната си дреха, извадил нож и го пробол няколко пъти.
Моят нов приятел като чул баща му да пищи, изтичал да му помогне. Той го държал в ръцете си, докато кръвта шуртяла на пода на жилището. Три дни по-късно неговият баща умрял. На смъртното си легло той казал на сина си: „Моля те, кажи на този човек, че той е простен. Грижи се за майка си и продължи това проповядване. Направи всичко и на всяка цена за да спечелиш души за Христос.“
С един кураж и вяра, надхвърлящи дори мечтите на повечето хора, този Божий мъж се съгласил. В продължение на повече от двадесет, години той работил с невероятна сила. Основал над сто църкви и една медицинска клиника, заедно с много други видове проповедници.
Всяка година, обикновено през Февруари, той наема един огромен парк, поставя сцена и ги озвучава, свързва някои светлини с гола жица и в продължение на една седмица провежда евангелизаторски срещи. Той рекламира тези събрания с афиши и чрез високоговорители в града. Хората идват с хиляди и сядат на земята срещу сцената, като мъжете са от едната страна, а жените и децата – от другата.
Вечерните събрания започват в шест часа. В продължение на около половин час, те слушат инструментална музика на звукозаписи, последвана от двойка специални музикални номера. След това идва подготвителната проповед, напътствена, практична и близка до всекидневния живот.Нейната цел е да покаже на слушателите, че християнството има смисъл.
Към около осем часа, има още два музикални номера. И тогава следва главната вест. Тя е винаги концентрирана върху личността на Исус Христос. Говорителят обяснява, кой е Исус, какво е направил, как е умрял, как смъртта Му плаща цената на греха, как възкресението Му дава сила на хората, които полагат вярата и упованието си в Него.
От девет часа до девет и половина, слушателите – били те индуси, мюсюлмани или нерелигиозни – биват поканени да положат вярата си в Христос. Поканват ги да излязат напред, да получат прощение, очистване и вечен живот, а след това биват поканени да оставят всеки друг бог или религия, които са донесли със себе си на събранието и да положат своята вяра и доверие единствено само в Исус.

ЕДНА УЖАСЯВАЩО ТРУДНА ЗАДАЧА
От вторник до четвъртък имах променлив график на работа. Или говорех на едно много по-малко утринно събрание, или имах подготвителната проповед вечерта. Но когато дойде петък, водителят на проповедниците каза: „Аз получих внушение от Бога и искам ти да изнесеш главната проповед довечера.“ Недоумявах защо аз самия нямах такова внушение.
Езиковата бариера изглеждаше почти непреодолима, даже и с преводач. Не бях запознат с културата на хората и не бих могъл да говоря изхождайки от положението им. Хуморът не би въздействал. Имаше толкова неизвестности, че винаги когато се опитвах да се помоля, след тридесет секунди трябваше да спра поради съмнение и страхове. Какъв е смисълът – помислях си неведнаж – бариерите са непреодолими.
Дойде вечерта. Отидохме с рикша до парка. Като наближихме можахме да чуем първата проповед по високоговорителя. Имах малко време да излекувам параноята си.
Заехме местата си в задната част на сцената. Поглеждайки навън, видях най-голямото море от човешки лица, което съм виждал в живота си. Един от индийските водители ме смушка и каза: „Има двадесет, дори тридесет хиляди души тук тази вечер.“ С това и последната ми резерва от самоувереност, която може да съм имал, ме напусна.
„Това ще бъде провал!“, помислих си. „Какво правя аз тук?“ Погледнах назад към сцената и видях ръководителя на проповедниците и няколко от доверените му колеги да се молят с лица приведени до земята. „Знам, за какво се молят“, помислих си. „Те си дават сметка, че този американец, който ще изнася главната проповед е съвършено способен да опразни целия парк за броени минути!“
Знаех, че тези молещи се хора живееха в невероятна бедност и се бореха с невъобразимо неблагоприятни условия, само и само да могат да разпространят Божията вест. Те бяха дали целия си живот, за да могат хората обвързани с фалшивите религиозни системи да дойдат при истината на Исус Христос.и я приемат. И тъй като тези годишни събрания бяха централната точка на целогодишните им усилия сърцето ми се свиваше, че ще се нанесе такава щета на работата им поради моето неумело проповядване.

ГОЛЯМА Е ТВОЯТА ВЕРНОСТ
В този момент първият говорител свърши говоренето си. Това означаваше, че аз имах още около десетина минутки преди да бъда на огневата линия. Минутка по-късно, вокалистката на нашата църква застана пред микрофона, готова да запее. „Вероятно трябва да я подкрепям с молитвите си“, помислих си аз, „но моят ред е след нея, а щом положението е такова… Всеки за себе си.“
Моленето ми прие нова насоченост. „О, Господи, избави ме! Прати дъжд! Направи да изчезна!“ Планината изглеждаше толкова голяма, че не виждах смисъл да моля Бога да я премести. Бих бил доволен, ако тя просто се стовари върху мене и ме избави от моето нещастие.
Докато моите жалки молитви прескачаха в обзетият ми от съмнение ум, долових думите в песента на вокалистката.
„Велика е Твоята верност, о Боже, Татко мой,
Няма и сянка от промяна в Теб;
Ти не изменяш милостите Си, те не пропадат;
Такъв какъвто си бил, такъв оставаш завинаги.
Голяма е Твоята верност! Голяма е Твоята верност!
Утрин след утрин, с нова милост блести;
Всичките ми нужди си задоволил –
Голяма е твоята верност, о, Господи към мен!“
Като мен, нашата певица не познаваше езика на слушателите си. И затова, тя не можеше просто да изпее една песен; то трябваше да бъде вест предадена от сърце на сърце, иначе нямаше нищо да се получи. И докато въздействаше със своята вест от сърце към сърце върху хилядите хора там отвъд сцената, тя въздействаше също върху един уплашен, пронизан от съмнения, обезверен пастир, който имаше нужда от тази песен много повече отколкото множеството отвън.
Нещо стана с мен като слушах лиричната песен: „Голяма е Твоята верност.“ Докато думите проникваха съзнанието ми, внезапно проумях, къде е било спряно вниманието ми през целия ден. Аз мислех за себе си, за езиковата ми бариера, културните ми опасения, липсата ми на опит, слабостта ми, страхът ми от неуспех, ужасът от тази огромна тълпа хора. Аз гледах право в моята планина и всичко, което виждах беше невъзможността ми да я поместя.
Молитвите ми бяха жалки, защото гледах към моята недостатъчност, вместо към Божията достатъчност.

СМЯНА НА ЦЕНТЪРА
По време на песента, аз си казах: „Чакай малко! Хайде сега да променим центъра на гледката. Ще гледаме към Бога, а не към Hybels.“
Нямах много време, но започнах много интензивно да се моля вътрешно: „Аз се моля на Създателя на света Царя на Универса, всесилния, всезнаещия всеверния Бог. Моля се на Бога, Който направи планините и Който може да ги премести, ако е необходимо. Моля се на Бога, Който винаги е бил верен към мен, Който никога не ме е оставил повален, независимо колко уплашен съм бивал или колко трудно е изглеждало положението. Аз се моля на един Бог, Който иска да принася плод чрез мене и аз ще Му се доверя, че и тази вечер ще ме употреби. Не поради това, което съм аз, но поради това, което е Той. Той е верен.“
Когато песента свърши, аз бях друг човек вътре в себе си. Все още бих приел билет за отложено представление, ако някой ми го предложеше, но вече не бях в паника. Имах желание да продължа, понеже един верен Бог беше центърът на пълното ми внимание. Когато излязах на подиума с моя преводач, произнесах една преместваща планини молитва, защото тя беше здраво закрепена за Божията достатъчност, не за моята недостатъчност.
В онази вечер говорих с доверие дадено от Духа. То се основаваше на Божията пълна достатъчност. Казах на ония хора, че Някой е пролял кръвта Си за да плати техните грехове. Този някой не беше един Буда, нито един индуски бог, не някой герой от мит или вълшебен разказ. Той е едно реално човешко същество, наречено Исус и Той е единственият Син на Бога. Аз им казах много пъти: „Вие сте скъпи за Него. Той проля кръвта Си за прощението на греховете ви и вие можете да бъдете свободни, ако положите вярата и доверието си в Него.“ Докато говорех, знаех, че Бог работеше.
Приключих словото и беше отправена покана към хората да се доверят на Христос. Върнах се зад сцената, паднах на коленете си и започнах да се моля: „О, Господи, знам колко цениш тези хора. Привлечи ги при Себе Си.“
Стотици и стотици хора излязаха напред – индуси, мюсюлмани и невярващи от всички големини, форми, цветове и възрасти. Дойдоха толкова много, щото мислех, че сърцето ми ще се пръсне. Радвах се за всичките тези хора, които излязоха напред и намериха нов живот в Христос. Но имах и своята друга лична радост в себе си, предизвикана от една отговорена молитва – радостта да видя как една голяма планина, наречена страх се отмества от пътя ми и се хвърля в морските дълбини.
В онази нощ научих, че Бог не вижда никакви препятствия. Бог е готов да ме употреби. Когато започнах да гледам към Бога, вместо към планината, Той можеше да работи чрез мен.

GOTTA GO THROUGH IT
Следващият принцип за вяра, която премества планини е този: Бог ни придава вяра като вървим с Него.
Една Старозаветна история добре илюстрира този принцип. Според Исус Навин, глава 3, израйлтяните са на лагер на брега на реката Йордан. Четиридесет години по-рано, те по чуден начин избягаха от Египет. В продължение на едно поколение, се скитаха из една груба пустиня, където Бог задоволяваше всичките им потребности чрез чудеса. Сега те са пред обещаната земя Ханаан, но имат един труден проблем, една река се изпречва пряко на пътя им, а около нея няма друг удобен път. За да бъде още по-зле, това е сезонът на пълноводното прииждане на реката и всички възможни бродове са непроходими. Водите са дълбоки, буйни и опасни.
Бог лесно би могъл да направи реката да се премести направо пред очите им. Той би могъл да прехвърли един широк мост над нея. Но не го прави. Вместо това, Той дава на Исус Навин някаква странна заповед, която да предаде на лагера.
Първо, длъжностните лица в лагера нареждат на хората да държат под око ковчега на завета. Щом като видят свещениците да го вдигат, те трябва да ги последват.
Второ, Исус Навин казва на хората, че трябва да очакват удивителни неща.
Трето, Исус Навин заповядва на свещениците да вземат ковчега, да тръгнат с него и да навлязат в реката.

НАПРАВЕТЕ ТАЗИ ПЪРВА СТЪПКА
Това ще изисква малко кураж. Да, Господ каза, че Той ще осигури суха пътека посред реката, обаче свещениците никога преди не са виждали това да става (те не бяха даже още родени, когато Червеното море беше преминато).
Прекарали целия си живот като възрастни в пустинята, свещениците не са плувци. В същност, това вероятно е първата река, която виждат отблизо. Въпреки, че Йордан не е Амазонка или Мисисипи, тя не изглежда особено безобидна в сезона на наводненията. А с няколкотостотин хиляди обезпокоени израйлтяни по петите им, ще бъде трудно да променят решението си и да се отбият, ако реката продължи да тече.
Въпреки проблемите, свещениците имаха достатъчно вяра за да се подчинят и ето какво стана: „Веднага след като свещениците, които носеха ковчега достигнаха реката и нозете им докоснаха края на водата, водата спря да тече в горното си течение.
…Свещениците, които носеха ковчега на Завета на Господа застанаха на сухо посред Йордан, докато целият Израил премина докато целия народ извърши преминаването по сухо“ (Исус Навин 3:15-17).
Бог не даде на свещениците абсолютно доказателство или даже достатъчно основание, че водите ще се разделят. Той не направи нищо, докато не нагазиха във водата, правейки първата стъпка на предаване и послушание. Чак тогава, Той спря течението на реката. По същият начин и на нас ще се даде вяра, която премества планини, когато пристъпим напред и последваме Господното направление.

ПРЕМЕСТИ СЕ, ПЛАНИНО
Как да се молите с молитва, тъй изпълнена с вяра, че да може да премести планина? Като промените центъра на вниманието си от големината на вашата планина, върху достатъчността на Онзи, Който премества планините; и като пристъпите напред с послушание. Като вървите (ходите) с Бога, вярата ви ще расте, доверието ви ще се увеличава и молитвата ви ще има сила.
Докато децата на Израил са се настанили на границата на обещаната земя, дванадесет съгледвачите отиват да я огледат. Десет от тях се връщат и казват: „Нямате си представа какви градове-крепости, каква армия, и какви великани има там. По-добре да потърсим друго място.“ Другите двама се връщат и казват: „Бог, Който е верен обеща, че ще ни даде земята, хайде да вървим с Неговата сила!“ Десетимата гледаха големината на планината и се оттеглиха; само двама гледаха към достойнството на преместващия планините и искаха да вървят напред (Прочети историята в Числа 13 гл.).
Войните на Израил стоят на един хълм, наблюдавайки едно бойно поле, а филистимският шампион Голиат се самоизтъква и ги заплашва. Войните си казват един на друг: „Няма да идем там да се бием с него. Той е девет стъпки висок. Вижте снаряжението му! Гледай пък копието му! Не бих искал това нещо да попадне в ребрата ми.“ Младият овчар Давид, идва на мястото, наблюдава полето и казва: „Вижте величието на нашия Бог. Аз ще отида!“ (Чети историята в 1 Царе 17 гл.).
Вероятно всяко живо човешко същество стои в сянката на поне една голяма планина, която просто не иска да се помръдне: един рушителен характер, пукнатина в характера, невъзможен брак или работно положение, един финансов проблем, една физическа недъгавост. Каква е вашата непреместима планина? Стояли ли сте в нейната сянка тъй дълго, че сте свикнали с мрака? Приключвате ли молитвата си с мисълта: „Коя е ползата?“
Аз ви предизвиквам да смените центъра на внимание във вашата молитва. Не изразходвайте много време да описвате вашата планина на Господа. Той знае какво представлява тя. Насочете вниманието си към Преместителя на планините – Неговата слава, сила и верност. После тръгнете с вяра, следвайки Неговото водителство и гледайте как тази планина се отмества.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 7: МОЛИТВА, КОЯТО ПРЕМЕСТВА ПЛАНИНИ
1. Как отговаряш обикновено на трудностите в живота?
2. В молитвите ти, колко от времето се поглъща от излагане твоите лични проблеми в сравнение с времето, в което си концентриран върху Бога?
3. Какво ни пречи да насочваме молитвите си повече върху Бога?
4. Как спирането на вниманието ни върху Бога променя начина по който виждаме себе си?
5. Как можем да се съсредоточим повече върху Бога в молитвения си живот?
6. Има ли „непреместими планини“, които те правят да се съмняваш в Божията сила или грижа? Обясни.
7. Мислиш ли че има планини, които Бог допуска да останат? Как се отразява това на молитвите ти?