360. Докато пътувах във влака, чух родители да казват, че децата им са с деликатен апетит и ако няма месо и кейк, не биха могли да се хранят. По време на обеда забелязах качеството на даваната им храна. Тя се състоеше от фин бял хляб, подправена с черен пипер шунка, туршии, кейк и консерви. Бледата, жълтеникава кожа на малките ясно показваше злоупотребите, понасяни от стомаха. Две от тях видяха, че друго семейство с деца ядат сирене и загубиха апетит към своята храна, докато накрая майка им измоли парче сирене, опасявайки се, че няма да се нахранят. Тя заяви, че децата й толкова много обичат това или онова, че ги оставя да ядат каквото си поискат, защото апетитът изисква нужната на тялото храна.
Това можеше и да е вярно, ако апетитът не се бе извратил. Има естествен и извратен апетит. Родители, които през целия си живот са учили децата си да ядат нездравословна, дразнеща храна, докато накрая вкусът им се извращава и започват да дъвчат глина, моливи, прегорели зърна кафе или смлян чай, канела, карамфил и подправки, не могат да твърдят, че апетитът изисква онова, от което се нуждае тялото. Апетитът е бил възпитаван погрешно и накрая е станал ненормален. Деликатните храносмилателни органи са били раздразвани и изгаряни, докато са изгубили фината си чувствителност. Простата, здравословна храна им е безвкусна. Така увреденият стомах не може да извършва възложената му работа, освен ако не бъде съблазняван от най-стимулиращи субстанции. Ако децата от най-ранна възраст бяха учени да ядат само просто приготвена здравословна храна с възможно най-добре запазени свойства, а така също да избягват месо, животинска мазнина и всички видове подправки, вкусът и апетитът биха останали нормални. Естественият вкус би могъл в голяма степен да покаже коя храна е най-пригодна за нуждите на тялото.
Докато родителите и децата ядяха от деликатесите, съпругът ми и аз се хранехме в обичайното време – 13 часа, с нашата проста храна – хляб грахам без масло и много плодове. Хранехме се с истинска наслада и с благодарни сърца, че не сме принудени да носим със себе си цяла бакалия, за да задоволим капризния апетит. Ядохме изобилно и не почувствахме глад до следващата сутрин. Момчето, което продаваше портокали, фъстъци, пуканки и бонбони, ни намери за лоши клиенти.
Качеството на изядената от родителите и децата храна не позволяваше тя да се превърне в добра кръв в или в благ нрав. Децата бяха бледи. Някои имаха отвратителни подутини по лицата и ръцете си. Други бяха почти слепи от силно подпухналите си очи, значително загрозяващи външния им вид. Други пък, нямаха обриви по кожата, но страдаха от кашлица, хрема и болести на гърлото и белите дробове. Забелязах тригодишно момче, измъчвано от диария. Имаше и треска, но като че ли си мислеше, че храната е всичко, от което се нуждае. На всеки пет минути искаше кейк, пилешко месо, туршия. Майката всеки път му угаждаше като на покорен роб. Когато поисканата храна не идваше толкова скоро, колкото желаеше, и виковете и ревът ставаха неприятно настоятелни, майката отговаряше: “Да, да, мило, веднага ще получиш”. След като храната биваше поставяна в ръцете му, детето гневно я хвърляше на пода на вагона само защото не се е сдобил с нея навреме. Малко шестгодишно момиченце ядеше шунка, хляб, масло и туршия с много подправки, когато забеляза моята чиния. Видя нещо, което нямаше, и престана да се храни. Каза, че иска чинията. Помислих, че я привлича хубавата червена ябълка, която ядях, и макар че имахме малко ябълки, почувствах съжаление към родителите и й дадох една. Грабна я от ръцете ми и с презрение я хвърли на пода. Помислих си, че ако на това дете наистина му се позволяват такива волности, със сигурност ще злепостави майка си.
Проявата на своеволие бе резултат от допусканото от майката задоволяване на прищевките. Качеството на ястията, които даваше на детето си, непрестанно натоварваха храносмилателната система. Кръвта се бе замърсила и детето бе станало болнаво и раздразнително. По вид даваната всекидневно храна възбуждаше най-низките страсти и потискаше моралните и интелектуалните сили. Родителите оформяха навиците на детето си. Правеха момичето егоистично и грубо. Не обуздаваха желанията, нито контролираха страстите му. Какво може да се очаква от него, когато стигне до зрялост? Много хора като че ли не разбират връзката между ума и тялото. Ако тялото е разстроено от неподходяща храна, умът и нервите също се повлияват и страстите могат да бъдат лесно възпламенени.
Дете на около десет години имаше простуда и треска и не искаше да яде. Майката постоянно го подканваше: “Хапни си малко напоен кейк. Ето ти хубаво пилешко месо. Няма ли да опиташ от тази консерва?” Накрая детето погълна храна, достатъчна за възрастен здрав човек. Насила дадена на момичето, тя не бе подходяща дори за здрав стомах и в никакъв случай не трябваше да бъде предлагана на болен. След около два часа майката мокреше главата на детето, говорейки, че не разбира откъде се е взела силната треска. Беше наляла масло в огъня и се чудеше защо огънят гори. Ако детето беше оставено в ръцете на природата, а също така и стомахът му – оставен да си получи необходимата почивка, страданията на момиченцето щяха да намалеят значително. Тези майки не бяха подготвени да отглеждат деца. Най-голямата причина за човешкото страдание е невежеството по въпроса за отношението ни към собствените ни дела.
Много хора задават въпроса: “Какво да ям и как да живея, за да се радвам на живота?” Обикновено задълженията и принципите биват изоставени, за да се задоволят моментните прищевки. Искаме ли здраве, трябва да живеем така, че да го постигнем. Искаме ли съвършен християнски характер, трябва да живеем така, че да го постигнем. Родителите до голяма степен са отговорни за физическото здраве и морала на децата си. Би трябвало да възпитават децата си и да ги подтикват, сами да се придържат към законите на здравето, за да си спестят нещастия и страдания. Колко странно е, че майките задоволяват прищевките на децата си, и то за сметка на физическото, умственото и моралното им здраве! Що за привързаност! Те ги правят неспособни за радостите в сегашния живот, а бъдещият – става много несигурен.
ЗР, декември 1870 г.

Причина за раздразнителност и неспокойствие

361. Ритмичността би трябвало да бъде основното правило във всички навици на децата. Майките правят голяма грешка, като им позволяват да похапват между две яденета. Този навик разстройва стомаха, което поставя основата на бъдещи страдания. Раздразнителността на децата може да е причинена от все още несмляната нездравословна храна, но майката смята, че не може да отдели време да проучи тези въпроси и да промени лошото възпитание, което дава. Не може и да успокои раздразнението и безпокойството, като дава на малките болници парче кейк или някакъв друг деликатес, а напротив, злината става по-голяма. В усилието си да свършат повече работа някои майки изпадат в такава нервна припряност, че стават по-раздразнителни от самите деца. Карат им се и дори ги удрят в опита да ги принудят да бъдат тихи.
Някои майки често се оплакват от крехкото здраве на децата си и се консултират с лекари, но ако биха проявили малко здрав разум, щяха да видят, че бедите идват от погрешното хранене.
Живеем във век на лакомия и навиците, на които младите биват обучавани дори от много адвентисти, противоречат на природните закони. Веднъж се хранех на една маса с няколко деца на възраст под дванадесет години. Бе сервирано месо в голямо количество. После едно слабо нервно момиченце си поиска туршия. Дадоха му бутилка с чоу-чоу* – почти огнена от горчицата и лютивите подправки. Сипа си голямо количество. То бе станало пословично със своята нервност и сприхавост. Огнените подправки подклаждаха подобни състояния. Най-голямото дете мислеше, че не може да се храни, ако в яденето няма месо, и показваше голямо раздразнение и дори неуважение, ако не му го дадяха. Майката бе задоволявала детските прищевки, докато накрая се бе превърнала в повече от роб на капризите му. На момчето не бе възлагана никаква работа и то прекарваше по-голяма част от времето си в четене на безполезни неща. Почти непрекъснато се оплакваше от главоболие и не изпитваше никакво удоволствие от простата храна.
Родителите трябва да намират работа на децата си. Няма по-голям източник на злини от безделието. Носещият здравословна умора на мускулите физически труд ще даде апетит за проста, здравословна храна и младежът, извършващ достатъчно работа, няма да напуска масата, мърморейки, че не е имал пред себе си чиния с месо или различни, изкушаващи апетита деликатеси.
Исус, Божият Син, даде пример на всички младежи, като работеше с ръцете дърводелския занаят. Нека онези, които презират обикновените житейски задължения, помнят, че Исус бе подчинен на родителите Си и работеше, за да помага за издръжката на семейството. На трапезата на Йосиф и Мария едва ли можеха да се видят някакви деликатеси, защото бяха от бедните и нисшестоящите.
[ХВБХ, с. 61, 62]; ОХВ, с. 150, 151

Връзка между храненето и моралното усъвършенстване

362. Ужасно е влиянието на Сатана върху съвременните младежи. Ако умовете на децата ни не бъдат уравновесени в резултат на религиозните принципи, моралът им ще бъде покварен от порочните примери, които наблюдават. Голяма опасност за младите е липсата на самоконтрол. Родителите, които обичат да си угаждат, не учат децата си на въздържание. Поставяната пред тях храна дразни стомаха. Предизвиканата по този начин възбуда се предава на мозъка и последицата е засилване на страстите. Не можем постоянно да повтаряме, че приетото от стомаха влияе не само на тялото, но и на разума. Мазните и дразнещите храни възбуждат нервната система и често притъпяват възприятията на морала, така че разумът и съвестта биват завладени от чувствени импулси. Трудно е, а понякога и почти невъзможно, невъздържаният в храненето си човек да проявява търпение и да упражнява самоконтрол. Затова е много важно на децата, чийто характер не е още оформен, да се дава само здравословна и недразнеща храна. Нашият небесен Отец прояви любов, като ни даде светлината на здравната реформа, за да се предпазим от идващите от невъздържаното задоволяване на апетита злини. “И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.” Правят ли родителите това, когато приготвят ядене за трапезата и канят семейството? Поставят ли пред децата си само това, за което знаят, че ще се превърне в качествена кръв, ще пази тялото в състояние на възможно най-малка възбуда и ще бъде най-добро за живота и здравето? Или пък не ги е грижа за бъдещето на децата и им дават нездравословна, раздразняща и възбуждаща храна?
ХВБХ, с. 134, 1890 г.

363. Възможно е даже здравните реформатори да грешат по отношение на количеството приемана храна. Те могат да ядат невъздържано дори добра по качество храна. Някои членове на този дом грешат дори по отношение на качеството. Никога не са имали отношение към здравната реформа. Предпочитат да ядат и пият каквото и когато си поискат. Така увреждат телата си. Нещо повече, вредят на семействата си, като нареждат на трапезите си възбуждащи ястия, които засилват животинските наклонности на децата им и ги правят незаинтересувани от небесните неща. Така че родителите засилват животинските и намаляват духовните сили в рожбите си. Какво тежко наказание ще трябва да понесат в края! После се чудят защо чадата им са морално неустойчиви!
2 С, с. 365, 1870 г.