НАМАЛЯВАНЕ ТЕМПОТО ЗА МОЛИТВА-ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Разгледахме няколко важни аспекти на молитвата: Благодатната покана на Бога да дойдем при Него като при Баща; невероятната Му мощ да направи много повече от това, което сме се осмелили да поискаме; навиците и отношенията, които Исус казва, че трябва да култивираме за да се молим резултатно; категориите, които трябва да се погрижим да включим в молитвите си; причините поради които молитвите ни не винаги биват отговорени по желания от нас начин; и някои причини, поради които нашият молитвен живот от време на време пресъхва.
Тази информация относно молитвата е важна, но тя няма да принесе никаква полза, ако ние не забавяме бързото темпо на живота в достатъчна степен за да можем да се молим. А повечето от нас сме далеч повече заети, отколкото е необходимо за духовното ни здраве.

ФОРСИРАЙ ТОЗИ ДВИГАТЕЛ
Ако имаме работа с търговия или пазар, знаем максимата, че времето е пари. Затова говорим за разпределяне на времето, използването му ефективно и ползотворно, и като резултат на интересите ни – справяне с напрегнатите му изисквания.
Натъпчи главата си с възможно повече неща. Ставай по-рано. Работи до по-късно. Вземи работа за в къщи, прави нещо, когато пътуваш с мотрисата за работа. Телефонирай на клиентите си докато караш. Проверявай пощата си докато летиш. Планирай закуските, обедите и вечерите с полза. Действие, действие, действие – това е ключът за подържане, за придобиване, за сила.
Ако един обикновен двигател на кола прави четири хиляди обороти в минута, някои състезателни коли могат да стигнат до десет хиляди. Пазарният манталитет казва: „Форсирай този двигател до десет хиляди оборота веднага след като станеш сутрин и го поддържай така, докато припаднеш от изтощение вечер.“
Този свръхдинамичен начин на живот може да е възнаграждаващ. Вълнуващо е, когато адреналинът се повишава и тръгнете в движение с една скорост все повече и повече растяща. Но това оставя крайно малко време за спокойни моменти с Бога.
Не е необходимо да сте в бизнеса за да бъдете свръх заети. Жените с малки деца знаят, какво значи да поддържаш десет хиляди оборота през целия ден. Тези малки същества, които дърпат крачолите на панталоните ви, оцветяват стените ви, нанасят кал върху килима ви, хвърлят храна по пода и отгоре на това имат нахалството да вдигат врява посред нощ, консумират почти всяка минута на всеки от дните ви.
Темпото на самотните работещи родители е двойно или тройно по-бързо от нашето. Не мога да проумея, как успяват да посрещнат непрекъснатите изисквания на работата през целия ден и след това да се прибират вкъщи и посрещат дори още по-нестихващите искания на децата им без никакво време за отдих.
Аз наблюдавам, как пастири, старейшини и членове на църковната управа действат в същото безжалостно темпо като всеки друг. Без момент за скука и без момент за размишление. Уплашен, аз се питам: Кога е времето за Божия тих и нежен глас в този наш превъзбуден живот? Кога Му даваме възможност да ни води, напътства, поправя и утвърждава?
И ако това става рядко или никога, как можем да водим истински, правилен християнски живот?

ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ ХРИСТИЯНИН
Истинското (действителното) християнство не се състои в заучаване серия от доктрини и след това встъпване в ритъм с хората, които вървят по същия път. То не е просто хуманитарна връзка с по-малко щастливите. То е вървеж – свръхестествен вървеж с един жив, динамичен, общуващ Бог. Така сърцето и душата на християнския живот се научава да чува Божия глас и да развива куража, да върши това, което Той ни казва да вършим.
Действителните християни са личности, които стоят отделно от другите, даже от други християни, като че ли се вслушват в друг команден ритъм Техният характер изглежда по-дълбок, идеите им – по-свежи, духът им по-омекотен, куражът им, по-голям, водителството им по-силно, интересите им по-широки, съчувствието им по-истинско, убежденията им по-конкретни. Те са радостни въпреки трудните обстоятелства и показват мъдрост надхвърляща годините им.
Действителните християни са пълни с изненади. Мислите, че сте ги затворили в кутия, а те са непредсказуеми и свободни. Когато сте около тях, се чувствате леко несигурни, защото не знаете, какво точно да очаквате. След време, обаче, съзнавате, че неочакваните им идеи и действия, са били достойни за доверието ви.
Това е така, защото истинските, действителни християни имат силни връзки с Господа – връзки, които се подновяват всеки ден. Както псалмистът казва за благочестивите хора: „Наслаждението им е в закона на Господа и върху Неговия закон те размишляват ден и нощ. Те са като дървета насадени покрай потоци вода, които дават плода си на времето си и листата им не повяхват“ (Псалм 1:2-3).
Смущаващо малък брой християни достигат някога до това ниво на истинност; повечето християни са просто много заети. А архиврагът на духовната действителност е заетостта, която е тясно свързана с нещо, което Библията нарича „световност“ – обвързаност с практиките, целите и дейностите на тези общества, за сметка на един пренебрегнат вървеж заедно с Бога.
От която и страна да го преценявате, една ключова съставка на истинското (действителното) християнство е времето. Не излишното време, не времето за пилеене, но качественото време. Времето за размисъл, съзерцание, и дълбоко сърдечно проникновение. Нефорсираното и не прекъсвано време.

НАМАЛЯВАНЕ НА СКОРОСТТА ЗА МОЛИТВА
Една действителна женитба изисква същият вид време. Много бракове са повърхностни. Съпругът изцяло се оплита в своята служба, с надеждата да подпре спада в своето самоуважение, като бъде впечатляващ на работа. Съпругата е оплетена с децата, може също така и да има някаква работа. И така, те се изпращат един друг на магистралата, в хола или кухнята. Те спят в едно легло и по случайност сядат на една маса, но между тях няма много интимност. Те съжителстват но не се грижат един за друг. Не са свързани с една витална, освежаваща, действителна връзка. Повечето семейни двойки засядат на съжителството. Не много смели двойки, все пак настояват за повече. Съзнавайки, че няма да е лесно, те въпреки това решават да се борят за една истинска семейна връзка. Знаят че това ще им отнеме време; може би ще трябва да се откажат от дейности, които са били важни за тях. Те знаят, че това може да изисква някое практично средство, което да им помогне да направят промяната: насрочване вечерна среща, правене вечерни разходки, лишаване от телевизионни програми, сядане на масата и разговаряне един с друг след вечеря. Те скъсват своята досегашна програма, ако е необходимо и започват отначало, защото резултатите си заслужават.
Вярващите в Христос понякога достигат до същия момент в отношенията си с Бога. „Заглушени от житейските грижи, богатство и удоволствия“ (Лука 8:14), те си дават сметка че вече не растат и не съзряват. Вървежът им с Христос се е превърнал в пълзене или напълно е спрял.
Ако това се е случило с вас, един ден може да трябва да си кажете: „Стига толкова! Аз вече няма да водя изкуствен християнски живот. Няма да поверявам християнския си живот на заместник, да изказвам молитви без значение и да прелиствам една Библия,на която не позволявам да засища живота ми. Няма повече да си играя на полухристиянство. Ще платя цената, каквато и да е тя, но ще встъпя в един действителен вървеж с Исус Христос.“
Християните, които дават този обет, знаят че това изисква време. Трябва да го вземат от нещо друго, макар и добро. Трябва да се прибегне до някое практично средство, чрез което да се намалят оборотите от десет хиляди на пет хиляди и от пет хиляди на петстотин, където ще могат да бъдат в мир с Бога и в състояние да слушат това, което Бог им казва.
Никой никога не е казал, че християнският вървеж е лек. Но има ли нещо в този свят с по-голяма и по трайна важност?

НАМАЛЯВАНЕ ОБОРОТИТЕ
Искам да ви предложа един практичен, изпитан, гарантиран способ за намаляване на оборотите, който ще ви помогне да забавите темпото на живота си, като престанете да си играете на игри, а започнете да водите един истински християнски живот. Това е една програма от три стъпки, която е наистина резултатна.
Като начало, ще опиша едно средство, което може да изглежда неподходящо за една книга за молитвата, но в действителност е една много важна първа стъпка. Ако животът ви е тичане в много посоки едновременно, вие не сте в състояние да се молите с дълбока, неприбързана молитва, каквато е жизнено важна за християнския вървеж. Като си служите с това средство, ще започнете да се учите как да „замълчите и знаете“, че Бог е Бог (Псалм 46:10).
Тази първа стъпка към намаляване на оборотите се нарича „журналиране“. Дълго време аз не знаех значението на тази дума. Когато ми я обясниха, това, което научих не ми хареса.
„Журналиране“ (една новоизобретена дума, която няма да намерите в речник) означава водене на дневник – в този случай духовен дневник. Тя включва записване на вашите опитности, наблюдения и размишления; поглед назад към събитията на деня с цел за извличане скритият им смисъл; записване на идеи, с които се срещате.
Когато за пръв път влязох в контакт с журналирането, аз имах виждането, че то е занимание на хора, които могат да прекарват с часове посред бял ден, като просто оставят потока на своето съзнание да тече по нескончаеми топове хартия. Помислих си: „Всеки, който има време да прави това нещо, не е личност от моя тип. Не могат ли хората да правят нещо по-добро с времето си?“
Но с течение на времето, бях привлечен от писанията на хора с най-разнообразни възгледи – мистици, пуритани, съвременни автори, богати в своето посветено боравене със Словото – които изглеждаше, че имат едно общо нещо: повечето от тях журналираха.
В добавка, почнах да откривам нещо относно известни хора в моята църква и по страната, чието служене и характери дълбоко уважавам. Повечето от тях също журналират. И все пак знаех, че тези хора не се издигат във въздушни кули за по-добрата част на деня.

ПРАКТИЧНО ЖУРНАЛИРАНЕ
След това прочетох „Подреждане на вашия личен свят“ от Гордън МакДоналд. МакДоналд предлагаше журналиране, но от различен вид.
Идете в книжарницата, казва той, и си купете една спирална тетрадка. Запланувайте да пишете всеки ден в нея, но се ограничете с една страница на ден. Всеки ден, когато отваряте нов чист лист, написвайте една и съща първа дума: „Вчера“. Последвайте това от един или два параграфа, с преоценка на вчерашните събития, по подобие на анализа на преминало спортно състезание.
Пишете каквото искате – например кратко описание на хората от които се интересувате, назначените срещи, които сте имали, решения, мисли, чувства, успехи, неуспехи, разочарования, прочетено в Библията ви, какво щяхте да правите, а не го направихте. Според МакДоналд това упражнение прави огромна крачка напред в духовното развитие.
Неговата препоръка не ме отблъсна напълно, както беше с представата ми за пладнешките мистици. От друга страна бях скептично настроен. Хайде да видим, мислех си, какво би могло да постигне такова упражнение?
Повечето от нас, казваше авторът, живеем живота си без проверка. Ден след ден повтаряме едни и същи грешки. Не научаваме много от решенията, които взимаме, били те добри или лоши. Не знаем защо сме тук или къде отиваме. Едно преимущество на журналирането е да ни принуди да започнем да изпитваме живота си.
Но, казваше той, едно още по голямо преимущество е това: самото действие на журналирането – сядането, посягането към спиралната тетрадка, съсредоточаване мислите върху живота ни,писането около пет или десет минути – ще намали нашите обороти в минута от десет на пет хиляди.
Точно от това имам нужда, помислих си аз.
Аз съм с високо ниво на енергията през сутринта. Не мога да чакам да отида до кабинета и да започна дневната работа. А щом веднъж адреналинът започне да тече, телефонът започне да звъни, хората започнат да идват, аз лесно мога да остана на десет хиляди оборота докато рухна вечерта. Така че, реших да журналирам. Какво имах да губя?
Въведението в моето първо журналиране започна: „Вчера казах, че ненавиждам идеята за водене дневници и храня силни подозрения към всеки, който има времето да се занимава с такава дейност. Това мога и сега да потвърдя, но ако това е начинът да се успокои темпото на живота ми и да се науча да разговарям и вървя с Христос, в пътя, по който съм длъжен, тогава ще журналирам.“
И го правя. Всеки ден! Не мисля, че съм написал нещо задълбочено в моя дневник, но не това е и въпросът. Онова, което ме удивлява е промяната в темпото на живота ми, когато пиша. Когато привърша един дълъг параграф с преценка на вчерашния ден, умът ми е свободен от моите отговорности. Вниманието ми е насочено към онова което правя и мисля и моят двигател работи с полунатоварване.

ЕДНА СТРАНИЦА НА МОЛИТВА
И така, журналирането е важната първа стъпка в забавянето на темпото с цел молитва. То дава на тялото кратка почивка. То концентрира ума. То освобождава духа да действа, ако и за само няколко минути. Но макар че, журналирането може да подобри живота ви твърде много, то от само себе си в крайна сметка, не ще може да ви превърне в един истински християнин То е само една първа стъпка в правилното направление.
След като сте си купили спирална тетрадка, изпълнили сте първата страница и сте намалили оборотите си наполовина, коя е следващата стъпка? Вашият мотор все още върви с една скорост, която може да се окаже бедствена за една обикновена кола.
Стъпка втора в програмата за намаляване на оборотите е една, за която вече знаете и може би дори сте почнали да я практикуват. Описал съм я в глава четвърта: Напишете молитвите си.
Някои хора ми казват, че нямат нужда да планират редовно време за молитва; те се молят в движение. Тези хора се шегуват със себе си. Опитайте се само да изградите една женитба в движение. По този начин не можете да изградите истинска връзка с Бога или с друго лице. За да опознаете някого, трябва да забавите движението и да си отделите време за общение.
Така че, след като журналирането е намалило оборотите ми от десет хиляди на пет хиляди, аз отварям моята тетрадка на крайните страници и написвам една молитва. Както при дневника, ограничавам писането до една страница. Това не позволява на упражнението да ме презаеме и ми позволява да осигуря извършването му всеки ден. То отнема също така едно реалистично количество време, пропорционално на другите ми отговорности, които срещам ежедневно.
Щом веднъж напиша молитвата, аз поставям тетрадката на моя бюфет и коленича. В това отношение никой не е като мен, но аз намирам че се моля много по-ефективно на коленете си. Прочитам молитвата на глас, като добавям други коментари или бележки, когато я прочитам.

ДОСТАТЪЧНО СПОКОЕН, ЗА ДА СЛУШАМ
В това време оборотите ми са снижени до петстотин в минута и аз се чувствам наистина уталожен. Сърцето ми е омекотено и аз поканвам Господа да ми говори с Духа си. Достатъчно спокоен съм за да чуя ако Той иска да ми говори с „нежен шепот“ (3 Царе 19:12).
Това е стъпка трета от програмата за снижаване на оборотите (забавяне темпото): Слушайте Божия глас. Тази стъпка е толкова важна, че останалата част от книгата е посветена на нея. Достатъчно е тук да се каже, че тези моменти в Божието присъствие са моментите с истинско значение. Това е центърът от който се излъчва действителното, истинско християнство-необезпокояваното, мълчаливо общение на Божия Дух с нашия.
Никога не можете да станете истински християнин на основата на една постоянна дейност, дори и ако дейността е изцяло свързана с църквата. Проповядване, християнски рок-концерти, уикендни конференции, срещи на църковни комитети – всички тези може да са ценни, но те не са главният ви източник на сила. Силата идва от уединението. Решенията, които променят целия курс на живота ви, обикновено идват от светая светих.
Ще повторя това, което казах в началото на тази глава: Архиврагът на духовната истинност е заетостта. Време е да забавим темпото, да размишляваме и да слушаме. И жизнено важният предмет, към който сега преминаваме е изкуството да се научим да слушаме.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 11: НАМАЛЯВАНЕ ТЕМПОТО ЗА МОЛИТВА
1. Направи списък на дейностите, които изпълниха времето ти през изминалата седмица. Считаш ли,че добре използваш времето си? Или считаш, че прекаляваш в нещо?
2. Вярваш ли наистина, че молитвата е ползотворен начин да използваш времето си? обясни.
3. Какво разбира Бил Хайбелс под истинско християнство?
4. Къде е най-подходящото място на Божия тих и нежен глас в твоята напрегната програма?
5. Кои са някои от облагите при журналирането?
6. Ако си се опитвал да си водиш дневник в миналото, какви трудности или полезни ефекти си срещал?
7. Считаш ли че практиката да записваш молитвите си би била от полза? Препятстваща? Обясни.
8. Кое би те въздържало да написваш молитвите си? Как би могъл да преодолееш тези препятствия?