Началото на едно религиозно събуждане – 28 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Началото на едно религиозно събуждане

Само поради молбите на братята си по вяра, в чиито слова чуваше Божия зов,Милър се реши да изложи официално възгледите си. Бе вече петдесетгодишен, несвикнал да говори публично и потиснат от чувството, че не е способен за предстоящото дело. Но още отначало старанията му за спасението на души бяха благословени по забележителен начин. Първата му сказка бе последвана от религиозно пробуждане, при което се покаяха тринадесет цели семейства, с изключение на две личности от тях. Веднага го помолиха да говори и на други места и почти навсякъде следваше съживяване на Божието дело. Грешниците се променяха духовно, християните бяха подбуждани към по-голямо посвещение и деисти и невярващи признаваха истините на Библията и християнската религия. Онези, сред които работеше, свидетелстваха: “Той спечелва една класа хора, които не се поддават на влиянието на други мъже.” (Блис, стр.138). Проповядването му бе организирано така,че да събуди общественото мнение за разбиране на великите неща в религията и да обуздае постоянно развиващия се по онова време светски начин на живот.

Като резултат от проповядването му, почти във всеки град десетки хора приемаха вярата, а на някои места дори и стотици. Протестантските църкви от почти всички вероизповедания бяха отворени за него. Той имаше неизменно правило да не говори никъде, където не е поканен,и все пак скоро бе невъзможно да задоволи дори и половината от молбите, с които го отрупваха.

Прояви на Божествено благословение

Много хора, не приемащи възгледите за точното време на му и в нужда от приготовление. В някои големи градове дейността му правеше много силно впечатление. Продавачи на спиртни напитки изоставяха търговията и превръщаха кръчмите си в салони за събрания; игрални заведения се закриваха; невярващи, деисти, универсалисти и най-пропаднали злодеи, някои от които с години не бяха стъпвали на богослужение, се преобразяваха. Различните църковни общества в различни градски квартали имаха почти всеки час от деня молитвени събрания, делови хора се събираха по обед за молитви и хваления. Не екстравагантна или сантиментална възбуда, а почти всеобща тържественост бе обхванала умовете на хората. Неговата дейност, подобно на тази на първите реформатори, убеждаваше повече разума и подбуждаше съвестта, отколкото чувствата.

През 1833 г. Милър получи от баптистката църква, на която бе член, позволение да проповядва. Голям брой проповедници от неговото общество одобряваха делото му и той продължаваше да работи. Пътуваше и проповядваше непрекъснато, макар че дейността му се ограничаваше главно в Нова Англия и Средните щати. Години наред покриваше всички разноски от собствената си кесия и никога след това не получаваше достатъчно, за да възстанови дори пътните си разноски до различните места, където биваше поканен. Така публичната му работа не само, че не носеше печалба, но и беше за сметка на имуществото му, което през този период от неговия живот намаляваше постоянно. Той беше баща на голямо семейство, но тъй като всички се задоволяваха с малко и бяха трудолюбиви, имотът му бе достатъчен, както за тяхната, така и за неговата издръжка.