В днешно време трябва да научим много уроци от работилите за Бога в миналите поколения. Колко малко знаем за конфликтите, изпитанията и труда на тези хора, подготвяли се да посрещнат армиите на Сатана. Обличайки цялото Божие всеоръжие, те са били в състояние да устоят на сатанинските примки.
Хората, които в миналото са се отдавали на Бога и на издигането на Неговото дело, са стояли за принципа твърди като стомана. Това са били хора, които не са отпадали, нито са се обезсърчавали; хора, които като Даниил са били изпълнени с почит и ревност към Бога, с благородни цели и стремежи. И те са били толкова слаби и безпомощни, колкото днес ангажираните в Божието дело, но са се доверявали напълно на Бога. Имали са богатство, но то се е състояло в умствена и душевна култура. Такава култура може да притежава всеки, поставящ Бога на първото и последното, и най-доброто място. Макар и лишени от мъдрост, познание, добродетели и сила ние можем да получим всички тези неща, ако научим от Христос уроците, които са наша привилегия да научим.

Какъв вид работници са нужни
Днес имаме възможности и предимства, които не бе лесно да бъдат постигнати в миналите поколения. Светлината ни е по-голяма и е получена чрез делото на онези верни стражи, чувствали се напълно зависими от Бога и получавали сила от Него, за да пръскат на света ясни, светли лъчи светлина. Днес светлината ни е нараснала и ние можем да я използваме така, както в миналото благородни мъже и жени я използваха, когато Бог им я даде. Те се бяха трудили дълго и не напразно, за да научат уроците, преподадени им в училището на Христос. Постоянните им усилия бяха възнаградени. Бяха свързани с най-мощната от всички сили и въпреки това постоянно копнееха за по-дълбоко, по-висше и по-широко разбиране на вечните реалности, за да могат успешно да представят съкровищата на истината пред нуждаещия се свят.
Ето такива работници са нужни днес. Записаните в небесните книги мъже са в Божиите очи точно онези, които като Даниил развиват всяка своя способност така, че най-добре да представят Божието царство пред един безчестен свят. Увеличаването на познанието е жизнено необходимо, защото, приложено в Божието дело, то става могъща сила за добро. Светът се нуждае от мислещи, принципни хора, чиито знание и проницателност се увеличават постоянно. Печатницата се нуждае от хора, които да я използват по най-добрия начин, та окрилена истината да стигне до всеки народ, език и племе.

Източникът на нашата работоспособност
В работа трябва да привличаме младежи, които искат да се трудят честно, да не се страхуват с всички сили да се включат в изпълнение на задачата. Такива младежи ще намерят поле за дейност навсякъде, защото не се колебаят по пътя; по ум и душа те са подобни на Бога. Гледат към една цел и неотклонно вървят напред и нагоре, викайки: “Победа.” Но няма призив към ленивите, страхливите и невярващите, които поради липсата на желание да се отрекат от себе си заради Христос пречат на напредъка на делото…
Бог вика онези, които желаят да бъдат Негови съработници. Свързано с Христос, човешкото естество става чисто и вярно. Христос дава способността и човекът става мощна сила за добро. Верността и правдивостта са Божии качества и който ги притежава, е непобедим (“Ривю енд Хералд”, 10 март 1903 г.).

Вътрешната правда
Вътрешната правда се изразява чрез външната правда. Вътрешно правдивият не е коравосърдечен и нечувствителен, но с всеки изминат ден все повече заприличва на Христос, преминавайки от сила в сила. Осветеният от истината ще се владее и ще следва по стъпките на Христос дотогава, докогато благодатта се загуби в славата. Правдата, чрез която биваме оправдани, е вменена; правдата, чрез която биваме осветени, е придадена. Първата е нашата препоръка за Небето, втората – нашата годност за Небето (“Ривю енд Хералд”, 4 юни 1895 г.).