Необходимостта да се търси истинско познание – 38 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Приклони ухото си… разтвори
сърцето си за Моето познание!”
Трябва много по-ясно, отколкото досега, да вникнем в онова, около което се води голямата борба ­ а ние всичките сме участници в нея. Трябва много по-задълбочено да осмисляме стойността на истините в Словото Божие, както и дебнещата ни опасност, ако позволяваме големият измамник да отклонява мислите ни от него.
Огромната цена на жертвата, нужна за нашето изкупление, показва какво зло е грехът. Поради него целият човешки организъм се разцентрова, мислите се объркват, а въображението се покварява. Грехът убива душевните способности. Изкушенията отвън намират отзвук в сърцето и нозете незабелязано се отправят към злото.
Както принесената за нас жертва беше съвършена, така и нашето възстановяване от опетняването с греха трябва да бъде съвършено. Божият закон не ще извини никое зло дело; никоя неправда не ще избегне Неговата присъда, нравственото учение на евангелието не признава друго освен съвършенството по подобие на Божия характер. Христовият живот беше пример за съвършено изпълнение на всяко предписание на Закона. Исус казва: “Както Аз изпълних заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). Неговият живот е за нас образец за послушание и служене. Само Бог може да обнови сърцето. “Бог е, който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате” (Фил. 2:13). Нам е заповядано: “Изработвайте спасението си!” (Фил. 2:12)
Делото, което изисква сериозен размисъл
Неправдите не могат да се отстранят, нито лошото поведение ­ да се промени чрез незначителни, епизодични усилия. Изграждането на характера не става за ден-два, нито за година, то трае цял живот. Борбата със собственото “аз” за святост и Божествени добродетели е доживотна. Без дълготрайно усилие и постоянство не може да има напредък в живота, посветен на Бога, не може да се придобие победната корона.
Най-силното доказателство, че човек е изгубил голяма част от доброто в себе си, е фактът, че за връщането към него трябва да минем през толкова мъки, и то само чрез упорита борба, стъпка по стъпка и час по час, защото можем чрез едно прибързано, необмислено деяние за миг да попаднем във властта на лукавия; а е нужно много търпение, за да разкъсаме оковите и да постигнем свят живот. Може да сме взели решение за това и да сме започнали делото; обаче изпълнението му изисква труд, време, издръжливост, търпение и жертва.
Не бива да допускаме да ни движат моментни подбуди. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек, тъй като сме заобиколени от безброй изкушения, и трябва да устояваме твърдо или ще бъдем победени. А стигнем ли до края на живота си, без да сме завършили делото си, това ще е вечна загуба за нас.
Животът на апостол Павел е постоянна борба със собственото му Аз. Той казва: “Всеки ден умирам” (1Кор. 15:31). Неговата воля и желание ежедневно се сблъскват с дълга и с Божията воля, но вместо да следва своите склонности, той намира сили да върши Божията воля, колкото и чувствително да е съпротивлението.
Затова в края на своя изпълнен с борба живот, поглеждайки назад към борбите и победите си, може да каже: “Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден” (2Тимотей 4:7, 8).
Животът на християнина е битка и поход. Никой не е освободен от тази борба; усилията трябва да продължават докрай. Само чрез упоритост ще постигнем победа над сатанинските изкушения. С непобедима енергия трябва да се стремим към християнска чистота и да я пазим с решителна твърдост.
Не ще бъде взет горе човек, който не е показал твърдост, но е допуснал да бъде сломен. Всеки трябва лично да участва в тази борба; никой не може да се бори заради друг. Всеки лично отговаря за изхода от тази борба; макар да бяха спасени, Ной, Даниил и Йов не можеха да спасят чрез своята правда нито сина, нито дъщеря си.
Науката, която трябва да владеем
Има една наука християнството, която трябва да овладеем ­ наука, която е толкова по-дълбока, по-широка и по-висока от която и да е човешка наука, колкото е по-висока разликата между небето и земята. Разумът трябва да се възпитава, да се упражнява и развива; защото трябва да служим на Бога по начин, който не е в хармония с нашите вродени склонности. Унаследените и придобитите склонности за лошото трябва да се побеждават.
Често трябва да се отхвърли възпитанието и образованието от цял един живот, за да може човек да стане ученик в Христовото училище. Нашите сърца трябва да бъдат обучени на твърдост в Бога. Трябва така да оформяме навика си да мислим, че да бъдем в състояние да устояваме на изкушението. Трябва да се научим да гледаме нагоре. Трябва да се научим да разбираме принципите на Словото Божие ­ принципи, възвишени като небето, които обхващат вечността ­ да ги разбираме, съотнасяйки ги към нашия всекидневен живот. Всяка постъпка, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат в хармония с Христос и да му бъдат подчинени.
Скъпоценните благодатни дарби на Светия Дух не се развиват за миг. Куражът, издръжливостта, кротостта, вярата, непоклатимото доверие в Божията мощ да спасява се придобиват чрез опита на годините. Божиите чеда запечатват участта си чрез живот на свети старания и придържане към правото дело.
Няма време за губене
Нямаме никакво време за губене. Не си даваме сметка колко скоро ще завърши благодатното ни време ­ имаме най-много нашия кратък земен живот тук, докато към нас бъде отправен зовът да оставим света и всичките си интереси. И пред нас ще се окаже вечността. Завесата, която я е закривала, ще бъде дръпната. Няколко кратки години и всеки, който е между живите, ще чуе заповедта: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист!… И светият нека бъде и занапред свят!” (Откр. 22:11).
Готови ли сме? Получили ли сме достатъчно познание за Бога, Господаря на небето, Законодателя, и за Исус Христос, Когото Той е изпратил като Свой представител в света? Когато животът ни завърши, ще можем ли и ние да кажем като Христос, нашия пример: “Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти ми даде да върша… Изявих името Ти на човеците” (Йоан 17:4-6).
Ангели Божии се опитват да ни отклонят от самите нас и от земните неща. Нека не допускаме техните старания да останат напразни.
Умове, които са имали нечисти помисли, трябва да се променят. “Препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чеда не се съобразявайте с първите страсти, които сте имали във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание; защото е писано: “Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1Петрово 1:13-16).
Нашите мисли трябва да бъдат съсредоточени в Бога; трябва да полагаме сериозни усиля, за да побеждаваме лошите склонности на естеството си. Старанията, самоотвержеността и издръжливостта ни трябва да съответстват на неизмеримо високата цел, която преследваме. Можем да получим венеца на живота само тогава, когато побеждаваме, както Христос победи.
Нужда от себеотрицание
Най-голямата опасност за човека е личната самоизмама, подхранването на егоизма, което води до отделяне от Бога, от Източника на неговата сила. Ако нашите природни наклонности не са сред одобряваните от Божия Дух, те носят в себе си семето на морална смърт. Ако не влезем в жива връзка с Бога, не можем да устоим на лошите влечения на егоизма, себелюбието и изкушението да грешим.
Но за да получим помощ от Христос, трябва да осъзнаем към какво се стремим. Трябва добре да се опознаем. Христос може да спаси само онзи, който съзнава, че е грешник. Само когато проумеем пълната си безпомощност и се откажем от упованието в себе си, ще можем да получим божествена сила
Отказът от упование в себе си е нужен не само в началото на християнския живот. Този отказ трябва да се подновява при всяка крачка напред по пътя към небето. Всичките ни добри дела зависят от Силата, намираща се извън нас; затова сърцето трябва да е непрекъснато устремено към Бога, постоянно и сериозно да се изповядва грехът и да се смирява душата пред Господа. Ние сме заобиколени от опасности; и сме сигурни само когато чувстваме собствената си слабост и се държим здраво за своя Спасител с ръката на вярата.
Христос ­ основният източник на истинското познание
Трябва да се отдръпваме от хилядите неща, които могат да отклонят вниманието ни. Някои неща, които ангажират много от нашите време и старания, но от които няма никаква полза. Най-висшите интереси изискват цялото ни внимание и енергия, а те често биват посвещавани на сравнително маловажни неща.
Приемането на нови теории само по себе си не дава нов живот на душата. Дори научаването на действително важни факти и теории е от малко значение, ако не носи практическа полза. Трябва да се чувстваме отговорни за осигуряването на храна за душата си, която укрепва духа.
“Да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума… Ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога… Тогава ще разбереш правда, правосъдие, правдивост, да, и всеки добър път. Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля” (Пр. 2:2-11).
Въпросът, който трябва сериозно да си изясним, е: Що е истина ­ истината, с която трябва да се съобразяваме, която трябва да бъде пазена, обичана, зачитана и следвана? Посветилите се на науката са претърпявали поражения и са бивали обезсърчавани в старанията си да изследват Бога. Онова, което е необходимо за тях днес, е да изследват истината, чрез която ще бъдат в състояние да спечелят спасението на душите си.
“Какво мислите за Христос?” ­ е най-важният въпрос. Приемате ли го вие за свой личен Спасител? На всички, които Го приемат, Той дава сила да станат синове на Бога.
Христос е разкрил на учениците Си Бога по начин, който е оставил особен отпечатък в сърцата им. Той би желал същото да се получи и в нашите сърца. За мнозина животворната сила на Христовия пример се е отдалечила съвсем, тъй като се занимават твърде много с човешки теории. Те са заличили в съзнанието си примера на смирения, самопожертвователния Исус. Онова, от което се нуждаят, е да Го видят. Нуждаем се всекидневно от ново и ново откровение на Неговото присъствие. Трябва да следваме по-точно Неговия пример на себеотрицание и посвещение.
Нуждаем се и от опитността на ап. Павел, когато пише: “Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20).
Познанието за Бога и за Исус Христос, което се изявява в характера, е извисяване, надминаващо всичко ценно на небето и на земята. Това е най-висшето образование. То е ключът, отварящ портите на Небесния град. Божието желание е всички, които приемат Христос, да притежават това познание.