Дегенерация, предаваща се по наследство

194. Човекът излезе от ръката на своя Творец със съвършено тяло и красота. Фактът, че от 6000 години устоява на непрекъснато увеличаващата се тежест на болестите и престъпленията, е убедително доказателство за силата на издръжливостта, с която е бил надарен в началото. И макар че предпотопните хора се отдадоха на греха без никакви задръжки, изминаха повече от две хиляди години, преди да се почувства осезателно нарушаването на природните закони. Ако физическата сила на Адам в началото не бе по-голяма от тази на днешните хора, човечеството би изчезнало отдавна.
В поколенията след грехопадението има тенденция към непрекъсната дегенерация. Болестите се предават от родители на деца поколение след поколение. Дори бебета в люлката страдат от болести, причинени от греховете на техните родители.
Мойсей, първият историк, дава съвсем точен доклад за социалния и всекидневния живот в ранните дни на световната история, но никъде не е записано за дете, родило се сляпо, глухо, сакато или малоумно. Не е записан нито един случай на естествена смърт в бебешка, детска или юношеска възраст. Некролозите в книгата “Битие” гласят следното: “И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години; и умря”. “И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.” За други хора се казва: “И умря в честита старост, сит от дни”. Било така необичайно син да умре преди баща си, че такова събитие заслужавало да бъде записано. “И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски…” Патриарсите от Адам до Ной, с някои малки изключения, живели почти по хиляда години. Оттогава средната продължителност на живота започнала да намалява.
По време на първото идване на Христос човечеството било толкова дегенерирало, че от всеки град не само старци, но и хора на средна възраст и младежи били водени при Спасителя, за да бъдат лекувани от болестите си. Мнозина се трудели под бремето на неописуеми страдания.
Нарушаването на физическите закони, водещо до страдания и преждевременна смърт, е факт от толкова дълго време, че се възприема като обичайна участ на човечеството. Бог обаче не е създал човека за такова мизерно състояние. То не е дело на Бога, а на човека; до него се е стигнало чрез погрешни навици и чрез нарушаване на законите, създадени от Бога да ръководят човешкото съществуване. Продължителното нарушаване на природните закони означава продължително нарушаване на Божия закон. Ако хората винаги се подчиняваха на закона на десетте заповеди, осъществявайки си принципите им в живота им, проклятието на болестите, залели света, нямаше да съществува.
“Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” Когато с живота си хората започнат ненужно да изчерпват жизнената си сила и замъгляват разума си, те съгрешават пред Бога. Така не могат да Го прославят в тяло и дух, които са Негови.
Въпреки обидата, която човекът е нанесъл на Бога, Божията любов към човечеството се проявява все още. Бог допуска да изгрее светлина, за да може човекът да види, че ако иска да живее съвършен живот, трябва да се подчинява на природните закони, управляващи съществуването му. В такъв случай колко важно е той да се съобразява с тази светлина, използвайки всичките си телесни и умствени сили за прослава на Бога!
Живеем в свят, противопоставящ се на правдата, на чистотата на характера и най-вече на израстването в благодатта. Накъдето и да погледнем, виждаме оскверняване и поквара, уродливост и греховност. Колко различно е всичко това от делото, което трябва да бъде завършено в нас, преди да се постигне безсмъртието! Божиите избрани трябва да останат неопетнени сред развалата, царяща навсякъде около тях в тези последни дни. Телата им трябва да станат святи, душите им – чисти. Ако искаме да постигнем това, необходимо е да започнем веднага, с искреност и разбиране. Божият Дух би трябвало да има пълен контрол, като влияе на всяко действие…
Хората са замърсили храма на душата и Бог ги призовава да се пробудят и да направят всичко възможно, за да си възвърнат дадената им от Бога сила. Нищо друго освен Божията благодат не ще може да убеди и промени сърцата. Единствено от Бога робите на лошите навици могат да получат сила и да разкъсат оковите, с които са вързани. За човека е невъзможно да представи тялото си като жива жертва, свята, приемлива за Бога, докато продължава да се отдава на лоши навици, лишаващи го от физически, умствени и морални сили. Апостолът заявява: “Недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено”.
[ХВБХ, с. 7-11]; ЗС, с. 19-23, 1890 г.

Съзнателно невежество по отношение на жизнените закони

195. Просто удивителна е липсата на принципи, характеризираща сегашното поколение, което пренебрегва законите на живота и здравето. Има голямо невежество по този въпрос, а в същото време светлината е огряла навсякъде. Основният въпрос за повечето хора е: “Какво ще ям; какво ще пия; с какво ще се облека?” Въпреки всичко, което се казва и пише за нашето отношение към собствените ни тела, апетитът е великият закон, управляващ хората.
Моралните сили отслабват, защото хората не искат да живеят съобразно здравните закони и да направят това лично задължение. Родителите завещават на децата собствените си порочни навици, а отвратителни болести развалят кръвта и омаломощават мозъка. Повечето хора не познават законите на тялото и се отдават на апетита и страстите си за сметка на интелекта и морала. Изглежда, че желаят да си останат невежи за резултата от нарушаването на природните закони. Задоволяват изопачения си апетит, като приемат бавнодействащи отрови, които замърсяват кръвта, разрушават нервните сили и водят до болести и смърт. Приятелите им назовават тези последици “намеса на Провидението”. Така обаче обиждат Небето. Те са въстанали против природните закони и са пострадали от нарушаването им. Широко разпространени са болестите и ранната смърт, особено сред децата. Колко силен е контрастът между тези хора и живелите през първите две хилядолетия!
3 С, с. 140, 141,1872г.

Социални последици от неконтролирания апетит

196. Обикновено природата протестира срещу всяко нарушаване на жизнените закони. Тя понася злоупотребите, доколкото може, но накрая идва разплатата, която се стоварва върху умствените и физическите сили. Последиците обаче не са само за нарушителя; резултатите от неговите прищевки се виждат в потомството и така злината преминава от поколение в поколение.
Днешните младежи са сигурен показател за бъдещето на обществото. Когато ги гледаме, какво можем да очакваме от бъдещето? Повечето от тях обичат забавленията и отбягват труда. Липсва им моралната сила да се отрекат от себе си и да бъдат верни на задълженията си. Почти нямат самоконтрол и се разпалват и гневят дори по най-дребния повод. Много хора от всички възрасти и обществено положение живеят без принципи и съвест. С вредните си навици на лентяйство и разточителство те се впускат в греха и покваряват обществото, като правят от света втори Содом. Ако апетитите и страстите бяха под контрола на разума и религията, обществото би било много по-различно. Бог никога не е искал да съществува сегашното плачевно състояние. То е дошло в резултат на грубото нарушаване на природните закони.
[ХВБХ, с. 44, 45]; ЗС, с. 112, 1890 г.

Нарушаване на природните и духовните закони

197. На много от страдащите, които бе излекувал, Христос каза: “Не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо”. Така Той учеше, че болестта е резултат от нарушаването на Божиите закони – както природни, така и духовни. Голямото страдание в света не би съществувало, ако хората живееха в хармония с плана на Създателя.
Христос бе водачът и учителят на древния Израил и ги учеше, че здравето е награда за послушанието спрямо Божиите закони. Великият Лекар, Който лекуваше болните в Палестина, бе същият, Който говореше на народа Си от облачния стълб, казвайки какво трябва да правят и какво Бог ще направи за тях. “Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог – каза Той – и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните, защото Аз Съм Господ, Който те изцелявам.” Христос даде на Израил определени наставления за навиците им в живота и ги увери: “Господ ще отстрани от тебе всяка болест”. Когато те изпълняваха условията, изпълняваше се обещанието. “И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.”
Тези уроци са и за нас. Известни условия трябва да изпълняват всички, ако искат да запазят здравето си. Господ не е доволен, че не зачитаме Неговите закони и не ги познаваме – били те природни или духовни. Ние трябва да работим заедно с Бога, за да се възстанови здравето на тялото и душата.
ЖИ, с. 824, 1898 г. (според
българското издание – с. 462,463)