Онези, които, доколкото е възможно, вършат добро за другите на практика, не само облекчават болките в човешкия живот, като помагат на хората да носят товарите си, но и допринасят до голяма степен за здравето на собствената си душа и тяло. Вършенето на добро е дело, което облагодетелства както даващия, така и приемащия. Ако интересът ви към другите ви погълне така, че забравите собственото си “аз”, вие спечелвате победа над своите недостатъци. Удовлетворението, което изпитвате при вършенето на добро, ще ви помогне до голяма степен да възстановите здравия тон на вашето мислене.
Удоволствието от вършенето на добро оживява ума и резонира в цялото тяло. Докато лицата на благодетелните хора светят от радост и изразяват моралната възвишеност на ума, лицата на себелюбивите, свидливите хора са унили, нерадостни и мрачни. Моралните им недостатъци са изписани на лицето им. Себелюбието и насочеността към собственото същество са се отпечатали върху външността на човека.
Личност, движена от истински безкористна благотворителност, участва в Божественото естество. Такъв човек е избягнал покварата, която е в света паради пожеланието на плътта. Себелюбивите и скъперниците са подхранвали своето себелюбие, докато връзките им на съчувствие изчезнат и лицето им започне да отразява по-скоро образа на падналия враг, отколкото образа на чистота и святост (“Свидетелства”, т. II, стр. 534).