Неуравновесени умове – 57 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Бог е поверил на всеки от нас святи истини, за които ни държи отговорни. Неговата цел е да възпитаваме ума си така, че да можем да прилагаме талантите, които ни е дал, за да отразяваме славата на Дарителя. Задължени сме на Бога за всички качества на ума, които могат да бъдат култивирани, благоразумно направлявани и контролирани, за да изпълнят предназначението си. Наш дълг е да възпитаваме ума си така, че да развием всяка духовна сила и всяка способност. Интелектът се засилва, когато се използват всички способности и се постига целта, за която са дадени.
Мнозина не постигат според способностите си, защото използват интелекта си само в едно направление и пропускат да се отнесат със сериозно внимание към други неща, смятайки се за неспособни. По този начин някои дарования остават неразвити или се развиват съвсем слабо, защото работата, която би извикала в съществуване и впоследствие ги засили, не е приятна. Всяка интелектуална сила трябва да се упражнява и всяка способност да се развива. Възприемчивостта, разумът, паметта и всички умствени сили трябва бъдат развити еднакво, за да може умът да бъде уравновесен напълно.
Ако някои способности се използват за сметка на други, не сме постигнали напълно Божието предназначение за нас. Всички способности са взаимно свързани и до голяма степен зависят една от друга. Човек не може да бъде напълно полезен, ако не действат всичките му способности. Така равновесието може да бъде запазено. Ако цялото внимание и всички сили се отдадат само на една от тях, а другите се оставят да спят, ще се развие съвършено само една способност, а това ще доведе до крайност, защото не са били използвани всички сили на ума. Някои умове са като умовете на джуджета и не са достатъчно уравновесени. Не всички умове са еднакви по естество. Някои са силни в едно направление, а лекомислени и неразвити – в друго. Подобни недостатъци очевидно не са желателни и не трябва да се допускат. Ако способностите се използват и развиват, те биха станали по-силни. Приятно е, но е безполезно да се прилагат силните по естество способности и да не се обръща специално внимание на неразвитите, нуждаещи се от укрепване. На най-слабите способности трябва да се обръща най-голямо внимание, за да могат всички сили на ума да бъдат уравновесени и всяка от тях да действа като добре регулиран механизъм. Запазването на всяка наша способност зависи от Бога. Християните са задължени пред Него така да обучават ума си, че всички способности да бъдат развити и напълно усъвършенствани. Ако пренебрегнем това, способностите ни никога няма да достигнат онова ниво на развитие, за което са предназначени. Нямаме право да пренебрегваме който и да е от талантите, с които Бог ни е дарил. Срещат се ексцентрични хора по целия свят. Често те са много здравомислещи във всичко, освен в едно. Причината за това е, че една част от ума е била по-специално използвана, а другите са били оставени в бездействие. Използваната е изтощена, а човекът се превръща в развалина. Бог не може да бъде прославен, когато живеем по този начин. Ако бе прилагал еднакво всичките си възможности, той щеше да се развият хармонично. Ако цялото усилие не беше насочено само към една способност, останалите нямаше да бъдат недоразвити и изкривени. Проповедниците трябва да внимават да не задържат осъществяването на Божиите цели, като действат по личните си планове. Има опасност Божието дело да се стесни, като усилията се съсредоточат само в конкретна област и не се развие особен интерес към Божието дело в различните му клонове. Някои хора съсредоточават ума си върху един предмет, изключвайки останалите, които също са много важни.
Силите им са били съсредоточени единствено върху предмета, в който умът е бил развиван продължително време. Всяко друго съображение е останало далече от вниманието. Тази единствена любима тема е центърът на мислите им и основата на разговорите им. Всички доказателства, имащи връзка с този предмет, биват жадно търсени и възприемани и върху тях се разсъждава и говори толкова дълго време, че умовете се уморяват да ги следват.
Често се губи време в обяснение на маловажни в действителност неща, които са очевидни и биха могли да се приемат с вяра, без да се изискват доказателства. Истинските, жизненоважните въпроси трябва да се обясняват толкова ясно и силно, доколкото езикът и доказателствата позволяват. Силата умът да се съсредоточи върху даден предмет за сметка на другите, е в известен смисъл дарба. Постоянното използване на тази способност изтощава ангажираните в това органи, което ги претоварва. В резултат се пропуска да се направи доброто, което би могло да се направи в обратния случай. Главната умора се разпределя върху една група органи, докато в същото време другите бездействат. По този начин умът не се тренира здравословно и в резултат животът се скъсява.
Всички способности трябва да поемат своя дял от работата, като действат хармонично, уравновесявайки се взаимно. Хора, които съсредоточават цялата сила на ума си в една област, са несъвършени в другите поради нееднакво развитите способности. Предметът, който ги привлича, обсебва вниманието им и те се задълбочават все повече. Откриват знание и светлина, които запленяват и поглъщат. Много малко умове биха могли да ги следват в разсъжденията, ако предварително не са размишлявали по този предмет. Има опасност такива хора да изорат и да засеят семето на истината така дълбоко, че нежното стъбълце никога да не стигне до повърхността. Често пъти се върши извънредно тежка работа за ненужни неща, които никога няма да бъдат разбрани. Ако хората, които умеят да се съсредоточават съвършено, са развили тази способност за сметка на другите, имат нехармонично и неравномерно развити умове. Те са като механизъм, в който постоянно работят само част от колелата Едни от тях ръждясват от бездействие, а други се износват от постоянна употреба. Хора, които развиват само една или две способности, а не всички по равно, не биха могли да достигнат в този свят дори и половината от съвършенството, което Бог им е определил. Те са едностранчиви и използват само половината от дарените им от Бога възможности, а другата половина ръждясва от бездействие.
Ако пред тях е поставена специална задача, изискваща мислене, те не трябва да съсредоточават всичките си сили единствено върху нея и да се отнасят с безразличие към всички останали въпроси. Ако отделна област от делото бъде главното им занимание, то и другите негови области трябва да заемат своя дял във времето. Това ще бъде от полза за тях и за делото като цяло. Не е добре вниманието да се поглъща изцяло само в една насока за сметка на другите.
Някои трябва да бъдат наблюдавани постоянно, за да не се допусне в писанията им лесните за разбиране истини да бъдат забулени с неясноти, за чието обяснение са необходими твърде много аргументи, не предизвикващи жив интерес у читателя. Ако те разглеждат въпросите, които умът и сам може да схване, подробно, до най-тънкия детайл, усилията им ще бъдат почти напразни. Интересът на читателя няма да бъде достатъчно голям, за да проследи предмета докрай. Най-важните елементи на истината могат да бъдат направени неясни, когато се отделя внимание на всяка маловажна подробност. Много неща се обхващат едновременно, но делото, за което се изразходват толкова много усилия, не принася ползата, която би могло да принесе, ако се събуди интересът на мнозинството.
В нашия век, когато излизат на повърхността приятни басни и поглъщат вниманието на ума, най-добре е истината за това време да се изясни достъпно, подкрепена с няколко силни доказателства. Разглежданият предмет няма да се запечати така ясно и отчетливо в умовете на мнозина, ако преди това не им бъдат представени възраженията и доказателствата.