Не ме изоставяй – Глава 13 – Кей Д. Ризо

Меган се спря, за да се наслади на аромата на цъфнало то плодово дръвче, след това продължи надолу по улицата. Въпреки тежките чанти, вдигна ръцете си нагоре. Господи, благодаря Ти за този толкова удивителен ден! Марулите и целината, подаващи се от претъпканата пазарска чанта, се клатушкаха в ритъм със скокливата й походка. Здравейте, върнах се! извика тя, отваряйки вратата на къщата на Мама Грейс. Затвори вратата с коляното си. Меган? извика от кухнята Мама Грейс. Имаш междуградски разговор. От коридора ли ще се обадиш? Кой ли ми звъни? зачуди се тя. Меган остави пазарските чанти и взе слушалката. Ало? Ало, Меган? това беше познат женски глас. Сюзан? завладя я внезапен страх. Всичко наред ли е? Майк е добре, нали? О, да, повече от добре обясни жената. Сега, когато вече се прибра у дома след болницата, той постигна страхотен напредък. Застраховката покри разноските по инвалиден микробус за него с ръчен контрол и лифт за инвалидната количка. Но все още ми се налага да го карам до Албани за процедурите. Мисля, че все още е нервен и не му се иска да шофира сам. Напълно го разбирам. Спомням си как се чувствах първия път, когато се качих в кола след катастрофата. Е, преди да докарат колата се закле, че никога няма да влезе в нея. Но Ким не го остави на мира и той се съгласи да опита. Упражнява се на пътечката зад къщата и на празното поле до дома ни, но все още не е излизал на улицата с нея. Меган се облегна на стълбището. А как се оправя със стълбите вкъщи? Уил му построи една рампа от задната веранда и пригодихме шевната ми стая до кухнята за спалня на Майк, така че изобщо не му се налага да маневрира по стълбите. Тя долови нотка на гордост в гласа на Сюзан. Майк има голям късмет, че точно вие сте му родители. Е, правим всичко, което е по силите ни, но Арнолд и Рене Харингтън успяха да осъществят всичко това. Това са родителите на Ники шофьора от другата кола обясни Сюзан. Те са много богати, но най-важното е, че са християни. След катастрофата станаха като част от семейството ни и като че ли все им се струва, че не правят достатъчно за Майк. Меган помисли за миг. Мисля, че г-жа Харингтън ми се обади след катастрофата, за да разбере дали съм добре и дали имам всичко необходимо. Възможно е. Обаждам ти се, за да ти кажа, че Майк получи писмата ти. Хванах го да ги чете и препрочита поне една дузина пъти. Наистина му липсваш. Сюзан спря за миг, след това продължи. Знам, че и преди съм те канила, но се чудех дали не би могла скоро да ни дойдеш на гости? Бих искала, Сюзан Меган нави телефонния кабел около пръста си, след това го разви. Но не смяташ ли, че при тези обстоятелства би било най-добре да изчакаме самият Майк да ме покани? Може би след като си обменим няколко писма и отново започнем да общуваме. Можеш ли да ме разбереш? Да отвърна гласът от другия край на телефонната линия. Може би си права. Знам, че той е наясно какво иска. Просто се надявам глупавата му гордост да не му пречи още дълго. Меган си представи разочарованото изражение на жената. Е, поне трябваше да опитам. Да си прекараш страхотно през уикенда, чуваш ли? Довиждане, Сюзан каза Меган и затвори телефона. Взе пазарските си чанти и ги занесе в кухнята. По изражението на Мама Грейс можеше да разбере, че жената е готова да се пръсне от любопитство. Майката на Майк искаше да ме осведоми за състоянието му. И? Меган изгледа Мама Грейс с най-невинен поглед. Какво и? Тя остави чантите на плота. Това са продуктите ти. Надявам се, че съм донесла всичко, за което ме помоли. Мама Грейс я изгледа свирепо и изръмжа, след това й направи най-върховния си комплимент. Добре се справи, дете. Благодаря тя бързо целуна жената по бузата и отиде в стаята си, за да се приготви за съботата. Самият факт, че Майк е бил достатъчно заинтересуван от нея, за да чете и препрочита писмата й, я накара да пее. Докато чистеше с прахосмукачка жълтия старичък килим, запя с все сила. Все още като заредена с електричество, тя продължи да чисти коридора, сменяйки контактите, когато кабелът й свършваше. Когато приключи с почистването на целия втори етаж, прибра прахосмукачката и слезе по стълбите. Добре, имам две готови ръце, които само чакат да им се каже какво да правят извика Меган, влетявайки в кухнята. Мама Грейс й се усмихна твърде разбиращо. Ето подаде й тя една маруля. Направи салата. След вечеря семейството остана край масата за вечерното богослужение. Те току-що приключиха молитвата, когато телефонът иззвъня. Аз ще се обадя скочи на крака Алвин. Той грабна телефонната слушалка. Ало? Домът на семейство Франклин, Алвин е на телефона. Меган потърка очите си и се прозя. С такова удоволствие ще си легна тази вечер помисли си тя. Изведнъж гласът на Алвин наруши умората й. Майк? Майк! Не мога да повярвам! Какво правиш, човече? Очите на Меган моментално се отвориха. Тя рязко изви главата си, за да погледне Алвин. Да, и ти ми липсваше, човече. Да, в последното си писмо ми разказа това-онова за новата си кола. Да бе, страхотно! Мама Грейс стана от мястото си. Деца, нека почистим масата и да измием чиниите. Опитвайки се да не подслушва разговора на Алвин, Меган събра чиниите си и ги занесе до чешмата. Едно от момиченцата ги взе от ръцете й. Аз ще ги измия, г-це Меган. Тази вечер е мой ред. Цяла седмица? Алвин изпадна във възторг. Ще питам мама и ще ти кажа, чу ли? Готово бе, човек, ще я извикам Алвин закри долната част на слушалката с ръка и извика: Меган! Майк иска да говори с теб! Тя потупа момчето по рамото и се усмихна. Благодаря. Тук съм, зад теб. Ще се обадя от хола. Тя хукна по коридора и влетя в салона. Спря за миг, за да си поеме дъх, и взе слушалката. Здравей! Здрасти и на теб познатият глас на Майк бе радостен. Каква приятна изненада! Меган притисна слушалката с бузата си, докато сядаше на дивана. Та аз тази сутрин говорих с майка ти! Тя ми каза. Предложи ми да ти се обадя. Меган почувства как я жегва леко разочарование. О! Тя събу чехлите си и седна по турски. Много ми харесаха писмата ти продължи Майк. Много ми липсваше да научавам по нещо за теб от време на време. Майка ми ме държи в течение, но не е същото. Да, знам какво имаш предвид. И ти ми липсваше тя нервно завъртя телефонния кабел около пръстите си. Разговорът започна бавно, колебливо. Но веднъж започнали, те разговаряха с часове. По някое време вечерта всеки един от членовете на семейството й пожелаваше шепнешком лека нощ, изпращаше поздрави на Майк и след това изчезваше нагоре към спалнята си. По средата на разговора им за последната криза в Средния Изток Майк внезапно смени темата. Моля те, прости ми, че се държах като такъв смотаняк и те отпратих. Очите й се наляха със сълзи. Аз… аз… разбирам те. Няма нищо. Не, не е нищо да си изкарвам яда на теб. Наистина, Майк, разбирам те. Както ти писах във второто си писмо, Кен ме научи на толкова много неща за процеса на изцелението. Твоето поведение беше съвсем естествено. А, да бе, точно така. Гласът му спадна и той не успя да прикрие нотката на сарказъм. А той откъде знае как би трябвало да се чувствам? Да не би да си попаднала на някакъв гуру? Тя се наежи от тона му. Не, той е парализиран от врата надолу. Какво? Да нямаш някакъв фетиш към сакатите? Тя едва се сдръжа да не му отговори с язвителната забележка, която й мина през ума. Ноздрите й пламнаха от яд. Сакати? Не мога да говоря за теб, Майк, но Кен е на светлинни години от осакатеността. Той е най-страхотният човек, когото някога съм срещала. Тя си пое дълбоко дъх. Ох, май отидох твърде далеч помисли си. Извинявай, Майк, нямах никакво наме… Вие двамата ходите ли? В гласа му продължи да се долавя металната нотка. Моля? засмя се тя. Идеята да има връзка с Кен, мъж, по-възрастен от собствения й баща, бе последното, което би могло да й хрумне. Извинявай, не ми е работа с кого ходиш или не. Този разговор изобщо не се очерта така, както смятах. Най-добре да затворя. Меган подскочи. Чакай! Не можем да оставим нещата по този начин телефонът замлъкна. Е как може…. Постави слушалката на мястото й, загаси лампата в хола и хукна нагоре по стълбите. Влетя като ураган в стаята си. Той е смотаняк, абсолютен смотаняк! извика тя. Обажда ми се. Казва ми, че му липсвам. Започва да ми се извинява и след това изведнъж ме обижда. И като връх на всичко ми затваря телефона!
Моля те, говори малко по-тихо! направи гримаса Сара. Ще събудиш цялата къща тя погледна зачервеното лице на Меган. Предполагам, че говориш за Майк Фелдман. Разбира се, че говоря за Майк Фелдман. За кого другиго? Тя отиде до прозореца, погледна към улицата, след това се обърна. За кого другиго? Той е единственото човешко същество на планетата Земя, което може да ме вбеси толкова лесно! Дори не знам защо ми пука. О, да, знаеш много добре. Та нали говориш със Сара най-добрата ти приятелка и довереница напомни й Сара. И ако спреш за малко да говориш празни приказки и се позамислиш… Знаеш ли какво имаше нахалството да ме попита? Попита ме в прав текст дали ходя с Кен точно с Кен! Меган отново прекоси стаята. Ама не можеш ли да разбереш защо си е направил подобно заключение? Сара се усмихна. Трябва да си признаеш, че често споменаваш Кен в разговорите си. Но аз… Знам Сара вдигна ръце, за да я помоли да замълчи. Познавам теб, познавам и Кен. Но Майк не знае много нито за единия от вас Сара поклати глава. Умна жена си, но понякога направо ме учудваш с глупостта си. Не разбирам какво … Меган, изслушай ме за миг. Майк те обича, не като приятел и съвсем определено не като брат. Той те обича както мъж обича жена, както Адам е обичал Ева, както Вооз е обичал Рут, както Йосиф е обичал Мария, както Ромео… Добре, добре, вече схванах картинката! Меган се отпусна на леглото си и подви крака. Не, не мисля, че си разбрала. Разгледай нещата от гледната точка на Майк. Той току-що те бе накарал да отвърнеш на вниманието му към теб, когато катастрофата отне онова, което смяташе за единствения си шанс. Но аз… Ще ме оставиш ли да свърша? прекъсна я Сара. Отначало всичко, за което е можел да мисли, е била собствената му загуба, която е включвала и неспособността му адекватно да демонстрира любовта си към теб завинаги. И всичките тези приказки, че те отпраща, всъщност представляват деклариране на неегоистичната му любов към теб. Не е искал да се чувстваш задължена към него. Да го съжаляваш. Може би дори се е отказал от всяка надежда, докато не започнал да получава писмата ти. Но аз само исках… Само си искала да направиш това, което направи, признай си. Няма нищо лошо в това, Меган. Очевидно ти също го обичаш Сара стана и оправи одеялата около себе си. От една страна, писмата ти са му вдъхнали надежда, а от друга са изправили пред него Кен когото Майк никога не е срещал, би трябвало да добавя. Това е провокирало естественото му чувство на ревност. Меган здраво прегърна възглавницата си и отпусна лицето си върху нея. Разбирам какво имаш предвид. И сега какво? Какво да прав… Телефонен звън прекъсна изречението й. Сара посочи с глава вратата. Бих ти предложила да вдигнеш телефона. Меган подскочи от леглото си и хукна надолу по стълбите. Ало? Здравей беше Майк. Преди да упражниш правото си да ми затворш телефона, искам да ти кажа, че съжалявам. Постъпвам глупаво и това не ми харесва. И аз съжалявам тя се облегна на стената и седна така на пода до телефона. И аз попрекалих. Виж, мисля, че е време да престанем да си играем на криеница. Трябва да поговорим лице в лице. Като възрастни. Меган прехапа устни и прекара ръка през косата си. Съгласна съм. Кога и къде? Знам, че ти го казвам в последния момент, но какво ще кажеш да си поговорим утре у дома? Бих дошъл в Ню Йорк, но не би било честно да моля родителите си да ме карат чак дотам. Те вече направиха достатъчно за мен. Не мога въздъхна Меган. Тази седмица имам ангажименти в църквата. А утре следобед младежите ще ходят до Лонг Айлънд. Но винаги има следващ уикенд. Той се поколеба за миг. Добре, добре, май ще трябва да съм търпелив тя долови леко разочарование в гласа му. Предполагам, че и двамата ще трябва да сме търпеливи призна тя. През следващите дни Майк се обаждаше всяка вечер точно в 8:30. Понякога говореха с часове. Мислите, които бе задържал толкова дълго скрити в себе си, сега започнаха да излизат навън. В четвъртък вечер й напомни, че й е купил самолетен билет и я чака на летището. Самолетен билет? Меган бе изненадана. Майк, не мога да ти позволя да ми купиш самолетен билет. Ти и родителите ти нямате пари в излишък. Ами тези телефонни разговори? Много обичам да си говоря с теб, но… В телефонната слушалка се дочу смехът му. Мислех си, че никога няма да ме попиташ. Умирах си да ти кажа през цялата седмица, но исках първо да те подготвя. Моля? тя се намръщи и поклати глава. Какво да ми кажеш? Парите не са проблем, поне за момента. Телефонните разговори, билетът ти платил съм за тях от собствените си пари. Сега съм работещ човек! Но това е чудесно! Майка ти не спомена нищо за… Помолих я да не ти казва. Искаше ми се лично да ти го кажа от гордостта в гласа му очите й се насълзиха. Капеланът в болницата уреди да ме вземат на половин бройка, за да работя специално с по-младите пациенти. Сега три дни седмично, когато ходя за процедурите си, работя по няколко часа, като помагам на децата да се справят с проблемите си. Н-н-не знам какво да кажа тя преглътна сълзите си. Мисля, че това е страхотно! През последните няколко месеца и аз направих същите открития. Молех се за отговори за нас и когато прочетох писмата ти уау! Сякаш Бог директно ми говореше чрез теб. Меган избърса сълзите си в ръкава си. И аз се молех, Майк. Гласът му се изпълни с благоговение. Сякаш макар да сме били разделени през изминалите няколко месеца, Бог ни е събирал той се засмя. Извинявай, май прозвуча лигаво. Не, Майк, не е лигаво, прекрасно е тя продължи. Бог е знаел, че ти и аз трябва да се излекуваме поотделно, за да изградим силна и независима вяра в Него. Аз трябваше да преодолея толкова много болки и да се науча да Му се доверявам. А ти, ти трябваше да преодоляваш планини от болка болка, която не бих могла да разбера по никакъв начин. Гласът му се разтрепери. Утре вечер имаме да си говорим за много неща, нали? За много-много прошепна Меган.