Тази вечер темата ни е озаглавена „Новият световен ред“. Това се случи през октомври 1938 г. Орсън Уелс разказваше фантастичната драма на Ейч Джи Уелс наречена „Война на световете“. Бяха използвани звукови ефекти, за да изглеждат нещата реални. Три пъти по време на програмата бе съобщено, че това е просто интерпретация на фантастичен разказ, но хората пропуснаха тези съобщения. Орсън Уелс разказваше, как метални чудовища се спуснали над Америка. Те изпущали огън от устата си и хиляди хора били убити в големите градове като Ню Йорк, Филаделфия, Лос Анджелис. Когато хората включиха своите радио приемници, те чуваха писъците и крясъците, той също съобщи, че американската армия била мобилизирана, за да отвърне на атаката. Хората помислили, че това в действителност става. Те смятали, че марсианците атакуват. Много хора сложили своите противогази и изтичали на улицата, а други гледали от прозорците, за да видят, как тези извън земни интергалактически същества атакуват. Други хора, когато чули, че по улиците са изпуснати отровни газове, потопили кърпи във вода, поставили ги на лицето си и също излезли на улицата. Много хора се опитали да извършат самоубийство. Те помислили, че атаката е действителна и реална, помислили, че марсианци или някакви други извънземни същества в действителност атакуват Щатите. Една стара дама се обадила на своята приятелка и й казала: „Ако всичко това се случва, аз слагам край на живота си. Бих предпочела да се отровя, отколкото да умра от марсиански газ.“ Хиляди били измамени. Вижте това заглавие във вестник „Ню Йорк бел нюз“ – „Съдбоносна радио-война предизвиква ужас в цяла Америка“. Погледнете обратно към 31 октомври 1938-ма. Съдбоносна радио-война. Кой бил измамен? Не само невежи хора. Много дипломирани хора на науката също били измамени. Тогава също имаше хора, които вярваха, че в Космоса съществува живот. Те осъзнаваха земните проблеми. Тъкмо беше завършила Първата световна война и те вярваха, че земните проблеми могат да бъдат решени единствено, ако дойде избавление от небето. Но това ни води до едни въпрос. Ще бъде ли установен нов световен ред от някакви чужди същества? Какво учи Библията за наближаващ нов световен ред? Какво учи тя за наближаващия край? Ние изпратихме човек на луната. Има отпечатъци на човешки стъпки по нейната повърхност. Но дали има стъпки и на другите планети? Ще има ли нашествие от Космоса, за да се установи нов световен ред? Не сме ли на границата на този нов световен ред? Библията говори за това твърде ясно. Исус Христос даде едно обещание. Той говори за истинския нов световен ред. Исус не положи нашите надежди върху някакъв човешки, политически и религиозен утвърден фалшив модел за нов световен ред. Чуйте какво казва Исус. Той описва истинския нов световен ред. В „Откровението“ Библията говори за един фалшив нов световен ред – съюз между църквата и държавата. Но нека да погледнем по-далеч тази вечер, да погледнем към думите на Христос в Йоан 14:1-3 „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате във Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, Аз пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.“ Исус каза: „Аз пак ще дойда.“ Не: „Може би“, не: „Вероятно“. Тук има едно сигурно обещание. Исус не каза, че този момент е дошъл, за да установи Своето царство на земята и новият световен ред. Вместо това Той каза: „Аз пак ще дойда да ви взема при Себе Си, тъй щото където съм Аз да бъдете и вие.“ Исус не идва, за да установи царство тук, но за да ни вземе при Себе Си. Идва, за да ни вземе обратно в небето. Библията ни казва, че там отвъд звездите, някъде далече във Вселената се намира Божият трон. Нашият Господ наистина ще дойде в слава, някъде там отвъд звездите, отвъд съзвездието Орион. Библията казва, че столицата новия Ерусалим наистина ще се спусне след Христовото пришествие и след Милениума. Да, приятелю, Тит 2:13 казва, че ние очакваме с блажена надежда славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос. Нека да прегледаме събитията на хоризонта. Исус каза: „Аз пак ще дойда“. Исус Христос ще дойде. Праведните ще се издигнат във въздуха, след като бъдат възкресени. Те ще посрещнат Христос във въздуха. После земята ще остане пуста и Сатана ще бъде вързан. Вече изучавахме това. В края на хилядата години столицата Ерусалим ще се спусне. След тези хиляда години земята ще бъде сътворена отново. Приятелю, небето е едно реално място. След хилядата години Бог ще пресътвори небето и земята. Тази изцапана с кръв земя ще бъде постлана с жива зеленина. Тя ще бъде сътворена отново от ръцете на нашия Създател. Нека отново да прегледаме тези сцени. Исус Христос идва втори път. „Всяко око ще го види“, ни казва Откр. 1:7. Всяко ухо ще чуе, ни казва 1 Сол. 4:16. „Нашия Бог ще дойде“, се казва в Пс. 50:3. Ще бъде извършено първото възкресение. В Йоан 5:28,29 се казва, че мъртвите в Христос ще възкръснат. Най-напред ще се извърши възкресението за живот. И така, Христос идва. Мъртвите в Христос възкръсват. Телата на живите в Христос биват преобразени. Живите нечестиви биват унищожени от блясъка на Христовата слава. Земята остава в своето опустошено състояние. Сатана е вързан. Божия народ, разбира се, е в небето. Всички нечестиви са унищожени. В края на хилядата години светия град се спуща. Новия Ерусалим слиза от небето. Извършва се второто възкресение на нечестивите. Те се втурват към този град, за да го превземат, но те не могат да направят това и биват унищожени. След това Бог създава ново небе и нова земя. Чуйте думите записани в Откр. 21:1: „И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха и море нямаше вече“. В края на хилядата години новия Ерусалим се спуща и нечестивите, които биват възкресени в края на тези хиляда години, получават окончателното възмездие. Те се втурват и се опитват да превземат този град. Библията казва, че огън пада от Бога от небето и ги поглъща. Чуйте думите на нашия Господ изречени от пророк Йоан в Откр. 21:2,3: „Видях и светия град новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: ‘Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.'“ Представете си тази сцена. В края на хилядата години светия град започва да се спуща от небето и когато това става, по цялата Вселена са разнася едно обявление. То преминава от звезда на звезда, от планета на планета. Бог прави една тържествена декларация. Забележете, как е записано това във Библията. Там се казва: „И чух силен глас“. Не някакъв тих и неуверен глас. Столицата на Вселената се премества. Столицата на Вселената се предвижва от небето към земята. Това е центърът на Вселената, тронът на Вселената. Бог издава заповед и от Неговия трон се понасят в своите орбити планети. Библията казва, че новия Ерусалим слиза от Бога от небето; от Неговия трон, който е космическия контролен център на Вселената, центърът на разума във Вселената. Когато този град слиза от небето на земята, Бог пресътворява земята в чудна красота. Тази изцапана с грях планета, тази бунтовна планета, тази отклонила се от пътя планета, бива преобразена и в края на хилядата години светия град слиза, за да остане тук, на тази планета. Осъзнавате ли значението на всичко това? Бог премества столицата на своята Вселена. Премества контролния център на Вселената. Бог взема тази планета паднала в грях и я възвишава до място, което тя никога не е заемала дори преди грехопадението. Тази планета става център, тази планета става столица. Днес ние гледаме на столицата като на политически център. В продължение на стотици години тя е символизирала това. И така, в края на хилядата години светият град слиза, земята бива обновена, нечестивите биват унищожени и тази паднала планета в бунт се превръща в център на цялата Вселена. Божия трон се премества тук. Не е ли велик нашия Бог? Той ще вземе тази малка планета и ще я покаже пред цялата Вселена. Това е планета, която е била шест хиляди години в грях. Тук има рак, има страдания, тук има глад, тя е пълна с болести и мъка. Това е планета, на която се убиват невинни хора. Това е планета, в която мъже и жени биват държани в оковите на болести, война, глад и страдания. Но Бог взема тази планета и Той я създава отново. Той прави тази планета Свой дом. Той премества столицата на Вселената. Херувимите и серафимите и всичките ангелски същества хвалят Бога и сега всички планети, всички непаднали светове са на орбита около планета Земя, която Бог е пресъздал във великолепна красота. Помисли, какво ще загубят нечестивите. В края на хилядата години се казва, че огън пада от Бог от небето, разтопената лава поглъща нечестивите и те са унищожени завинаги. Те никога няма да съществуват повече, никога няма да живеят в Божието присъствие. Колко е тъжно да направиш такъв избор. Небето не е някакъв духовен свят, но това е реалност. Небето не е някакъв въображаем свят. Бог ще преобрази тази планета отново. Във 2 Петр. 3 гл. се казва: „Очакваме ново небе и нова земя“. Исус казва в Матей 5:5, че кротките ще наследят земята. Давид казва в Псалмите, че нечестивите ще получат своето възмездие на земята. В края на хилядата години нечестивите биват унищожени. Праведните живеят в тази обновена земя.
Приятелю, ти и аз имаме само две възможности за избор. Небето не е духовен свят, но това е едно реално място, то е като Едемската градина. Няма да има повече болест, тъга, страдание и смърт. Няма да има повече плач и трудности. Небесната атмосфера ще бъде изпълнена с мир любов и радост. Бих искал да живея в небето, а ти? Бих искал да живея в този свят без болести. Там където няма да има плач, смърт; там, където няма да има гладни деца, плачещи за храна; там, където няма да има повече автомати; няма да има танкове, които да преминават границите; няма да има повече войници, които да се втурват в къщите, да извеждат от там деца и жени и да ги убиват. Приятелю, единствената надежда на този стар свят, на тази планета е небесната надежда. Библията казва, че небето е реално място. Също казва, че ние там ще имаме реални тела. Някои хора ме питат за небето, като казват: „Пасторе, няма ли да отидем в небето във вид на безтелесни духове?“ Представям си, как вървя в небето и имам образа на пара. Покрай мен минава моята съпруга и аз казвам „пи-пип“ и тя отвръща „пи-пип“. После аз казвам: „Това ти ли си скъпа? Не мога да те позная.“ Разбира се, ние ще можем да познаваме хората в небето, ние ще имаме реални тела. Небето е реално място. Земята ще бъде направена отново като райската градина. След като Бог може да направи земята отново, аз вярвам, че Той ще направи това тяло отново. В края на тази поредица от срещи аз мога да ви уверя, че Бог ще направи това тяло отново. В небето ние ще имаме славни безсмъртни тела. Ние няма да бъдем безтелесни духове. Библията е твърде ясна, когато казва, че при Второто идване на Исус Христос ние ще получим безсмъртни тела. 1 Сол. 4:16: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.“ Библията казва, че ние, които останем живи, ще бъдем променени в миг. Във вените ни започва да тече нов живот. Всички сълзи са изтрити. Няма повече трудности, мъка, разочарования или смърт. Библията продължава: „После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха“. Има се предвид нашите починали мъртви. Помислете само, как слепи мъртви очи се отварят, глухи уши чуват отново. Нашите тела придобиват жизненост и здраве. Нашите тела придобиват нова енергия. Сега моят брат тук превежда на нашите глухи братя и сестри, но тогава няма да има никаква нужда от такова превеждане. Всички ние ще можем да чуваме. Няма да има повече слепи очи. Ще имаме нови безсмъртни тела. Помисли за това. Твоята съпруга е починала от рак. Ти си държал нейната ръка, когато е изстивала. Ти си бил до нея, когато сърцето й е спряло да бие. Ти ясно си спомняш тази сцена, но тя ще излезе от гроба и няма да има измъчен вид, но ще бъде радостна. Няма да има жълтеникаво изражение, но ще носи розовия цвят на здравето. Ти си спомняш, как се чувстваше, когато по телефона ти съобщиха, че твоята дъщеря е починала. Ти помниш, как се чувстваше, когато твоето дете се роди мъртво. Но бебетата ще бъдат поставени отново в ръцете на своите майки. Те отново ще се срещнат със своите семейства. Когото Исус Христос дойде отново, ние ще имаме славни, безсмъртни тела. Небето е реално място, то е място за хора с реални тела. Ние ще можем да се разпознаваме един друг в небето. Когото Исус Христос възкръсна, когато излезе от гроба, Той бе разпознат от Своите ученици. Спомнете си, че Исус разчупи хляба. Учениците му Го познаха точно по уникалния начин, по който разчупи хляба. Спомнете си, че когато Мария дойде, за да види Исус във възкресеното Му тяло в неделното утро, какво се случи тогава? Тогава тя не можа да го познае, защото плачеше, но Той се обърна към нея и каза: „Марио.“ И интонацията на гласа Му й помогна да Го познае. Спомнете си, че когато Исус се появи между Своите апостоли, те Го видяха, държаха Неговите наранени ръце. Те го познаха. Познаха Го по гласа Му, по начина, по който се появи. Това беше Исус, но в едно славно, напълно променено тяло. Те го познаха по Неговите характерни черти. Исус желае точно теб, приятелю. Исус не желае някакъв безтелесен дух. Ти ще бъдеш такъв, какъвто би бил в райската градина, ако грехът не беше унищожил човешката раса. Много жени днес поглеждат някоя снимка в списание и си казват: „Ох, ако само приличах на еди коя си.“ Благата вест е, че ти ще изглеждаш по-добре в небето. Твоя съпруг също ще изглежда по-добре. Благата вест е, че в небето ние всички ще изглеждаме така, както бихме изглеждали, ако тази планета никога не бе засегната от грях. Ние ще израснем до красотата, за която Бог ни е създал. Ще достигнем до живот, за който Бог ни е създал. Веднъж четох един автор, който говореше, как Адам излязъл от ръцете на Създателя и този Адам живял около 950 години. Някой хора казват, че това е много дълго, а аз бих казал, че това е твърде кратко. То е дълго, ако се сравни със 70, но е кратко, ако се сравни със 10 милиона. Бог е дал на Адам жизнена сила да живее вечно. Бог желаел Адам да живее вечно, но грехът прекъснал тази връзка. В продължение на векове ние сме се изродили поради греха. Представете си, че тази вечер Адам е тук и той застане до мен. Дали ще изглежда като мен? Някой изчисляват, че Адам е бил висок около четири метра. Адам бил един огромен мъж и това е логично, тъй като Библията ни казва, че в ония дни на земята живееха исполини. Библията не казва, че Адам е бил висок четири метра, но има възможност да бъде изчислено. Не е толкова трудно да си го представим. Нека си представим, че този огромен мъж Адам излиза от ръцете на Създателя и ние поглеждаме назад във вековете и виждаме този мускулест мъж Адам висок четири метра и до него Марк Финли излиза от гроба след поредица от срещи като тази. Тежък 65 кг.; висок 183 см. Има голяма разлика между мен и Адам, нали? Но когато Бог ми даде това славно безсмъртно тяло, когато ям от дървото на живота, аз не ще изглеждам така, ако не бях засегнат от грях. Какво радост ще има да почувстваш, как във вените ти тече нов живот, да имаш славно, безсмъртно тяло! Колко ще бъде радостно да живееш в небето и на обновената земя! Чуйте, как Библията изразява това в Исая 65:23: „Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие, защото те са род на благословените от Господа, също и потомството им.“ Да, в този нов свят, в този нов живот ние ще бъдем на едно реално място, Едем ще бъде създаден отново. Ние ще имаме реални тела. С тях ние в небето ще строим къщи и ще живеем в тях. Ще садим лозя и ще ядем техния плод. Ние ще отидем с Христос в небето и там ще живеем хиляда години. В края на тези хиляда години ние ще се върнем с нашите славни и безсмъртни тела и семействата, които ще се съберат при Второто идване на Христос. Така в радост съпрузи и съпруги, деца и родители ще живеят в тази славно обновена земя завинаги. Обичам стиховете в Исая 35:5,6: „Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат; тогава куция ще скача като елен и езика на немия ще пее.“ Когато бях млад пастор, аз много често посещавах болницата за деца в Ню Бритън, Канектикът, за да поучавам малките осакатени деца на Библията, а също и възрастни. Аз отивах и ние започвахме своя урок. Тогава идваше Филисити. Косата и беше хваната на кок, ръцете й бяха скръстени, тя бе парализирана. Идваше също и Джими. Той имаше детски паралич и не можеше да използва краката си, затова той се предвижваше в инвалидна количка и така идваше на уроците. Идваше и Дорис, която беше сляпа. Дорис беше няма, тя не можеше да говори. Освен това тя бе парализирана. Не можеше да вижда, не можеше да говори, но можеше да слуша. Пеехме една песен със следните думи: „Ти можеш да се усмихваш, когато не можеш да говориш; ти можеш да се усмихваш, когато не можеш да бъдеш чут; ти можеш да се усмихваш навсякъде и по всяко време.“ Аз й казвах: „Дорис, това е твоята песен“ и ние продължавахме да пеем същите думи. И тогава по лицето на Дорис се изписваше една огромна усмивка. Там беше и Джони. Тя бе на 17 год., но бе парализирана, дишаше, чрез изкуствен бял дроб. Тя държеше Библия в ръцете си и я отгръщаше с езика си, тъй като беше парализирана от врата на долу. По това време аз обикновено говорих много бързо. Сега говоря малко по-бавно, но когато бях млад пастор, говорих много бързо и тогава Филисити вдигаше ръка и ми казваше: „Пасторе, нашия ум може да те следва, но ръцете ни не могат да отгръщат текста. Пасторе, моля те, намали темпото.“ Аз посещавах често тези домове за деца и ги питах: „За какво искате да учим тази вечер?“ И Джими казваше: „Нека да учим за небето, пасторе“. А аз отговарях: „Джими, ние учихме за небето миналата седмица, а също и по-предната“. Тогава Филисити казваше: „Пасторе, моля те, научи ни отново. Учи ни за небето, за това, как очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще чуват отново. Говори ни за това, как ще можем да скочим от инвалидната количка и отново да тичаме. Пасторе, говори ни за това, как Дорис отново ще може да чува и да вижда. Учи ни за небето.“ Какво би отговорил на Дорис и на Джими, ако бе атеист? Ако ти, приятелю, не вярваш в Бога, ела с мен в дома на деца инвалиди и им кажи, че техните тела ще отидат в гроба и ще бъдат изядени от червеи и обърни внимание, каква надежда им даваш! Ако си атеист, ела със мен до леглата на болни, които умират от рак и хвани ръцете им! Кажи на този съпруг, че никога няма да види отново съпругата си! Ако си атеист, ела със мен при тази жена, която имаше насинени очи и разкървен нос, тъй като съпругът й я бе бил и кажи: „Съжалявам, това е всичко! Ти трябва да се примириш с живота.“ Когато отида в някой от тези домове за осакатени деца, аз ги вземам на ръцете си и им казвам: „Джими, Филисити, тук може да е трудно 30 години, 40 или 50, но чуй Джими, чуй Филисити, всичко ще свърши и на небето ти ще имаш ново тяло. Ти и аз ще тичаме през небесните полета при дървото на живота.“ Някой казват: „Това наистина е подкрепа. Дай ми още малко от нея, братко.“ Човешкия дух желае надежда. Човешкия дух очаква, че има нещо отвъд гроба. В това скучно съществуване наречено живот, всред всичките тези главоболия. Всред тъгата на живота ние поглеждаме и виждаме нещо зад всичко това – човешкия дух се нуждае от мисли за небето. По време на твоите мрачни дни и тъжни моменти, когато мечтите и надеждите ти са разбити, помни, че този живот не е всичко, братко! Този живот не е всичко, сестро! Наближава нов световен ред, но това не е нов световен ред установен от хора, защото какъвто и нов световен ред да установи човекът, в края на пътя отново стои смъртта. Исус Христос идва и новия Ерусалим ще се спусне, нечестието ще бъде унищожено, по цялата земя ще има песни и радост, веселие и щастие. Когато Христос дойде втори път, ние ще отидем в небето заедно с Него и ще останем там хиляда години. В края на този период светия град наистина ще се спусне. Небето е реално място за реални хора.