Обещания за обезкуражените – 10 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ангелите присъстват навсякъде, където най-много има нужда от тях. Те са винаги заедно с онези, които водят най-тежка битка със собственото си и в най-обезсърчителни обстоятелства.
В живота на всички идва време на най-остро разочарование и крайно обезсърчение – дни, когато скръбта владее в живота им и е трудно да се вярва, че Бог е все още добрият Благожелател на Своите земни деца; дни, когато трудностите поразяват душата, докато смъртта изглежда по-желана от живота. Точно тогава мнозина пускат ръката си от Бога и биват завлечени в робството на съмнението и неверието. Ако можехме в такива времена да различаваме с духовното си зрение смисъла и значението на Божието провидение, щяхме да видим ангели да се стремят да ни спасят от самите нас, стараейки се да закрепят нозете ни на основа, по-твърда от вечните хълмове; и тогава нова вяра и нов живот ще блеснат в нас.
Когато с вяра се хванем за Неговата сила, Бог ще промени – по чуден начин ще промени – и най-безнадеждните и обезкуражителните перспективи.
Сатанинско дело е да обезсърчава душата; делото на Христос е да вдъхновява с вяра и надежда.
Трудно е да се упражнява жива вяра, когато човек е в мрак и обезсърчение. Но в това време е нужно повече от всеки друг път да упражняваме вяра… Когато се научим да живеем с вяра, а не с чувстване, ще имаме помощ от Бога точно когато се нуждаем от нея, и мирът Му ще дойде в сърцата ни.
Част от Божия план е в отговор на нашите молитви от вяра да ни даде онова, което не би ни дал, ако не Му го бяхме поискали.
Сатана е готов да открадне скъпата ни увереност в Бога. Той желае да отнеме всяка блещукаща надежда и всеки лъч светлина от душата. Но не трябва да му позволяваме да успее в това. Необходимо е да упражняваме вяра; да воюваме в доброто воюване на вярата; да се борим със съмненията; да се запознаем с обещанията.
Вместо да мислим за собствените си обезсърчения, нека мислим за силата, която може да имаме в името на Христос.
Днес Господ казва: Не се обезсърчавай, но хвърли бремето си на Мене! Не можеш да носиш товара на всичките грехове. Аз ще ги взема… Ако ми се довериш, няма да ти липсва никое благо.
Нека се изпълним с надежда и кураж. Унинието при служенето на Бога е греховно и неразумно. Той познава всяка наша нужда. Нашият пазещ завета Бог съединява Своето всемогъщество като Цар на царете с благородството, добротата и грижата на нежния пастир. Неговата сила е абсолютна и Той се е заклел да изпълни със сигурност обещанията Си за всички, които Му се доверяват. Той има начини да премахне всяка трудност, за да могат да бъдат поддържани онези, които Му служат и зачитат средствата, употребявани от Него. Любовта Му е толкова по-голяма от всяка друга любов, колкото небесата са по-големи от земята. Той наблюдава Своите деца с любов, която е неизмерима и вечна.
Някои винаги гледат към неприятните и обезкуражаващите неща и затова обезкуражението ги побеждава. Забравят, че Вселената очаква да ги направи средства за благословение на този свят и че Господ Исус е никога не свършваща се съкровищница, от която човешките същества могат да черпят сила и кураж. Няма място за никакво отчаяние или опасение.
Бог обича децата Си и копнее да ги види как побеждават обезкуражението, с което Сатана ги завладява. Не се поддавайте на неверието! Не преувеличавайте трудностите! Не забравяйте силата и мощта, които Бог е проявявал в миналото.
Всички, които се протягат, за да почувстват ръководещата Божия ръка, нека помнят, че моментът на най-голямо обезкуражение е точно времето, когато Божията помощ е най-близо.
Не е нужно да помним или да пресмятаме своите изпитания, трудности, скърби и неприятности. Всички те са записани в книгите и Небето ще се погрижи за тях.
Именно в деня на най-голямата нужда, когато обезкуражени ето завладява душата, Исус идва най-близо. Часът на човешката нужда е моментът Бог да се намеси. Той вижда опасността, в която се намираме и ни осигурява помощ.
Не е нужно да се оставяме на обезкуражени ето и отчаянието… Има надежда за теб в Христос! Бог не ни заръчва да побеждаваме със собствена сила. Моли ни да дойдем по-близо до Него. При каквито и трудности да действаме, каквато и тежест да потиска душата и тялото ни, Той чака, за да ни освободи.