Ако сме вкоренени и основани в любов, ще можем да разберем заедно с всичките светии какво е дължината и широчината, дълбочината и височината и да познаем любовта Христова, която надвишава всяко знание. О, скъпоценни възможности и насърчения! В очистеното от всяка морална нечистота човешко сърце обитава скъпият Спасител, облагородявайки, освещавайки цялото естество и правейки човека храм за Светия Дух…

Неговият отговор на нашата вяра
Ние пребъдваме в Христос чрез упражняване на жива вяра. Той пребъдва в нас чрез нашия акт на вяра. Радваме и на Божественото присъствие и чувството за него прави мислите ни пленници на Исус Христос. Нашият духовен прогрес е зависим от дълбокото ни чувство за това присъствие. Така Енох “ходеше по Бога”. Христос обитава в нашите сърца чрез вяра, когато размислим какво е Той за нас и какво дело извършва за нас в плана на изкуплението. Ще бъдем най-щастливите хора, ако култивираме чувството за тази велика дарба на Бога за нашия свят и за нас лично.
Тези мисли благотворно въздействат върху целия ни характер. Искам да ви внуша, че ако желаете винаги може да имате до себе си един Божествен другар, винаги. “И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде.”

Оформени чрез Неговата любов
Когато умът се занимава с Христос, характерът се оформя по Божествено подобие. Мислите биват проникнати от чувството за Неговата доброта, за Неговата любов. Размишляваме за Неговия характер и така Той изпълва всичките ни мисли. Любовта Му ни обгръща. Ако се взрем за момент в слънцето, в неговата обедна слава, и отклоним след това очите си, образът на слънцето се явява във всяко нещо, което погледнем.
Същото става и когато гледаме Исус; всичко, погледнато след Него, отразява Исусовия образ, Слънцето на правдата. Не можем да видим нищо друго, нито да говорим за нещо друго. Образът Му е отпечатан върху окото на душата и повлиява всекидневния ни живот във всичките му детайли, смекчавайки и подчинявайки изцяло нашето естество. Чрез гледане ние се преобразяваме по Божествено подобие, по подобие на Христос. И отразяваме светлите и укрепителни лъчи на Неговата правда върху всички, с които общуваме. Характерът ни се е преобразил, защото сърцето, душата, умът са окъпани в светлината на Този, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тук отново се появява личното, живо влияние, обитаващо в сърцата ни чрез вяра.
Когато ние приемем наставляващите ни думи и те ни завладеят, Исус става за нас пребъдващо присъствие, контролирайки, мислите, идеите и действията ни. Ние биваме пропити от съветите и поученията на най-великия Учител, който светът някога е познавал. Чувството за нашите човешки отговорности и влияние придава ново разбиране за живота и за всекидневните задължения.
Исус Христос е всичко за нас – първият, последният и най-добрият. Исус Христос, Неговият Дух, Неговият характер, дава своя отпечатък върху всичко. Той е основата и вътъкът, самата тъкан на цялото ни същество. Думите на Христос са дух и живот. Тогава не можем да съсредоточаваме мислите си върху себе си; вече не ние живеем, но Христос живее в нас и Той е надеждата на славата. Личното “аз” е мъртво, но Христос е жив Спасител. Като продължаваме да гледаме Исус, ние отразяваме Неговия образ върху всички около нас. Не се занимаваме с нашите разочарования, нито говорим за тях, защото много по-приятна картина привлича погледа ни – скъпоценната любов на Исус. Той обитава в нас чрез словото на истината (“Свидетелства за проповедници”, стр. 387-390).

Скъпоценният бисер
За да живеем живот на доброволно послушание спрямо Божиите изисквания, трябва да се предадем на Христос. Всичко, което сме, всички наши таланти и способности са Господни и трябва да Му бъдат посветени. Когато така напълно Му отдадем, Христос ни се предава с всички небесни съкровища. Получаваме бисера с най-голяма стойност (“Притчи Христови”, стр. 116).