ОБРАЗЕЦ ЗА МОЛИТВА-ГЛАВА ШЕСТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Решили сте, че е крайно време да влезете в добра физическа форма, поради което проучвате един здравен клуб. Като влизате през вратата ви посреща служебно лице, член на управата. Той ви развежда през различните зали и ви показва оборудването и начинът на работа. В края на запознаването вашият водач ви пита: „Бихте ли желали да ви назначим рутинна програма?“
В този момент вие може да почувствате желание да си излезете. Едно нещо е да си играеш на уредите за упражнения; следването на един установен режим е съвсем друго. Като вижда колебанието ви служебното лице обяснява: „Вие имате нужда от този комплекс упражнения, за да разработите всички мускулни групи правилно и последователно, да следите взаимовръзката между упражненията и теглото си, да си отбелязвате напредъка и да избегнете превишаване на теглото.“
Като се оглеждате наоколо, забелязвате примери на сериозно нарушили баланса си личности. Един великан с изпъкнали делтовидни мускули, излиза от стаята на пълните. Все още носещ своя колан за наднормено тегло, той преплита крака и се задъхва няколко пъти по пътеката, преди с явна благодарност да се завърне в познатата му територия. После виждате друг приятел, който без всякакви усилия леко се движи по пътеката. Вероятно изминава седем мили наведнаж, но от видът на горната част на тялото му разбирате, че жена му често трябва да отваря бурканите с туршия и да внася пънове за да зарежда камината.
Инструкторите в клуба на здравето знаят, че без един внимателно изграден план, има опасност всички да станем телесно небалансирани. Това е така, защото ние всички клоним към правене това, което ни е приятно, а пренебрегваме трудното, безвкусното или неопитаното.

ОБРАЗЕЦ ЗА МОЛИТВА
Развиването на молитвената готовност е като развиването на физическата готовност: нуждаем се от един образец за да избегнем превръщането ни в телесно отклоняващи се от нормата. Без необходимите упражнения, вероятно ще изпаднем в капана наречен „Боже, моля Те, Боже помогни ми. Боже, прикрий ме. Моля Те, Боже, уреди това.“
О, разбира се, случайно ще отправим някоя благодарност към небето когато забележим, че Бог е допуснал да дойдат някои добри неща по пътя ни. Всеки от нас в случай че бъде хванат с ръка в готварския съд, ще изповяда че се е отклонил от здравото съждение. И от време на време, ако се чувстваме наистина духовни, бихме могли дори да прибавим малко обожание в молитвите си – но само както Духът ни води.
Ако звуча саркастично, то е защото зная всичко за неуравновесената молитва – аз съм нагледен пример в тази област. И мога да ви кажа от личен опит до къде води небалансираната молитва. Като чувстваме безсмислието и едностранчивостта на молитвите си, ние започваме да се чувстваме виновни, че се молим. Вината води до страхливост, а тя на свой ред води до преустановяване на молитвата. Когато моленето ни кара да се чувстваме виновни, ние много скоро спираме да се молим.
Ако това ви се е случило, време е да си изработите молитвена рутина.
Ще ви предложа един образец, който да следвате. Той не е единственият или съвършеният, но е един добър образец, който е бил използван в продължение на много години в християнските кръгове. Той е балансиран и е лесен за ползване. Всичко, което трябва да запомните е думата ACTS (ДЕЛА, англ.) – един акростих, на който четирите букви означават: Обожание, Изповед, Благодарение и Молба.

ОБОЖАНИЕ: ВЪВЕЖДАНЕ НА СВЯТО ПРОСТРАНСТВО
По мое мнение, абсолютно важно е да започваме времето за молитва с обожание или преклонение.
Обожанието дава тона за цялата молитва. То ни напомня към кого се обръщаме, в чие присъствие сме застанали, Кой е Онзи, Чието внимание сме спечелили. Колко често нашите проблеми и изпитни и нужди изглеждат толкова крещящи, че свеждаме молитвата до списък с желания! Но когато решаваме в себе си да започваме всичките си молитви с обожание, ние трябва да намалим скоростта и концентрираме вниманието си върху Бога.
Когато се движим в някой внушителен храм, за момент ни обзема страхопочитание. Казваме си: „Това е свято място. Аз трябва да се съсредоточа и концентрирам върху това, което става тук.“ Първоначалната ни пауза придава значение на службата, която следва. По същия начин, когато започваме молитвите си с обожание, ние даваме тона за нашата среща с Бога.
Обожанието ни напомня за Божията самоличност и разположение. Когато изброяваме Неговите атрибути, възвишавайки характера и личността Му, ние затвърждаваме разбирането си за това, Кой е Той.
Аз често започвам молитвите си като казвам: „Прекланям се пред Теб заради Твоето всемогъщество.“ Като кажа това, аз си напомням, че Бог може дами помогне, независимо колко трудни са проблемите ми в моите очи.
Прекланям се пред Него заради Неговото всезнание. Няма тайна, която да обърка Бога. Той няма да се затрудни за нищо от това, което Му казвам.
Прекланям се пред Бога за Неговата весдесъщност Където и да се моля – в аероплан, в колата си, на някой отдалечен остров – аз знам, че Той присъства при мен.
Можем да хвалим Бога затова че е верен, справедлив, праведен, милостив, благоразположен, готов да даде, внимателен и непроменим. Когато в дух на обожание, започнем да навлизаме в Божиите атрибути, ние скоро започваме да казваме в сърцето си: Аз се моля на един страхотен Бог! И това ни мотивира да продължим да се молим.
Обожанието пречиства онзи който се моли. Когато сме прекарали няколко минути възхвалявайки Бога, поради това, което Той е, духът ни се успокоява и дневният ни ред се променя. Онези пламтящи въпроси, които бяхме готови да изсипем пред Бога, сега може да изглеждат не чак толкова решаващи. Чувството ни на отчаяние се заменя, когато се спрем на Божието величие и ние наистина можем да кажем: „Наслаждавам Ти се Боже; духът ми сега е добре.“ Обожанието пречиства душата ни и ни приготвя да слушаме Божия глас.
Бог е достоен за обожание. Би трябвало да е трудно да минем през „Отче наш“ в молитвите си без да изпаднем в благоговение пред невероятното чудо. „Вижте, каква любов ни е дал Бог-Отец, че можем да се наречем Божии чада!“ (1 Йоаново 3:1). Един Бог, Който е всемогъщ, всезнаещ и весдесъщ, и Който все пак ни обича, бди над нас, дава ни добри дарове – Той е удивителен! Нашият небесен Баща е достоен за поклонението ни и поради това нека още в началото да Му го отдадем.

КАК ДА ОБОЖАВАМЕ БОГА
Как обожаваме Бога? Какъв по-добър начин от това да изброим Неговите атрибути. Понякога, аз мисля за всеки от тях, който мога да си спомня. При друг случай, се спирам само на един, който особено съм възприел през последните дни. Когато съм изправен пред важни решения, може да се концентрирам върху ръководството Му. Когато страдам от чувство на недостатъчност или вина, може да Го възхваля заради милостта Му. Когато съм в нужда, може да Му изкажа преклонение за Неговото Провидение или сила.
Изберете един хвалебен псалм и го прочетете или Му Го кажете.Някои от най-добрите познати са Псалмите: 8, 19, 23, 46, 95, 100 и 148; но минете през цялата книга и потърсете какво още можете да намерите. Два други чудни хвалебствени псалми са хвалебствения псалм (Лука 1:46-55) и песента на Захария (Лука 1:68-79). А ако се намирате в някой килер, или друго с изолиран шум помещение, защо да не изпеете на Бога една песен?
Обожанието е чуждо за повечето американци и вероятно ще се чувствате неловко когато го правите за пръв път. Както при всяко друго нещо, с което се заемате – тенис, компютърно програмиране или една нова работа – е необходимо да се дисциплинирате, мобилизирайте се и работете върху това за да го свършите добре. Скоро ще имате напредък както в лекота, така и в умение Обожанието става необходимост в молитвения ви живот. Не можете повече да продължавате без него.

ИЗПОВЕД: НАЗОВАВАНЕ НА ГРЕШКИТЕ НИ
Изповедта е вероятно най-пренебрегваната област в личната молитва днес. Често чуваме хора да се молят публично: „Господи, прости ни многото ни грехове.“ Не малко от нас внасят тази форма в частната си молитва. Хвърляме всичките си грехове на един куп, без много да ги разглеждаме и казваме: Боже, моля те, прости целия този мръсен куп.“
Този подход към изповедта, за нещастие, е едно колосално изплъзване. Когато аз натрупам всичките си грехове заедно и ги изповядам „ам блок“, това не е твърде болезнено или смущаващо. Но ако взема тези грехове един по един от купа и ги назова поотделно, това звучи съвсем различно.
Взех решение в моите молитви да се отнасям към греха определено. Казвах: „Казах на еди кой си, че в паркинга има деветстотин коли, когато всъщност там имаше само шестотин коли. Това беше лъжа и следователно аз съм лъжец. Моля да бъда простен като лъжец.“
Или вместо констатацията, че днес съм бил под достойнствата на най-добрия съпруг, аз казвах: „Днес аз съзнателно реших да бъда себецентричен, нехаен и нечувствителен. Това беше пресметнато решение. Влязох през вратата мислейки си: ‘Няма да й слугувам тази вечер.’ Днес имах тежък ден и имам право да се погрижа за себе си. Нуждая се от Твоето прощение за греха на егоизма.“

КОЙ Е ГРЕШНИК?
Преди много години имах интересен разговор с един човек – ще го нарека Хенри – който редовно посещаваше църквата ми. Проповядвах върху нашата греховност и нуждата ни от Спасител. Хенри дойде в кабинета ми и каза: „Всичкото това говорене за греха ме кара да се чувствам наистина зле. Аз в нищо не се чувствам грешник.“
Хенри беше приятел, когото можех направо да атакувам, затова казах. „Е, може и да не си. Но искам да ти задам някои въпроси. Женен си от двадесет и пет години. Бил ли си абсолютно сто процента верен на жена си през цялото това време?“
Той се усмихна под мустак и каза: „Е, ти знаеш, че съм търговец, пътувам много…“ Ние и двамата знаехме какво иска да каже това.
„Чудесно“, казах аз, „когато попълваш сметката за разходите си, слагаш ли понякога и нещо, което не е стриктно в разходите?“
„Всички го правят“, отговори той.
„А когато си навън и продаваш продукцията си, някога преувеличаваш ли – като казваш, че има качества, които всъщност няма или като обещаваш, че ще я доставиш утре, когато знаеш, че няма да е по-рано от идния вторник?“
„Такъв е производствения стандарт“, каза той.
Аз го погледнах право в очите и казах. Ти току-що ми каза, че си прелюбодеец, измамник и лъжец. Повтори тези думи след мен: „Аз съм прелюбодеец, измамник и лъжец.“
Той погледна с очи, като че ли готови да изхвръкнат. „Не си служи с тези ужасни думи!“, каза той. „Аз само казах, че има по нещо тук и там…“
„Не“, казах аз. „Кажи го точно така както е. Ти си прелюбодеец, измамник и лъжец. За мен това значи, че си грешник, който отчаяно се нуждае от Спасител.“

ОБЛАГИТЕ ОТ ИЗПОВЕДТА
След онази среща, много не го виждах. Надявам се че някой ден ще признае греховността си и ще намери очистване в Исус Христос. Но аз знам какво ще стане с вас, когато имате смелостта да назовете греховете си с истинското им име.
Първо, съвестта ви ще бъде очистена. „Най после го казах“, ще си помислите. „Най-после ставам честен с Бога. Вече не играя игри и се чувствам добре.“
След това ще ви изпълни облекчение, че Бог има прощаващ характер. Като знаете, че „колкото изток отстои далеч от запад, толкова е отдалечил престъпленията ни от нас“ (Псалм 103:12), ще започнете да научавате значението на вътрешния мир.
Тогава ще се почувствате свободен да се молите. „Моля те, дай ми силата Си да изоставя този грях от сега нататък.“ Със силата на Сетия Дух, вие можете да дадете обет да оставите греха и да живеете за Христос. И с това вашият живот започва да дава знаци за промяна.
Не мисля, че мнозина от нас, християните приемат изповедта достатъчно сериозно. Ако го правехме, животът ни би бил коренно различен. Когато сте напълно честен относно греховете си, се случва нещо. Около петият ден по ред, от като започнете да се наричате лъжец, алчен, манипулатор и каквото да е още, си казвате: „Уморен съм от това състояние. С помощта на Бога трябва да изкореня това зло от живота си.“
Докато Бог работи върху греховете ви, вие започвате да виждате как думите на Павел се изпълняват в живота ви: „Ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина, всичко стана ново!“ (2 Коринтяни 5:17).

БЛАГОДАРЕНЕ: ИЗРАЗЯВАНЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Буквата Т от приетата формула ACTS е началната в английски език на думата благодарност. Псалм 103:2 казва: „Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй всичките Му благодеяния.“ Павел пише в 1 Солунци 5:18: „Благодарете при всички обстоятелства, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.“
Някои от нас не правят една проста разлика. Има разлика между това да се чувстваш благодарен и да изразяваш благодарността си. Класическият пример в това отношение се намира в Лука 17:11-19, случката с десетимата излекувани прокажени. Колко от тези десет души мислите са чувствали огромна благодарност, когато са се разделяли с Исус, съвършено излекувани от неизлечимата си, отвратителна, социално изолираща ги болест? Няма две мнения по този въпрос – и десетимата. Но колко се върнаха, хвърлиха се в нозете на Исус и Му благодариха? Само един.
В тази история ние хвърляме поглед върху Исусовите емоции. Той е развълнуван: първо от разочарование от онези, които се чувстваха благодарни, но не отделиха време да изразят благодарността си и след това от удовлетворение поради единия, който измина целия обратен път, за да дойде и благодари.
Родители, вие знаете, какво чувствате, когато някое от децата ви спонтанно ви благодари за нещо. През едно лято, заведох моя малък син Тод на панаира извън града. Повозихме се на някои люлки и карахме това онова. След това си тръгнахме за дома и моето малко момченце заспа на задната седалка в колата. След няколко минути път по магистралата, така както си беше сложил ръцете на раменете ми, той ми каза в просъница: „Татко, искам да ти благодаря, че ме заведе на този панаир.“ Думите му твърде много ме развълнуваха. Изпитах желание да обърна колата и да се върна пак там за да продължим с втори кръг! Бог е нашият Баща и Той също се вълнува, когато изразяваме благодарността си.
Всеки ден благодаря на Бога за четири вида благословения: отговорени молитви, духовни благословения, благословения в отношенията и материални благословения. Почти всичко в живота ми попада в някоя от тези категории. Когато съм минал през която и да е от тях,аз съм готов да се върна и да отдам признателно обожание на Бога за всичко, което е сторил за мен.

МОЛБА: ИСКАНЕ НА ПОМОЩ
Тогава вече е време за молбите – прошенията. Филипяни 4:6 казва: „Във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога, с благодарение“. Ако сте Му изразили признателност, изповядали греховете си и благодарили за всичките Му добри дарове, вие сте готови да Му кажете от какво се нуждаете.
Нищо не е толкова голямо за Бога щото да не може да го направи или толкова малко, че да не му обърне внимание. И все пак, аз понякога се чудя дали моите искания са законни. Затова съм честен с Бога. Казвам Му: „Господи, не знам дали имам правото да искам това. Не зная как трябва да се моля за него. Но, издигам го пред Теб, и ако Ти ми кажеш, как да се моля, аз ще се моля по Твоя начин.“
Бог почита този вид молитва. Яков казва: „Ако някой от вас се нуждае от мъдрост, нека проси от Бога, който дава щедро на всички без да укорява и ще му се даде“ (Яков 1:5).
В други случаи, когато мисля че зная как да се моля, аз казвам: „Боже, това ми е на сърцето по този въпрос и наистина бих искал да го направиш. Но ако имаш други планове далеч от мен е да настоявам. Ти искаш да ти явявам прошенията си и точно това правя. Но ако това, за което се моля не е добър дар, ако не му е времето, ако не съм готов да го приема, няма проблем. Твоите пътища са по-високи от моите и Твоите мисли от моите. Ако имаш други планове, добре, изпълни ги.“
Аз разделям моите прошения на категории: служене, хора, семейство и лични.
По отношение на „служене“ се моля за църковните служители, конструктивните програми, публичните служби и всички помощни служители на църквата ни. Моля се чрез нашето служене Бог да привлече хора към Себе Си като ги срещне с живия Христос и ги избави от празнотата, отчуждеността и пъкъла.
По отношение категорията „хора“, се моля за християнски братя сестри в ръководни позиции, възрастните, уморените, болните. Моля се за хората отдалечени от Бога в моя кръг от приятели, Бог да ги привлече към Себе Си.
Към категорията „семейство“ се моля за моето семейство, за децата си. Моля Бога да ме направи благочестив съпруг. Моля Го за помощ в решенията относно финанси, възпитание, свободно време.
По точка „лични“ се моля за моя характер. Казвам: „Боже, искам да бъда по-праведен. Всичко, което трябва да допуснеш в живота ми, за да преобразиш характера ми, допусни го. Искам да бъда преобразен в Христовия образ.“
Разпределете прошенията си в каквито категории биха подхождали за целите ви а след това поддържайте списък за онова, за което сте се молили. След около три седмици, обърнете назад и препрочетете списъка си. Намерете, кое Бог вече е направил. В много случаи ще бъдете удивени.

ACTS И НАПИСАНИТЕ МОЛИТВИ
Намирам, че формулата ACTS е особено полезна, когато написвам молитвите си. Като започвам с „Обожание“, бих могъл да напиша например следното: „Добро утро, Господи! Чувствам се свободен да те хваля днес, и избирам този момент, когато съм свеж и готов, с желание и готовност да тръгна, да спра и Ти кажа, че Те обичам. Ти си чудесен Бог. Твоята личност и Твоят характер ме довеждат на коленете ми. Ти си свят, праведен, справедлив, благоутробен, милостив, честен, нежен, любящ, бащински и прощаващ. Трогнат съм да бъда във връзка с Теб днес и Ти се покланям сега.“
След обожанието (преклонението), аз преминавам към изповедта. Бих могъл да напиша: „Моля Те, прости ми грехът на пристрастието. За мен е толкова лесно да отправям любовта и вниманието си към ония, които изглежда, че изцяло ги имат. Без дори да си давам сметка за това, хващам се че избягвам затруднените хора. Съжалявам за това. Благодаря ти за Твоето безпристрастие към мен. Моля Те, прости ми, сега аз търся прощението Ти.“ След това взимам писалката си и зачерквам това, което съм написал и казвам: „Благодаря Ти, че съм свободен от това. Радвам се,че страницата ми е чиста. Благодаря ти, че ми прости.“
Изказването на благодарност е лесно за мен. Благодаря на Бога за особени отговори на молитва, за помощта Му в работата ми, за отзивчивостта на хората, за закрилата над нашите старейшини, персонал и съвет, за материалните и социални (в смисъл на отношения) благословения и за всяко друго нещо, което ме прави особено щастлив. Изказването на благодарност към Бога всеки ден ме предпазва от развиване на завист, а записването на хартия моите благодарности ми напомня за невероятния брой благословения на които се радвам.
Доволен съм, че прошението е последно. След като съм се преклонил пред Бога изповядал съм греховете си и изказал благодарност, нормално е за мен да извадя пазарния си списък. Всъщност Яков 4:2 казва: „Нямате, защото не просите от Бога.“ Имах обичай да се изразявам неопределено за нуждите си. „Моля, помогни ми, прости ми и избави ме от неприятности.“ Сега вече не правя това. Изброявам определени искания, оставям ги пред Бога и редовно ги преглеждам за да видя как Бог им е отговорил.
Когато стана от молитва, имам чувството, че от плещите ми се е свалил товар от един тон тухли. 1 Петрово 5:7 казва: „Възложете всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас.“ Когато се моля, аз не казвам просто моите проблеми на Бога, а представям най-големите си грижи пред лицето Му. Щом веднъж съм ги поставил в способните Му ръце, аз мога да си следвам деня в Неговата сила, свободен от смазващото бреме.

ЗАПОЧВАНЕ
Ето две определения (наставления), как да започнете вашата молитвена рутина. Опитайте едното днес и другото утре, за да видите, кое ще даде по-добър резултат.
Запишете я. Вземете лист хартия и изтеглете три хоризонтални линии на него, като го разделите на четири части. Означете всяка част с A, C, T и S.
В първия сектор напишете един параграф с обожание. Избройте тези характерни качества на Бога, които особено ви трогват днес.
Във втория напишете един параграф с изповед. Определено (конкретно) назовете греховете, които тежат на съвестта ви.) Можете да изгорите този лист, когато сте свършили с него!)
В третия сектор, изредете Божиите благословения за които чувствате благодарност.
И в четвъртия изложете исканията (просбите) си, каквито и да са.
Произнесете я на глас. Обърнете на страницата: „Напътствие за лична или групова молитва.“ Следвайте молитвените внушения (напътствия), като прочитате на глас стиховете от Писанието и прибавяте своите собствени молби според както се чувствате подбудени. Можете да си служите с това при личните си случаи на посвещение или в групова молитва. Може да решите да написвате личните си молитви, но когато се молите заедно с други, използвайте църковната служба.
Поддържайте я. Молете се по единия или другия начин днес и отново утре, и в други ден. Експериментирайте с рутината ACTS. Приспособете категориите да прилягат на вашето положение, но осигурете включването на всяка категория всеки път, когато се молите. Преживявайте благословенията на уравновесеността.
И виждайте това, което Бог прави в живота ви.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 6: ОБРАЗЕЦ ЗА МОЛИТВА
1. Кои са характерните черти на един не балансиран молитвен живот?
2. Намираш ли за необходимо да си установиш молитвена практика? Обясни.
3. Бил Хайбелс използва акростиха ACTS (обожание, изповед, благодарност, приложение), за да ни запознае с един балансиран молитвен живот. Кои елементи са по-лесни за теб. Кои елементи най-често пропускаш?
4. Защо е добре да започваш молитвите си с обожание?
5. Коя според теб е причината обожанието да бъде тъй често пропускано в молитвения ни живот?
6. Как ти лично изразяваш обожанието си към Бога?
7. Кои са облагите от изповедта?
8. Какви промени настъпват в живота ти, когато се отнасяш към греха по определен (конкретен) начин?
9. Коя е разликата от чувстване на благодарността и изразяването й към Бога? Защо Бог иска от нас да му изказваме благодарността си?
10. В кои категории попадат твоите молитвени прошения? На коя категория отделяш най-много внимание?