Младежите са натоварени с тежки отговорности. Бог очаква много от тях – живеещите в това поколение, когато светлината и знанието се увеличават. Той очаква те да предават и на други тази светлина и познание. Желае да ги използва за разпръсване на заблудата и предразсъдъка, който помрачава умовете на мнозина. Младежите трябва да се дисциплинират да събират всяка точка и всяка чертичка познание и опит. Бог ги държи отговорни за дадените им случаи и привилегии. Божието дело е пред тях и очаква сериозните им усилия да бъде разпространено от място на място според нуждите на времето. Ако посветят умовете и сърцата си на Божията служба, младите ще стигнат до висока степен на полезност. Това е образецът, който Господ очаква да бъде постигнат от тях. Да направиш по-малко, означава по най-добрия начин да отхвърлиш дадените от Бога възможности. На това ще се гледа като на предателство спрямо Бога, като на отказ да се работи за доброто на човечеството.

Обучение за служба
Стараещите се да станат работници за Бога, които сериозно се стремят да придобиват, за да могат и да предават, постоянно ще получават светлина от Бога. Ако като Даниил млади мъже и жени подчинят всичките си навици, апетити и страсти на Божиите изисквания, те ще се обучат за по-висша служба. Трябва да премахнат от умовете си всичко евтино и леко. Глупостите и наклонностите към удоволствия да бъдат отстранени като нямащи нищо общо с живота и опитността на живеещите чрез вяра в Божия Син, които ядат плътта Му и пият кръвта Му.
Младите мъже и жени трябва да осъзнаят, че дори и постигнали всички предимства на знанието, които са на тяхно разположение, все пак не са успели да придобият необходимото образование да бъдат годни да работят в някоя част от Божието лозе. Не могат да бъдат ангажирани в Божия служба, без предварително да са изискани качествата на съзнателно благочестие. Ако скъпоценният ум, който трябва да бъде засилен с висши и благородни цели, бъде отдаден на удоволствия и забавления, дадените им от Бога сили, деградират и те са виновни пред Него, защото не успяват да разработят талантите си чрез мъдра употреба.
Тяхната недоразвита духовност е оскърбление за Бога. Такива хора опетняват и развалят умовете на дружащите с тях. Чрез думите и делата си те насърчават безгрижно и невнимателно отношение към светите неща. Не само излагат на опасност собствените си души, но примерът им е пагубен за всички, контактуващи с тях. Напълно неспособни са да представят Христос. Служители са на греха, безгрижни са, безразсъдни и глупави, прогонват и другите от Спасителя.
Задоволяващите се с ниски постижения не могат да бъдат съработници на Бога. Хората, които оставят ума си да блуждае където му се иска да блуждае, когато не е пазен, Сатана внушава неща, изпълващи ума и такива хора биват обучени в редиците на неговата армия да развалят и други души. Те може да изповядват религията, да имат някаква форма на набожност, но обичат удоволствията повече, отколкото Бога.

Интелигентността не е благочестие
Някои младежи имат известна интелигентност, която техните другари признават и й се възхищават, но дарбите им не са осветени. Тези младежи не са утвърдени и укрепени от благодатта и изпитанията в живота и Бог не може да ги употреби в полза на човечеството и за прослава на Своето име. Под благочестива маска силите им се изразходват за издигане на фалшиви образци и непокаяните извиняват с тях своя погрешен начин на действие. Сатана ги кара да забавляват другарите си с глупостите си и с тъй нареченото остроумие. Всяко нещо, което предприемат, понижава духовността им, защото се намират под контрола на изкусителя – той ръководи и оформя характерите им, за да вършат неговото дело.
Имат способност, но тя не е обучена; имат възможности, но те не се използват правилно. Дадени са им таланти, но те злоупотребяват с тях и ги развалят чрез глупости, и завличат и други надолу към своето низко положение. Христос откупи душите им чрез себеотрицание, себежертване, унижение, чрез срама и укорите, които понесе. Той направи това, за да ги избави от робството на греха, от робуването на един господар, чиято грижа за тях се свежда само до възможността да ги използва за погубване на човешки души. Но те обезсилват любовта на Изкупителя, което Му причинява мъка.
Такива младежи ще понесат вечна загуба. Как ще им изглеждат забавленията и лудостите в деня, когато всеки човек получи от Съдията на цялата земя заплата според сторени в тялото дела? Те са градили за основа дърво, слама и плява и делото на живота им ще загине. Каква загуба!
О, колко по-добро е положението на онези, които извършват своя дял в Божията служба, търсят одобрението на Исус, записвайки всеки ден в своята счетоводна книга грешките си, заблудите, скърбите, победите, които са удържали над изкушението, радостта и мира си в Христос! Те няма да посрещнат доклада на своя живот със срам и смущение (“Младежки наставник”, 22 юни 1899 г.).

Избраното средство
Да изповядваме верността на Христос, е избраното от Небето средство да бъде Той разкрит пред света. Трябва да признаваме Неговата благодат, изявена ни чрез славните мъже на древността; но най-ефикасното средство ще бъде нашата лична опитност. Ние сме свидетели за Бога, когато разкриваме действието на една сила, която е Божествена. Всяка отделна личност има различен живот от другите и опитност, съществено различна от опитността на другите. Бог желае да издигаме към Него хваленията си, отличаващи се с нашата индивидуалност (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 100).