Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Общи събрания – 52 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Неотдавна получих писмо от много уважаван от мене брат, който питаше как трябва да се провеждат общи събрания. Интересуваше се дали, след като са се молили много братя и сестри, не трябва да има малка пауза и след това молитвите да продължат.
Според светлината, която ми се даде по този въпрос, съм на мнение, че Бог не желае времето, в което се събираме за поклонение Нему да бъде отегчително и уморително поради дълги молитви. Някои хора са с по-крехко здраве и не могат да коленичат дълго време, без да се уморят и изтощят. Тялото се уморява, когато е наведено продължително време. Нещо повече, при продължителното молене духът се изтощава толкова много, че не се забелязва никакво духовно оживление и събранието е по-скоро неуспешно. Вярващите са се изморили физически и духовно и не са получили никаква небесна сила.
Събранията за споделяне на духовни преживявания и молитвените събрания не трябва да бъдат уморителни. Добре е по възможност всички да се съберат точно на време и ако някои закъсняват с половин или с четвърт час да не се чакат. Дори да присъстват само двама, те могат да чакат обещанието. Събранието трябва да се открива в определения час независимо от броя на присъстващите. Всички формалности и условности да бъдат отстранени и всеки да бъде готов за своята длъжност. Обикновено моленето не трябва да продължава повече от десет минути. След като всички се изправят и се изпее песен или се кажат няколко поучителни думи, могат да се молят и други, подбудени за това.

Молитвите да бъдат кратки и на целта
Всички християни да считат за свой дълг да се молят кратко и да изказват пред Господа точно това, което желаят, без да обикалят по целия свят. В личната си молитва всеки има привилегията да се моли толкова дълго и да бъде толкова обстоен, колкото желае. Той може да се моли за всички свои роднини и приятели. Тайната стаичка е мястото, където да се представя пред Бога всяко лично затруднение, изпитание и изкушение. По време на общото богослужение не е уместно да се засягат частни, интимни случаи.
Каква е целта на общите събрания? Да настояваме пред Бога и да Го поучаваме ли, като Му казваме в молитва всичко, което знаем? Ние се събираме, за да се усъвършенстваме, като си обменяме мисли и чувства, да трупаме кураж, светлина и сила, като се запознаем с надеждите и очакванията на другите и чрез сериозни, искрени и изпълнени с вяра молитви да получим освещение и подкрепа от източника на нашата сила. Тези събрания трябва да бъдат скъпоценно време, предизвикващо истински интерес у всички, които намират наслада в религиозните неща.
Боя се, че някои не представят трудностите си пред Бога в тайна молитва, а ги пазят за молитвените събрания и там изказват молитвите си за няколко дни. Такива хора могат да се нарекат убийци на събранията за молитва и споделяне на духовни преживявания. Те не са проводници на светлина и не подкрепят никого. Техните студени, сухи молитви и дълги, еднообразни свидетелства хвърлят само сянка. Всички изпитват облекчение, когато такива молитви приключат, но е почти невъзможно да се прогонят студенината и тъмнината, които молитвите са внесли в събранието. Според светлината, която съм получила, нашите събрания трябва да бъдат духовни, ведри и не особено дълги. Всяка резервираност,гордост и страх да се оставят в дома. Не е добре да внасяме в събранието дори и най-дребните недоразумения и предразсъдъци. В сърцата на сестрите и братята нека владеят, както в семейството, искреност, кротост, доверие и любов, за да бъдат освежени и оживени чрез донесената от всички светлина. „Вие сте светлината на света“ – казва небесният Учител. Не всички са постигнали еднакъв опит в религиозния си живот, но с прост и смирен дух тук се споделят духовни преживявания и всеки, който върви по християнския път нагоре, следва да придобие и ще придобие нов, жив, увличащ духовен опит. Живият опит произлиза от всекидневните изпитания, от борбите и изкушенията, от големите усилия и победите, от безмерния мир и истинската радост чрез Христос. Простичкото споделяне на такова преживяване дава светлина, сила и познание, които ще послужат за напредъка на живота с Бога у другите. Богослужението трябва да бъде увлекателно и поучително за всички, обичащи Божествените истини.

Събранията – ръководени от Исус
Исус, небесният Учител, не странеше от хората, но заради тях слезе от небето на земята, където те живеят, та светостта и чистотата на Неговия живот да очертават пътеката пред всички и да осветяват пътя към небето. Спасителят на света се опитваше да представи ученията Си ясно и просто, за да бъдат разбрани от следващото Го множество. За да проповядва ученията Си, Той избираше горите и бреговете на езерата с особено предпочитание. Оттук имаше обширен поглед към околността и като примери можеше да използва познати на обикновените слушатели картини, за да им обясни нагледно представяните Божии истини. Исус свързваше ученията Си с Божиите дела в природата. Птиците, чуруликащи безгрижно вълшебните си песни, полските цветя, възхитителни в своята красота, лилията, блестяща в чистотата на огледалното езеро, високите дървета, обработената земя, разлюлените жита, изсъхналата земя, неплодородните дръвчета, величествените планини, шумящите поточета, залязващото слънце, пръскащо червеникаво-златистите си лъчи – всичко това Исус използваше, за да вкорени в душите на слушателите Си Божествените истини. Той свързваше делата на Божията десница в небето и на земята със словата на живота, които желаеше да запечата в умовете им, та по-късно, когато гледат чудните Божии дела в природата, поученията Му да изплуват свежи в паметта им.
Христос винаги се стараеше да направи ученията Си привлекателни. Той знаеше, че изморена и гладна тълпа не е способна да получи духовно благословение и затова не забравяше и телесните нужди на човека. Веднъж Той извърши чудо, за да нахрани пет хиляди души, събрани с желанието да слушат думите на живота, които устата Му изричаха. Исус привличаше вниманието на заобикалящите Го със Своите чудни истини. Полето притегляше погледа и събуждаше възхищение в гърдите на всички, които обичаха красивото. Исус умееше да цени мъдростта на Бога, изявена в делата на Неговото творение, и да внушава святите Си учения, насочвайки мислите им от природата към нейния Създател.
По този начин полето, дърветата, птиците, полските цветя, морето и безкрайното небе се свързваха в умовете на слушателите с тържествените истини, които оставаха святи и изплуваха в паметта им след Неговото възнесение.
Когато поучаваше народа, Христос не се отдаваше на молитва като фарисеите и не натрапваше дълги и уморителни церемонии и молитви. Той учеше учениците Си как да се молят (Матей 6:5-9).

Публичната молитва
Христос внушаваше на учениците си в кратки молитви да изказват не повече от това, което желаят. Той им посочи продължителността и съдържанието на молитвата, изразяваща желанията им за временни и духовни благословения и благодарността им за това. И колко съдържателна е тази образцова молитва. Тя обхваща истинските нужди на всички. За обикновената молитва са достатъчни една или две минути. Възможно е някоя от молитвите да изхожда по особен начин от Божия дух и обикновено това се случва, когато чрез Духа се изразяват молби за задоволяване на върховни нужди. Молещата душа проси и ридае пред Бога. Духът настоява, както при Яков, и не желае да се задоволи без особено откровение на Божията сила. Същото желае и Бог. Мнозина се молят толкова сухо, сякаш проповядват. Те правят това пред хората, а не пред Бога. Ако наистина разбираха какво вършат, биха се ужасили от своята дързост, защото под формата на молитва те проповядват на Господа, сякаш Създателят на вселената се нуждае от специални поучения по различни въпроси за нещата в света. Всички тези молитви са като звънтящ метал и дрънкащ кимвал. В небето те не се считат за нищо и омръзват на Божиите ангели и на хората, принудени да ги слушат.
Често намираха Исус коленичил в молитва. Той се оттегляше в уединените гори или планини, за да поднесе на Отца Своите прошения. Когато денят със своите задължения и грижи приключеше и уморените търсеха почивка, Христос посвещаваше времето Си на молитва. Ние желаем да насърчаваме молитвата, тъй като твърде малко вярващи се молят и бдят, а още по-малко се молят в Божия дух и с разбиране. Сериозната и действена молитва е винаги подходяща и никога не е отегчителна. Тя увлича и оживява всички, които обичат молитвата.
Тайната молитва се пренебрегва, затова много хора, покланяйки се на Бога, се молят толкова дълго, уморително, безсъдържателно. В молитвите си те изброяват пренебрегнатите дългове за цяла една седмица и продължават да се молят, надявайки се да поправят небрежността си и да успокоят неспокойната си съвест, която ги изобличава. ?????????????????Те се надуват да изпросят чрез молитва Божието благословение.??????????????????????????? Често пъти молитвите им заразяват и другите, които биват доведени чрез тях до същото ниско ниво и духовен мрак. Ако зачитаха Христовите поучения за бдителност и молитва, християните биха били много по-разумни в поклонението си пред Бога.
Ние трябва да се събираме около кръста. Христос, и то разпнат, трябва да бъде темата на размишленията, на разговорите и на най-възторжените ни чувства. Добре е да пазим свеж в паметта си спомена за всичко, което сме приели от Бога, да изразяваме благодарността си към Неговата велика любов и готовността си да поверим всичко в Ръката, която бе прикована на кръста за нас. Трябва да се научим още тук на земята да говорим ханаански език и да пеем сионските песни. Чрез тайната и славата на кръста, ние можем да проумеем стойността на човека и тогава ще виждаме и чувстваме важността на работата за нашите ближни, за да бъдат те издигнати до Божия трон (т. 4, 1880 г. стр. 462).