Желанието за възбудителни и приятни забавления е изкушение и примка за Божия народ и особено за младите. Сатана постоянно измисля примамки, с които да отвлича умовете от тържествената подготовка за сцените, от непосредственото в бъдеще. Чрез посредничеството на светските хора той поддържа постоянна възбуда у непредпазливите да се присъединяват към светските удоволствия. Ширят се представления, лекции и безкрайно разнообразие от забавления, предназначени да доведат до любов към света, което отслабва вярата.
Сатана е упорит работник, изкусен, смъртен враг. Винаги когато се изговори и една единствена непредпазлива дума, независимо дали е ласкателство или за да накара младежите да погледнат на някой грях с по-малко отвращение, той веднага се възползва от нея и подхранва лошото семе, за да пусне то корен и да даде изобилна жетва. Той е измамник, във всеки смисъл на думата, майстор омаятел. Разполага с много фино изплетени мрежи, които изглеждат съвсем невинни, но са майсторски приготвени, за да впримчват младите и невнимателните. Естественият ум е наклонен към удоволствия и себезадоволяване. Сатанинска политика е умът да се изпълва с желание за светски забавления, за да няма време за въпроса: Какво става с душата ми?

Нещастен век
Живеем в нещастен за младежите век. Преобладаващото влияние в обществото е младежите да бъдат оставени да следват естествените наклонности на ума си. Ако децата им са много буйни, родителите се надяват, че когато станат по-възрастни и започнат сами да разсъждават, ще изоставят погрешните си навици и ще станат полезни мъже и жени. Каква грешка! В продължение на години те разрешават на неприятеля да засява в градината на сърцето и оставят лошите принципи да растат и се засилват, сякаш не различават скритите опасности и ужасния край на пътя, изглеждащ им път на щастие. В много случаи положеният след това труд за тези младежи остава напразен.
Общо взето образецът на благочестие сред изповядващите се за християни е много принизен. Трудно е младежите да се противопоставят на светските влияния, поддържани от много църковни членове. Мнозинството от християните по име изповядват, че са живи за Христос, но всъщност са живи за света. Те не различават превъзходството на небесните неща и затова не могат да ги обичат наистина. Много хора изповядват, че са християни, защото християнството се смята за почтеност. Не разбират, че истинското християнство означава носене на кръст и тяхната религия оказва малко влияние върху тях, не можейки да ги въздържи да не вземат участие в светски удоволствия.
Някои могат да влязат в балната зала и да участват във всички забавления, които тя предлага. Други не могат да отидат чак до там и все пак посещават партита за удоволствие, представления и други. И най-проницателното око не би могло да намери някаква разлика между техния външен вид и този на невярващите.
При сегашното състояние на обществото не е лесна задача за родителите да задържат децата си и да ги наставляват според библейското правило за правото. Често децата стават нетърпеливи, когато бъдат ограничавани, и желаят да вървят по свой собствен път, да отиват и идват, както те си искат. Особено във възрастта от десет до осемнадесет години те са склонни да смятат, че няма никаква вреда в светските събирания с техни млади другари. Но опитните християнски родители могат да видят опасността. Те са запознати с особеностите в темперамента на децата си и знаят какво ще бъде влиянието на тези събирания върху умовете им; ако наистина желаят спасението на децата си трябва да ги държат далеч от подобни възбуждащи забавления.
Когато децата сами решат да изоставят удоволствията на света и да станат Христови ученици, какъв товар се вдига от сърцата на загрижените, верни родители! Но даже и тогава трудът на родителите не трябва да престава. Тези младежи току-що са започнали сериозната битка срещу греха и срещу злините на естественото сърце и имат специална нужда от съветите и бдителните грижи на родителите си.

Време на изпит за младите
Младите пазители на съботата, поддали се на влиянието на света, ще бъдат проверени и изпитани. Опасностите на последните дни предстоят и пред младите се открива изпитание, което мнозина не очакват. Те ще бъдат доведени до тежки затруднения и ще бъде проверена истинността на вярата си. Изповядват, че очакват Човешкия Син, но някои от тях са жалък пример за невярващите. Не са пожелали да се откажат от света, но са се съединили с него, като посещават увеселителни излети и други събирания за удоволствия, заблуждавайки се, че участват в невинни забавления. Но точно тези забавления ги отделят от Бога и ги правят деца на света.
Някои имат постоянна склонност към света. Възгледите и чувствата им хармонизират много по-добре с духа на света, отколкото с този на Христовите себеотричащи се последователи. Съвършено естествено е, че те ще предпочетат компанията на онези, чийто дух най-добре подхожда на собствения им. И тези хора имат твърде голямо влияние върху Божия народ. Смесват се с истинските Божии чада, наричат се с тяхното име; но са съблазън за невярващите, за слабите и неосветените в църквата. В това време на пречистване изповядващите се за християни или ще бъдат напълно обърнати и посветени чрез послушание на истината, или ще бъдат оставени със света да получат наградата си заедно със светските хора.
Бог не признава за Свои последователи търсачите на удоволствие. Себеотрицателните, живеещите трезво, смирено и свято – това са истинските последователи на Исус. А те не могат да се наслаждават на лекомислените и празни разговори на любителите на света.

Отделяне от света
Истинските последователи на Христос ще правят много жертви. Ще отбягват местата за светски забавления, защото не намират там Исус – там няма никакво влияние, което да ги накара да мислят за небето и да пораснат в благодат. Послушанието към Божието слово ще ги кара да стоят далеч от подобни забавления.
“По плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20) – заяви Спасителят. Всички истински последователи на Христос принасят плодове за Негова слава. Животът им свидетелства, че Божият Дух е извършил в тях добро дело и плодът, който те принасят, е святост. Животът им е възвишен и чист. Праведните дела са безпогрешният плод на истинското благочестие и онези, които не го принасят разкриват, че им липсва всякакъв опит в Божиите неща. Те не са свързани с Лозата. Исус каза: “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:4,5).
Желаещите да бъдат поклонници на истинския Бог трябва да пожертват всеки идол. Исус каза на законника: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед” (Матей 22:37,38). Първите четири предписания на Декалога не позволяват никакво отделяне на чувствата от Бога. Нито пък каквото и да било друго нещо трябва да споделя нашата върховна наслада в Него. Не можем да напредваме в християнска опитност, докато не отстраним всичко, което ни отделя от Бога.
Великият глава на църквата, Който е избрал народа Си от света, изисква неговите деца да бъдат отделени от света. Той желае духът на Неговите заповеди да привлича последователите Му към Него, като ги отделя от светските неща. Да обичаш Бога и да пазиш Неговите заповеди е нещо съвсем различно от това да обичаш удоволствията и приятелството на света. Няма никакво съгласие между Христос и Велиал.

Обещания за младежите
Пред младите последователи на Христос предстои тежка битка; всеки ден трябва да носят кръста, че са излезли от света и подражават на Христовия живот. Но много скъпоценни обещания са записани за онези, които отрано потърсят Спасителя. Мъдростта призовава човешките синове: “Аз любя ония, които ме любят, и ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят” (Пр. 8:17).
“Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще се даде, когато ще ви се яви Исус Христос. Като послушни чада не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание” (1 Петр. 1:13-15).
“Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела” (Тит 2:11-14) (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 325-330).