Опасности за младите – 29 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Подходящо обучение и възпитание
Нетърпението у родителите поражда нетърпение у децата. Изразяването на гняв предизвиква гняв и у децата и пробужда злата страна на тяхното естество. Някои родители поправят децата си строго, с дух на нетърпение и много често с гняв. Такова възпитание не дава добри резултати. В стремежа си да поправят една злина, те създават две други. Постоянните укори и наказания закоравяват децата и ги отдалечават от родителите им.
Родителите трябва да се научат първо да владеят себе си и тогава ще могат успешно да възпитават децата си. Всеки път, когато губят контрол над себе си и говорят и действат нетърпеливо, те съгрешават спрямо Бога. Необходимо е преди всичко да се опитат да убедят децата си, ясно да им посочат грешките, да им покажат греховете и да им внушат, че са съгрешили не само спрямо родителите си, но и спрямо Бога. Със сърца, смекчени и изпълнени със състрадание и скръб за вашите грешащи деца, помолете се заедно с тях, преди да започнете да ги наказвате. Тогава вашето наказание няма да ги принуди да ви намразят. Те ще ви обичат. Ще видят, че вие не ги наказвате, защото са ви причинили неприятности или защото търсите начин да изразите недоволството си от тях; но от чувство за дълг, за тяхно добро, за да не бъдат оставени да израснат в грях.
Някои родители пропускат да дадат на децата си религиозно възпитание, а са били небрежни и към подготовката им в училище. Не трябва да се пренебрегват нито едното, нито другото. Детските умове се нуждаят от активност и ако не са заети с физическа дейност или с учене, те ще бъдат подложени на злите влияния. Родителите правят грях, като позволяват на децата си да израснат в невежество. Те би трябвало да ги снабдят с полезни и интересни книги, да ги научат да се трудят, да им осигурят часове за физическа работа и интелектуална дейност. Да се стремят да облагородяват и усъвършенстват умовете на децата си. Необработеният, оставен сам на себе си, ум е на ниско ниво, чувствен и покварен. Сатана използва случая и възпитава бездейни умове.
Родители, записващият ангел отбелязва всяка нетърпелива и раздразнителна дума, която изричате пред децата си. Срещу името ви се отбелязва всеки ваш пропуск да ги поучите правилно и да им покажете извънредната греховност на греха и последиците от греховното поведение. Всяка непредпазлива дума, изречена пред тях, безгрижно или на шега, всяка дума, която не е добродетелна или възвишена, се отбелязва от записващия ангел като петно на вашия християнски характер. Всичките ви дела се записват, независимо от това дали са добри или лоши.
Родителите не могат успешно да управляват децата си, докато не се научат преди всичко напълно да владеят себе си. ДА се обуздават, да контролират думите и дори израза на лицето си. Тонът на гласа им не бива да бъде смутен или развълнуван от възбуда и гняв. Едва тогава ще могат да имат решаващо влияние върху децата си. Възможно е децата да желаят да вършат правото, да са си поставили за цел да бъдат послушни и любезни към родителите и настойниците си, но и те се нуждаят от помощ и поучение. Възможно е да вземат добри решения, но ако принципите им не бъдат подсилени чрез религията и ако животът им не бъде повлиян от обновителната Божия благодат, те не ще успеят да постигнат целта.
Необходимо е родителите да удвоят усилията си за спасението на своите деца. Да ги наставляват с вяра, като не ги оставят сами да се грижат за своето възпитание, както могат и както намерят за добре. Не е желателно да им се позволява да учат доброто и злото безразборно, смятайки, че в бъдеще доброто ще надделее и злото ще изгуби своето влияние. Злото ще израсте по-бързо от доброто. Възможно е злото, което са усвоили, да бъде изкоренено след много години. Но трябва ли да се рискува? Времето е кратко. Много по-лесно и по-безопасно е да засаждате чисто и добро семе в душите на децата, отколкото да отстранявате плевелите след това. Дълг на родителите е да бдят да не би влиянието на средата да има вредни последствия върху децата. Техен дълг е да избират средата, в която да се движат децата им и да не ги оставят сами да правят този избор. Кой ще се погрижи да извърши тази работа, ако не родителите? Кой би имал по-голям интерес от вас към вашите деца? Възможно ли е друг да проявява по-голяма загриженост и по-дълбока любов от тези на родителите?
Децата, които пазят съботата, могат да станат нетърпеливи поради ограниченията и да смятат, че родителите им са много строги; възможно е понякога да се появят тежки чувства в сърцата им, чувства на недоволство или неприязън към онези, които работят за тяхното настояще и бъдеще и за вечното им добро. След време обаче те ще благословят своите родители за строгите грижи и за вярната бдителност над тях в годините на тяхната неопитност.
Родителите трябва да обясняват спасителния план на децата си на обикновен език и с разбираеми примери, за да могат младите им умове да го схванат. Децата на 8, 10, или 12 години са достатъчно големи, за да се разговаря с тях за личната вяра. Не поучавайте децата си с мисълта за бъдещето, когато ще бъдат достатъчно зрели, за да се покаят и да повярват в истината. Ако бъдат правилно наставлявани, много от тях могат да добият правилна представа за греховното си състояние и за пътя на спасението чрез Христос. Проповедниците обикновено проявяват безразличие към спасението на децата и не действат толкова активно в това отношение, както би трябвало да бъде. Златните възможности да се запечата истината в детските умове често остават неизползвани.

Влиянието на дома
Влиянието на злото върху нашите деца е почти непреодолимо; то покварява умовете им и ги води надолу към гибел. Умовете на младите по естество са склонни към неразумни действия; и в ранна възраст, преди да са оформени характерите им и преди да са узрели умовете им, те често предпочитат приятелства, които ще им повлияят вредно. Някои проявяват склонност към другия пол, въпреки желанията и настоятелните молби на своите родители, и чрез това неуважение към тях нарушават петата заповед. Дълг на родителите е да бдят над влизането и излизането на децата си. Те трябва да ги насърчават и да правят всичко възможно да ги привличат към дома и да им помогнат да разберат, че родителите им се интересуват от тях. Така домът ще стане приятен и ще се изпълни с радост.
Бащи и майки, разговаряйте с децата си любезно; не забравяйте вашата чувствителност и колко малко можете да понасяте упреците. Разсъдете и разберете, че вашите деца са като вас. Не стоварвайте върху тях това, което сами не можете да понасяте. Ако вие не можете да понасяте укори и обвинения, то и децата ви не могат, а освен това те са и по-слаби от вас и по-малко издръжливи. Нека вашите приятни, ободрителни думи бъдат като слънчев лъч в семейството. Плодовете на самообладанието, деликатността и усърдието ви ще се увеличат стократно.
Родителите нямат право да помрачават щастието на децата си, като постоянно им намират грешки или като ги укоряват строго за незначителни прегрешения. Истинските прегрешения и грехове трябва да бъдат показвани в цялата им греховна същност и след това е необходимо да се следва твърд курс, за да не се повтарят. Върху децата трябва да се въздейства така, че да почувстват грешката си, но да не се оставят в безнадеждно състояние на ума, а да бъдат насърчени, че могат да се поправят и да спечелят отново вашето доверие и одобрение.

Твърде много снизходителност
Някои родители грешат, като дават на децата си твърде голяма свобода. Понякога те имат толкова голямо доверие в тях, че не виждат грешките им. Погрешно е да се позволява на децата да предприемат пътувания, свързани с големи разходи, без да бъдат придружени от родителите или настойниците си. Те започват да се чувстват много важни и да мислят, че им се полагат известни привилегии и ако един път им бъде отказано, се смятат за онеправдани. Посочват други деца, които ходят където си искат и имат повече свобода от тях.
От страх, че децата ще я помислят за несправедлива, майката задоволява желанията им, които накрая се оказват пагубни за тях. Младежи, които обичат да посещават места далече от бдителния родителски поглед, който вижда и поправя техните грешки, често получават впечатления, които месеци наред не могат да бъдат заличени. Показани ми бяха случаи с родители, които имат добри, послушни деца и които, поради сляпото доверие в някои семейства, им позволяват да ходят на гости при приятелите, които живеят на голямо разстояние от дома им. И от този момент нататък се извършва голяма промяна в характера и поведението на децата. Преди те са били щастливи и доволни у дома и не са изпитвали особено желание да бъдат в компанията на други младежи. Когато обаче се върнат при родителите си, възпитанието вече им изглежда твърде строго, а домът им се струва като затвор. Липсата на мъдрост у родителите в този случай определя характера на децата.
По време на такива гостувания у някои деца се пораждат симпатии, които биха могли да причинят накрая тяхната гибел. Родители, дръжте децата си близо до вас винаги когато можете, и ги наблюдавайте с най-дълбока загриженост. Когато им разрешавате да ходят на гости далеч от дома, те започват да се мислят за достатъчно големи, за да се грижат за себе си сами. Когато се оставят без родителски контрол, младежите често разговарят за неща, които няма да ги пречистят или издигнат духовно, нито ще засилят любовта им към религиозните истини. Колкото повече им се позволява да правят такива посещения, толкова по-голямо ще бъде желанието им да ходят и толкова по-непривлекателен ще им изглежда домът.
Деца, Бог е намерил за подходящо да ви повери на грижата на вашите родители, за да ви обучават и възпитават, като по този начин изпълнят своя дял в оформянето на характера ви за небето. И все пак от вас зависи дали ще развиете истински християнски характер, като се възползвате от предимството да имате вярващи, верни, молещи се родители. Въпреки грижата и верността на родителите към децата, те не са в състояние да ги спасят. Има неща, които децата сами трябва да извършат. Всяко дете си има своя особена индивидуалност, с която трябва да се справи. Вярващи родители, пред вас стои отговорна задача – да водите стъпките на децата си дори и в тяхната религиозна опитност. Когато истински обикнат Бога, те ще ви благославят за грижите, които сте полагали за тях и за верността в обуздаването на техните желания и в подчиняването на волята им.
В света преобладава схващането, че младите трябва да се оставят да следват естествените наклонности на ума си. Ако са палави, докато са малки, родителите смятат, че те ще станат послушни след време и когато станат на 16-18 години ще поумнеят, ще се освободят от погрешните си навици и ще станат полезни мъже и жени. Каква грешка! Години наред те са позволявали на неприятеля да сее в градината на сърцето; оставяли са погрешните принципи да растат свободно; и в много случаи всичкия труд след това да се поправи тази почва, за да ражда добри плодове, ще се окажат неуспешни.
Сатана е изкусен, упорит работник, смъртен враг. Когато се изговаря някоя непредпазлива дума, която да навреди на младите, било чрез ласкателство, или да ги накара да гледат на някой грях с по-малко отвращение, той се възползва от това и подхранва злото семе, за да пусне корени и да даде изобилна жетва. Някои родители допускат да се изградят погрешни навици у децата, чиито следи биха могли да се проследят през целия им живот. За този грях отговарят родителите. Възможно е такива деца да изповядват, че са християни, но без една специална работа на благодатта в сърцето им и без цялостна промяна на живота старите им навици ще се забелязват в цялата им опитност и точно те ще показват характера, който техните родители са им позволили да оформят.

Със света и неговите удоволствия
(Образецът)Мярката за набожност у изповядващите се за християни е общо взето тъй ниска, че онези, които искрено желаят да следват Христос, намират това дело за много по-трудно и уморително, отколкото биха го намирали при други обстоятелства. Влиянието на светските християни е вредно за младите. Повечето от изповядващите се за християни са премахнали разграничителната линия между християните и света и докато изповядват, че живеят за Христос, те живеят всъщност за света. Тяхната вяра слабо ги задържа от удоволствията, на които те се отдават. Докато изповядват, че са чада на светлината, ходят в тъмнина и са чада на нощта и мрака.
Ходещите в тъмнина не могат да обичат Бога и искрено да желаят да Го прославят. Те нямат светлина да различават превъзходството на небесните неща и затова не могат да ги обичат истински. Изповядват, че са християни, защото това се счита за почтено, но за тях няма кръст за носене. Подбудите им са често пъти себелюбиви. Някои от тези християни могат да влязат в балната зала и да вземат участие във всички забавления, които тя предлага. Други не отиват толкова далеч, но въпреки това посещават партита, излети, забави с благотворителни цели и изложби. И най-наблюдателното око не може да забележи в такива християни и следа от християнство. Човек не може да види никаква разлика между техния външен вид и този на най-големите безбожници. Изповядващите се за християни, безпътните, откритите присмиватели на религията и напълно светските хора – всички се смесват в едно. И Бог гледа на тях като на едно цяло по дух и по прояви.
Изповядване на християнство без вяра и дела, не е от полза за никого. Никой не може да служи на двама господари. Децата на нечестивия са слуги на техния господар, слуги на този, комуто се подчиняват и не могат да бъдат Божии слуги, докато не отхвърлят злото и всичките му дела. Не е безопасно за служителите на небесния Цар да участват в удоволствията и забавленията на служителите на Сатана, въпреки че често повтарят, че подобни забавления са безвредни. Бог е разкрил Своите истини, за да отдели народа Си от безбожните и да го очисти за Себе Си. Адвентистите от седмия ден трябва да живеят според вярата си. Онези, които се подчиняват на десетте заповеди, виждат състоянието на света и религиозните неща от съвършено различна гледна точка в сравнение с тези, които изповядват, че са християни, но обичат удоволствията, отбягват кръста и живеят в бунт спрямо четвъртата заповед. В сегашното състояние на нещата в обществото не е лесно за родителите да ограничават децата си и да ги възпитават според библейската мярка за правото. Изповядващите се за религиозни са се отклонили толкова много от словото на Бога, че когато Неговият народ се върне към святото Слово и обучи децата си според Неговите предписания, и както Авраам в миналото заповядваше на дома си след себе си, горките деца, с такова влияние около тях, смятат, че родителите им са ненужно взискателни и прекалено загрижени по отношение на техните приятели. Те естествено желаят да следват примера на християните, които обичат удоволствията.
В тези дни преследването и укорът заради Христос са почти непознати. Много малко себеотрицание и жертви са необходими, за да се облече една форма на набожност и да се запише името в църковния списък. Но да живеем по такъв начин, че нашият път да е угоден на Бога и имената ни да бъдат записани в Книгата на живота – това изисква от нас бдителност и молитва, себеотрицание и жертви. Изповядващите се за християни не са пример за младежите само за това, че следват Христос. Правилните постъпки са непогрешими плодове на истинската набожност. Съдията на цялата земя ще отплати на всекиго според делата му. Следващите Христос деца имат битка пред себе си; те всеки ден трябва да носят кръст на излизане и отделяне от света и подражаване на Христовия живот.