За Божия слава
1. Дадена ни е само една възможност за живот. Въпросът на всеки от нас трябва да бъде: “Как да вложа силите си, за да постигна най-много? Какво да направя за Божия слава и за доброто на моите ближни?” Животът е ценен само ако се използва за постигането на тези цели.
Главното ни задължение към Бога и към ближните е самоусъвършенстването. Всяка дарба, с която Творецът ни е надарил, трябва да бъде развита до съвършенство, за да сме способни да извършим възможно най-много добрини. Затова времето, посветено на постигането и запазването на физическото и умственото здраве, е употребено за добро. Не можем да си позволим да намаляваме или осакатяваме която и да е функция на тялото и интелекта. Ако правим това, ще страдаме и от последствията.
Избор на живот и смърт

Всеки човек има в известна степен възможността да прави със себе си това, което избере. На наше разположение са благословенията на този живот, а също и на безсмъртието. Човек може да постигне характер с голяма стойност, придобивайки нова сила при всяка следваща стъпка. Може всекидневно да напредва в познание и мъдрост, като получава нови радости в развитието си и прибавя благодетел към благодетел и благодат към благодат. Способностите му ще се усъвършенстват в процеса на употребата им; колкото повече мъдрост придобива, толкова повече ще се увеличава способността му да придобива. Така интелектът, познанията и добродетелите ще получават по-голяма сила и ще се оформят в съвършена симетрия.
От друга страна, той може да допусне силите му да “ръждясат” поради бездействие или да се изродят поради лоши навици, липса на самоконтрол, както и на морална и религиозна устойчивост. Тогава пътят му тръгва надолу; човекът не се подчинява на Божия закон и на законите на здравето. Апетитът го побеждава, естествените му наклонности го завладяват. За него е по-лесно да позволи на силите на злото, които винаги са активни, да го завлекат назад, отколкото да се бори срещу тях и да върви напред. Резултатът е поквара, болести и смърт. Такава е историята на много хора, които биха могли да бъдат полезни за Божието дело и за човечеството.
[ХВБЛ, с 41, 42]; ЗС, с. 107, 108, 1890 г.

Търсене на съвършенство

2. Бог желае да постигнем стандарта на съвършенството, достъпен за нас чрез Христовия дар. Той ни призовава да застанем на страната на доброто, да се свържем с небесните вестители, да възприемем принципи, които ще възстановят в нас Божествения образ. В Своето писано Слово и във великата книга на природата Бог е разкрил принципите на живота. Нашето участие е да придобием познания за тези принципи и чрез послушание да Му сътрудничим за възстановяване на здравето не само в тялото, но и в душата.
СВЛ, с. 114, 115, 1905 г.

3. Живият организъм е Божия собственост. Той Му принадлежи по сътворение и по изкупление. Ако използваме погрешно силите си, ограбваме Бога от честта, която Му дължим.
Писмо 73а, 1896 г.

Въпрос на послушание

4. Хората не разбират задължението си към Бога да Му представят чисти, неопетнени, здрави тела.
Ръкопис 49, 1897 г.

5. Неуспехът да се грижим за живата машина е обида за Твореца. Има определени от Бога правила, които, ако бъдат спазвани, ще предпазват човешките същества от болести и преждевременна смърт.
Писмо 120, 1901 г.

6. Една от причините, поради които не получаваме повече от Божиите благословения, е фактът, че не отдаваме внимание на дадената ни по Негова милост светлина по отношение на законите на живота и здравето.
РХ, 8 май 1883 г.

7. Бог е действителният автор на физическите закони, както е автор и на моралния закон. Той е изписан със собствения Му пръст върху всеки мускул, отразен е във всяка способност, поверена на човека.
ПХ, с. 347, 348, 1900 г.

8. Създателят на човека е приготвил живата система на нашите тела. Всяка функция е чудно и мъдро устроена. Бог е обещал да поддържа тази система в добро здравословно състояние, ако човекът се подчинява на законите Му и сътрудничи с Него. Всеки управляващ човешкото тяло закон трябва да бъде оценяван като Божествен по характер и значение толкова, колкото е Божието слово. Всяко небрежно, невнимателно действие, всяка злоупотреба с чудния Божи механизъм – резултат от пренебрегването на ясните закони на човешкия живот, са нарушение на Божия закон. Можем да наблюдаваме и да се възхищаваме от делото на Бога в природата, но човешкото тяло е най-чудното Му творение.
Ръкопис 3, 1897 г.
[Грехът да се предприемат действия, които ненужно изтощават тялото или замъгляват разума – т. 194]

9. Грях е да се нарушават законите на тялото, както е грях и да се нарушават десетте заповеди. И в двата случая се престъпват Божиите закони. Склонните да пренебрегват Божия закон в организма, са склонни да пренебрегват и Божия закон, изговорен на Синай. [Виж също т. 63]
Нашият Спасител предупреди Своите ученици, че малко преди второто Му идване състоянието на света ще бъде много сходно със състоянието на предпотопния свят. Ще има крайности в яденето и пиенето и светът ще се отдаде на удоволствия. Такава е картината сега. Светът се отдал до голяма степен на задоволяването на апетита. Склонността да следваме светски обичаи ще ни вкара в робството на извратените навици, които ще ни правят все повече и повече подобни на обречените содомски жители. Учудвам се, че жителите на Земята не са били унищожени като хората от Содом и Гомор. Виждам достатъчно много причини за сегашното състояние на дегенерация и голяма смъртност в света. Слепи страсти контролират разума и мнозина жертват високи идеали заради похотта.
Цял живот трябва да се учим как да пазим тялото в добро здравословно състояние, така че всички части на живата машина да работят в хармония. Чадата на Бога не могат да Го прославят с болнави тела или помрачен разум. Онези, които в каквато и да е форма на невъздържание се отдават на ядене или пиене, пропиляват физическата си енергия и отслабват духовната си сила.
ХВБХ, с. 53, 1890 г.

10. Тъй като законите на природата са Божии закони, нашето ясно задължение е да ги изучаваме внимателно. Необходимо е да проучваме техните изисквания към телата ни и да се придържаме към тях. Невежеството по този въпрос е грях. [Невежеството поради небрежност прави греха още по-голям – т. 53]
“Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?… Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1 Кор. 6:15,19,20). Телата ни са откупена от Христос собственост и ние не сме свободни да правим с тях каквото си поискаме. Хората са вършили това. Те са се отнасяли към телата си така, сякаш за телесните закони няма наказание. Чрез извратен апетит органите и способностите са отслабени, болни и осакатени. Тези резултати Сатана е постигнал чрез благовидни изкушения и ги използва, за да обвинява Бога. Той Му представя човешкото тяло откупено като Христова собственост. Какъв лош представител на своя Творец е човекът! Съгрешил срещу тялото си и покварил пътищата си, той обезславя Бога.
Когато хората са истински новородени, те съвестно спазват законите на живота, положени от Бога в телата им, и се стараят да избягват физическото, умственото и духовното отслабване. Послушанието на тези закони трябва да бъде въпрос на лично задължение. Лично трябва да страдаме от злините, причинени от нарушаването на закона. Трябва да отговаряме пред Бога за навиците и обичаите си. Следователно за нас въпросът не е: “Какво ще каже светът?”, а “Как е възможно аз, който твърдя, че съм християнин, да се отнасям така към даденото ми от Бога обиталище? Ще работя ли за постигане на моето земно и духовно благосъстояние, пазейки тялото като храм на обитаващия в мен Свети Дух, или ще се принеса в жертва на светските идеи и навици?”
6 С, с. 369, 370, 1900