ОСУЕТИТЕЛИ НА МОЛИТВАТА-ГЛАВА ДЕВЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Ако някой ви запита, какво ви мотивира в най-голяма степен да развивате личния си молитвен живот, какво бихте отговорили? Кое ви кара да паднете на коленете си и да искате да се молите повече? Кое придава повече горещина на молитвите ви?
За мен, най-големият подбудител на молитвата е отговорената молитва.
Когато се моля за някоя проповед и Бог отговаря чрез известно прозрение от Своето Слово, начин на организиране материала, една сполучлива илюстрация или чувство за Неговата сила, по време на изнасяне проповедта, аз се чувствам мотивиран да се моля за следващата проповед, над която работя.
Когато се моля за някой, който не познава Господа и един ден това лице ми се обади и каже: „Сега аз съм член на семейството – предадох живота си на Христос“, аз се чувствам подбуден да продължа да се моля и за другите търсещи хора в моя списък.
Когато се моля върху трудно решение и след това получа чувство за Божието ръководство, последвам Неговата посока и видя в поглед назад,че съм направил възможно най-добрият избор, аз съм мотивиран да се моля за всички решения, които се появяват по пътя ми.
А когато се моля за някоя нужда, която не може да бъде посрещната чрез, което и да е човешко средство, и Бог я посрещне чрез Своята творяща чудеса сила, аз съм мотивиран да падна на коленете си и да се моля за всички видове нужди, били те лични, служебни или глобални.

АЗ, ПРОБЛЕМ?
Отговорената молитва наистина ме подбужда. Тя ме кара да се чувствам като Мойсей на планината с вдигнати ръце и направляващ битката чрез своите молитви. Когато моите молитви имат този вид показни резултати, истинско удоволствие е да се моля.
В противовес на това, молитвите ми бележат спад, когато се моля внимателно, горещо и с доверие, без това да има видимо значение. Нищо не е по-убиващо от една поредица неотговорени молитви. Призовавате небето и там изглежда че няма никой. Войските ви биват разбивани пред очите ви и ви се иска да отпуснете ръцете си и да кажете: „Коя е ползата?“
При всяка неотговорена молитва, важно е да се провери за три възможни препятствия. В последната глава ние разгледахме две главни причини за неотговаряне на молитвите: искането може да е неправилно и времето може да е неподходящо. Ако стоите пред една дълга поредица неотговорени молитви, все пак, може да поискате да обърнете особено внимание на третата категория: може да има проблем в живота на личността, която се моли.
Не е за допускане, че всичките ви искания са неподходящи, макар че някои от тях може със сигурност да са такива. Не е за приемане и това, че искането ви попада винаги в неправилно време, макар че понякога може да бързате пред Бога. Много вероятно е, че някое нередно действие в живота ви блокира молитвите ви, дори и онези, които са подходящи и навреме.
И все пак когато на молитвите не се отговаря, повечето хора искат да знаят какво не е наред при Бога. Това е нормален човешки отговор. Много по-лесно е да обвиняваме Бога, отколкото да погледнем в огледалото и да кажем: „Може би проблемът съм аз.“ В действителност, от хилядите хора, които съм съветвал относно тайната на неотговорената молитва, само една шепа са попитвали: „Мислите ли, че аз може да съм пречката за чудото, за което се моля?“
Веднъж помолих група църковни водители да изброят библейски причини за неотговорена молитва. Повечето от причините, които те приведоха бяха от тази трета категория – проблеми в живота на молителя. Аз наричам тези причини „Осуетители на молитвата“. Нека разгледаме някои от по-важните такива.

ВСИЧКО ОСВЕН МОЛИТВА
Най-обикновената причина на неотговорената молитва е „немоленето“. Както е казано в Яков 4:2: „Нямате, защото не искате от Бога.“
Бъдете честни със себе си: колко често се случва нещо като това? Решавате да се молите за нещо. Прибавяте го към молитвения си списък, или казвате на някой приятел, че се молите за това и почти го правите. Но въпреки, че мислите за него от време на време, едва ли се молите изобщо. Защо Бог не отговаря на молитвата ви? Защото още не сте се молили целенасочено, горещо или с очакване.
Хората често споделят с мен, как са се опитвали да посрещнат някоя неотложна нужда. Те отивали при съветници, четели книги за самообслужване, настоявали за библейските обещания, прилагали себедисциплина, доверявали се на приятели християни, прилагали защитни мерки, или подчинение или себеотрицание, или положително мислене, дори чели книги за молитвата – а нуждата им все още не била разрешена.
Аз казвам на тези хора: „Погледни ме право в очите и ми кажи дали си се молил за това горещо и редовно в едно по-продължително време?“
Обикновено те пристъпват от един крак на друг, гледат надолу и мънкат: „Ами, хм… вие знаете, хм… мисля, че не.“
Разбирам всичко твърде добре. Аз трябва да приема, че често съм член на клуба, чието мото е: „Когато всичко друго пропада, моли се.“ Защо да се моля, когато мога да се тревожа? Защо да се моля, когато мога да се трудя до смърт за да постигна без чужда помощ, това, което ми е нужно? Защо да се моля, когато мога и без това?

РЕДОВНА, ЗАДЪЛБОЧЕНА И НАСТОЙЧИВА
Кога за последен път сте се молили внимателно за известен период от време?
За вашия съпруг или съпруга, родители и деца?
За привличането на някого към Христа?
За мира в горещите части на света?
Божията сила да предизвика революция в църквата ви?
Да ви използва Бог в работата за Негова слава?
През 1978 година заминах за Корея, за да посетя най-голямата църква в света. По това време всеки петък вечер от осем часа до седем часа в събота сутринта, десет хиляди души се събираха в една зала и се молеха Бог да поеме ръководството на църквата и да предизвика подем. Всяка събота няколко хиляди души отиваха на една планина, която наричаха Молитвена Планина, сядаха в многото й пещери и се молеха Бог да заработи по свръхестествен начин.
В 1978 година църквата имаше 100 000 члена. Някои може да са си мислили, че тя е достатъчно голяма, но членовете й имаха свое виждане. Десет изпълнени с молитва години по-късно, църковното членство възлизаше на 450 000. Днес има над един милион члена. Когато ние работим, работим ние; когато се молим, Бог работи!
Чувал съм да се казва, че ако донесете един напръстник на Бога, Той ще го напълни. Ако донесете една кофа на Бога, Той и нея ще напълни. Ако донесете петстотин – галонов варел на Бога, Той и него ще напълни. Очаквате ли Бог да удовлетвори нуждите ви? Молите ли го за това – редовно, задълбочено и настоятелно?

НЕИЗПОВЯДАНИТЕ ГРЕХОВЕ
Втората причина за непослушана молитва е най-очевидната. Неизповяданите грехове прекъсват общението ни с Бащата. Както Исая 59:2 казва: „Беззаконията ви са ви отделили от вашия Бог; греховете ви са скрили лицето Му от вас, щото не иска да чуе.“
Имах обичая да карам мотоциклети. Мотоциклетът е устойчива машина, която може да понесе невероятно насилие, но горивото й трябва да е чисто.По време на зареждане, аз наливах горивото през филтър или носна кърпа за да съм сигурен, че никакви замърсители няма да повлияят на мишината да работи със пълния си потенциал. Всяко кално петно би могло да причини загуба на мощност. Аналогично, ако допуснете даже един малък грях в сърцето си, той ще омаломощи молитвите ви. Християнският ви живот не ще достигне пълният си потенциал.
Бог очаква от нас да поддържаме стриктна лична нераздвоеност. Той очаква да показваме внимание и любов към другите и да поддържаме връзка с Него. „Какво иска Бог от теб? Да вършиш правото и да обичаш милост и да ходиш смирено с твоя Бог“ (Михей 6:8). Ако отказваме да вършим тези неща, ние се одързостяваме в очакването си Бог да отговори на нашите молитви. (В следващата глава ще бъде разгледана вината на неизповядания грях с повече подробности.)
Ако сте толерантен към греха в живота си, не си хабете диханието да се молите, освен ако това е молитва на изповед. Приемете прощението на Господа и тогава Той ще слуша когато изливате сърцето си пред Него.

ПРЕКЪСНАТИ ОТНОШЕНИЯ
Третият осуетител на молитвата е „неуредените отношения“. Матей 5:23,24 казва: „Ако принасяш дара си пред олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там пред олтара. Иди първо и се помири с брат си; тогава ела и принеси дара си.“
1 Петрово 3:7 разширява този принцип: „Съпрузи, …отнасяйте се благоразумно със съпругите си и им отдавайте почит като на по-слабият партньор и като сънаследници с вас на дадения чрез благодат живот, за да не може нищо да попречи на молитвите ви.“
Повечето от нас грубо подценяваме заинтересоваността на Бога към изграждането и подържането на едно любящо общество, едно семейство. Той ни приема в Своето семейство и иска да пренесем отношението, което имаме към Него върху отношенията си с другите. Ако правим добро на братята и сестрите си, то е като да правим добро на самия Исус (Матей 25:31-46). Тъй като Бог ни е простил и ние трябва да прощаваме на другите (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).
Няма смисъл в опита да се молим, ако сме в неуреден конфликт с някой член от семейството, съработник, съсед или приятел. „Всеки, който казва че е в светлината, но мрази брат си, е още в тъмнината“ (1 Йоаново 2:9). Бог ще слуша, когато дойдете при светлината, изповядате греховете, които са ви довели до конфликта с другото лице и се постараете да поправите отношенията си.
Разбира се, не винаги е възможно да се изгладят пораженията на конфликта. Римляни 12:18 казва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички.“ Понякога другата страна ще предпочете да продължи конфликта, а не да приеме извиненията ви. Ако това стане, вгледайте се дълбоко в сърцето си. Опитали ли сте се искрено да възстановите отношението или задържате още нещо? Наистина ли искате възстановяване на отношенията или по-скоро сте готов да укорите другия човек и да оставите раздорът да продължи? Ако опитите ви са били от цяло сърце и са честни, Бог няма да остави накърненото отношение да застане на пътя на молитвите ви. Но ако усилията ви за примирение са били полусърдечни и себични, опитайте отново – този път истински.

ДРАГИ ДЯДО КОЛЕДА
Егоизмът е четвъртият осуетител на молитвата. „Когато искате, не получавате, защото искате с лошо намерение – да изразходите това, което вземете за собствено удоволствие“ (Яков 4:3). Много от неподходящите прошения, които разгледахме в миналата глава са неправилни, защото са егоистични. Егоизмът в сърцето е една много често срещана изолационна бариера между християнина и Бога.
Как бихте се чувствали ако исканията на молитвите ви бъдеха публично обявени и изложени на показ пред всички? „Мили Боже, направи ме прочут. Направи ме богат. Гледай да прекарвам добре. И нека всичките ми мечти се сбъднат.“
Когато започнах да изучавам молитвата, аз бях съкрушен в този пункт. Започнах с обикновените си молитви и трябваше да се срещна с много грозна завистливост. Имаше голямо несъответствие между искания и нужди, права и услуги, правда и благодат, удобство и съобразяване с Христос.
Намерих, че съм се молел практически в смисъл на: „Пази ме от изпитания и трагедия или болка или всяко нещо, което би ми съдействало действително да порасна и да стана Божий човек. Дай ми само един удобен, щастлив, удовлетворяващ и свободен от проблеми живот.“
Когато Исус изказа образцовата молитва, която наричаме Господната молитва, първото му изискване беше да бъде почитано името на Бога, да дойде царството Му и волята Му да бъде изпълнена. Това не звучи много като себецентричните, късогледи молитви, които аз отправях.
Аз се чудех защо не получавах често отговор на молитвите си. Когато добре се вгледах в това за което се молех, ми стана ясно. Ако Бог беше отговорил на такива явно егоистични пожелания, аз много бързо бих бил унищожен духовно.

ВСЛУШВАНЕ ВЪВ ВИКА НА БЕДНИТЕ
Петият осуетител на молитвата е „незаинтересованото отношение“. Притчи 21:13 казва: „Ако затуляш ухото си за вика на бедния, и ти ще извикаш, но няма да бъдеш чут“.
Един красив пасаж в Стария Завет визира точно този осуетител на молитвата. Израйлтяните недоумяваха, защо Бог не отговаря на молитвите им. Дори когато бяха постили и смирили себе си, Той пак не искаше да ги чуе. Ето какво им каза Той чрез пророка Си:
„Ето в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, и експлоатирате всичките си работници… Не можете да постите, както правите днес и очаквате гласът ви да се чуе нависоко… Не е ли този постът, който аз съм избрал: да разхлабваш веригите на неправдата и да отвързваш връзките на ярема, да освобождаваш потиснатия и да строшаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш храната си с гладния и да даваш на бездомния подслон – когато видиш голия, да го обличаш и да не се отвръщаш от своята плът и кръв?… Тогава ще викнеш и Господ ще отговори; ще извикаш за помощ и Той ще каже: ‘Ето Ме'“ (Исая 58:3-9).
Бог има за цел да развие един народ, който ще отразява Неговия характер в този свят, а Неговият характер винаги изразява загриженост и състрадание към нещастните.
Видях веднъж една карикатура, изобразяваща стотици и стотици хора, наредени в дълга редица докъдето окото можеше да стигне. Всеки от тях има една и съща мисъл: Какво мога да сторя? Аз съм само един.
Като само една личност вие може да не можете да промените света. Но вие все пак можете да потърсите един по-малък начин да проявите грижа. Може би църквата ви работи с някой склад за храни или обслужване на затвори. Може би вашите умения биха имали малко значение за днешните злини на безработица, неграмотност, детско насилие, алкохолизъм или самоубийство. ако ухото ви е отворено за нещастните, Бог ще държи ухото Си отворено за вас.

ЕДИН БОГ, КОЙТО МОЖЕ
„Непълноценна вяра“ е последният осуетител на молитвата.
„Ако на някого от вас липсва мъдрост, да проси от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява и ще му се даде. Но да проси с вяра, Без да се съмнява, защото онзи, който се съмнява е като морска вълна, носена и тласкана от вятъра; защото съмняващият се, като е раздвоен в ума си и колеблив във всичките си пътища, не трябва да очаква да получи каквото и да е от Господа“ (Яков 1:5-8).
Може ли Бог? Всемогъщ ли е Той? Ако не притежавате тази доктрина, бихте могли да захвърлите също така и молитвата. Ако молитвите ви имат облаци от съмнения висящи върху тях, те няма да стигнат до никъде.
Преди да превиете в молитва коленете си идете при Писанието и разгледайте това, което Бог е направил за Своя народ. После прегледайте следите на Неговото присъствие в собствения си живот, като потърсите доказателства за Неговата сила, Неговата верност, Неговата грижа. Настройте подходящо мисленето си, така щото когато най-после се помолите то да е на един Бог, Който е способен и може.
Колкото по-убедени сте в възможностите на Бога, толкова повече Той ви показва възможностите Си. Исус никога не казва на последователите си да хвърлят желания към небето. Вместо това Той казва: „Истина ви казвам, ако някой каже на тази планина: ‘Иди, хвърли се в морето’ и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че това, което казва, ще стане, ще му бъде“ (Марко 11:23). Когато се молите, очаквайте мощна изява на Божията сила.

БОГ КАЗВА: „ВЪРВИ НАПРЕД!“
Ако само знаехме истината, че често вие и аз сме единственото препятствие, което се изпречва на пътя на чудото, от което отчаяно се нуждаем. Прошенията ни може да са правилни. Времето може да не е проблем. Но когато животът ни е погрешен, Бог казва: „Преди да ти дам това, което искаш, искам да пораснеш. Отстрани. този грях. Промени отношението си. Спри тази практика, прекрати този обичай, слез от тази въртележка, помири това отношение, облагороди духа си, покай се, приеми прощение. Расти – и Аз ще „отворя небесните източници и ще излея толкова много благословение, че няма да имаш място за него“ (Малахия 3:10).
Вероятно никой от нас не може да разбере колко много Бог иска да промени това невъзможно обстоятелство, да докосне тази недосегаема личност, да премести тази непреместима планина в живота ни. Ние сме от значение за Него и Той желае да посрещне нашите нужди и удовлетвори исканията ни, ако пожелаем и Го освободим да го стори. Когато молението ни е правилно, когато времето е правилно и когато личността е правилна, Бог казва: „Върви напред!“
Нищо не мотивира повече хората да развиват своя молитвен живот от отговорените молитви. И щом веднъж осуетителите на молитвата бъдат преодоляни и отпратени, пътят за Божиите отговори на молитва след молитва става чист и открит.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 9: ОСУЕТИТЕЛИ НА МОЛИТВАТА
1. Какво те мотивира най много да развиваш молитвения си живот?
2. Какво най-много препятства развитието на твоя молитвен живот?
3. Кои са някои от „осуетителите на молитвата“, които Бил Хайбелс разкрива в тази глава? Можеш ли да посочиш още някои допълнителни осуетители на молитвата?
4. Как един нерешен конфликт в отношенията може да повлияе на молитвения ти живот?
5. Можеш ли да си спомниш някои твои егоистични прошения в молитва? Обясни.
6. По какъв начин можем да се опитваме да манипулираме Бога, като принасяме себеугодни молитви?
7. Имате ли неприятности, когато си спомняте да се молите за християните по света? Защо често имаме неприятности, като се молим за онези, които не познаваме лично?
8. Има ли такива стойностни дейности, които заменяш срещу молитва? Кои са те? Защо правиш това?
9. Ако молитвите ти не са отговорени, мислиш ли че винаги това е твоя грешка?
10. Разгледай историята на Йов. Злощастието му негова грешка ли беше? Дали първата грижа на Бога е винаги да отговаря на молитвата?