Мнозина са встъпили в брачни отношения без да са придобили някакво имущество и без да имат каквото и да било наследство. Те не са притежавали физическа сила или умствена енергия, за да придобият имущество. Но точно такива най-много бързат да се оженят и поемат на себе си отговорности, които не разбират правилно. Те не са притежавали благородни възвишени чувства и са нямали ни най-малка идея за задълженията на един съпруг и баща и какво ще им коства да се погрижат за задоволяване нуждите на едно семейство. Но и при увеличаването (броя на членовете) на семейството им те не показват по-голяма коректност или разум, отколкото и при търговските си сделки (не проявяват кой знае колко по-голямо благоразумие, отколко и при търговските си сделки)…
Брачната институция бе предназначена от небето да бъде за благословение на човека; но общо взето с нея се е злоупотребявало по такъв начин, че е била направена ужасно проклятие. Повечето мъже и жени при встъпването си в брачни отношения са действали така, като че ли единственият въпрос, който трябва да разрешат е дали се обичат един друг. Но те трябва да осъзнаят, че по-нататък в брачните отношения върху тях лежи една отговорност. Трябва да обсъдят, дали потомците им ще притежават физическо здраве, както и умствена и морална сила. Но малцина са движени от висши подбуди и от благородни съображения, които не могат да отхвърлят с лека ръка – че обществото има към тях претенции (изисквания), че тежестта на влиянието на тяхното семейство ще наклони везната нагоре или надолу (“Тържествен апел”, стр. 63,64).