Всички и най-вече служителите, проповядващи истината, имат великата отговорност да победят апетита. Трудът им би бил много по-полезен, ако контролират апетита и страстите си. Умствените и моралните им сили биха били по-големи, ако съчетават физическия с интелектуалния труд. Със стриктни навици на въздържание и с комбиниране на умствени и физически усилия те биха постигнали много повече и биха запазили ума си бистър. Ако действат по този начин, биха изразявали мислите и думите си по-свободно, религиозния им живот би бил по-енергичен и впечатленията у слушателите – по-силни.
Невъздържаността в яденето дори на храна с добро качество влияе върху тялото и замъглява чистите и святи чувства.
3 С, с. 486, 487,1875г.

74. На лагерните събрания храна някои хора носят съвсем неподходяща храна – тежки торти и кейкове и различни по вид ястия, които биха разстроили храносмилането дори на здрав, работещ човек. Разбира се, смята се, че най-доброто от храната не е достатъчно добро за проповедника. Хората изпращат от нея на трапезата му или го канят на своите трапези. По този начин проповедниците се изкушават да ядат прекалено много, и то вредна храна. Не само че се намалява ползата от работата им на лагерните събрания, но и мнозина се разболяват от диспепсия.
Проповедникът трябва да избягва това доброжелателно, но неразумно гостоприемство дори с цената да изглежда неучтив. Хората сигурно са искрени, когато представят такава дилема пред него. Те правят грешка, като го изкушават с нездравословна храна. По този начин се погубват ценни таланти за Божието дело и някои през целия си живот се лишават от половината си енергия, сила и способности. Проповедниците трябва да пазят силата на ума и нервите си повече от всички останали. Необходимо е да избягват всички храни и питиета, които могат да раздразнят и възбудят нервната система. След възбудата идва депресията; преяждането замъглява ума и прави мислите объркани. Никой не може да бъде успешен работник в духовните неща, докато не започне да спазва стриктни въздържателните навици в храненето. Бог не може да остави Своя Свят Дух да обитава в хора, които знаят как трябва да се хранят, за да имат добро здраве, но упорстват в поведение, водещо до отслабване на ума и тялото.
Ръкопис без дата, 88

“Всичко вършете за Божията слава”

75. Вдъхновен от Божия Дух, апостол Павел пише, че каквото и да се върши, дори такива естествени неща като ядене и пиене, всичко трябва да се върши не за задоволяване на извратен апетит, а с чувство на отговорност – “всичко вършете за Божията слава”. Трябва да пазим всяка част от тялото; необходимо е да внимаваме да не би това, което влиза в стомаха, да прогони възвишените и святи мисли от ума. Може ли да не разполагам със себе си, питат някои. Като че ли се опитваме да ги лишим от някакво голямо добро, представяйки им необходимостта да се хранят разумно и да съобразяват всичките си навици с установените от Бога закони.
Всеки човек има права. Всички имаме индивидуалност и самоличност. Никой не може да се претопи в чужда индивидуалност. Всеки трябва да действа сам за себе си според диктата на съвестта си. Що се отнася до нашите отговорности и влияние, ние сме отговорни пред Бога, защото от Него получаваме живот, не от човек, а единствено от Бога. Негови сме по сътворение и по изкупление. Телата ни не са наши, за да ги използваме както си искаме, да ги осакатяваме чрез навици, които водят до упадък и ни правят неспособни да служим на Бога съвършено. Животът и всичките ни способности принадлежат на Господа. Той се грижи непрестанно за нас. Поддържа действието на “живата машина”. Ако ни остави да я движим дори за миг, бихме умрели. Ние сме абсолютно зависими от Бога.
Научаваме голям урок, когато осъзнаем отношението си към Бога и Неговото отношение към нас. Думите “вие не сте свои си” трябва да се запечатат в паметта ни, за да можем винаги да признаваме Божиите права над нашите таланти, собственост, влияние и върху личното “аз”. Важно е да се научим как да използваме тези Божии дарове с ум, душа и тяло, така че като изкупено от Бога притежание да Му отдадем служба, богата със здраве и благоухание.
СС, серия А, N 9, с. 58, 1896 г.

76. Светлина осветява пътя ви по отношение на здравната реформа и на задълженията на Божия народ в тези последни дни, за да сте въздържани във всички неща. Видях, че бяхте сред хората, които не искат да я видят и да поправят начина си на хранене, пиене и готвене. Когато светлината на истината се приеме и се следва, тя ще извърши цялостно преобразяване в живота и в характера на всички, освещаващи се чрез нея.
2 С, с. 60, 1868 г.

Връзка с победоносния живот

77. Яденето, пиенето и обличането влияят пряко върху нашия духовен напредък.
МС 31 май, 1894 г.

78. Много видове храни, употребявани свободно от езичниците, бяха забранени за израилтяните. Решението за това разграничаване не бе взето произволно. Забранените храни бяха нездравословни. Обявяването им за нечисти ни учи, че употребата на вредни храни ни осквернява. Това, което омърсява тялото, омърсява и душата. Човекът става неспособен да общува с Бога и да Му служи възвишено и свято.
СВЛ, с. 280, 1905 г.

79. Божият Дух не може да ни се притече на помощ и да ни подпомага в усъвършенстването на християнския характер, докато задоволяваме апетита си за сметка на здравето и докато гордостта на живота ни управлява.
Сп. ЗС, септември1881г.

80. Всички участници в Божественото естество странят от покварата в света, породена от сластолюбието. Не е възможно отдаващи се на апетита хора да постигнат християнско съвършенство.
2 С, с. 400, 1870 г.

81. Това е истинско освещение. То не е просто теория, емоция или словесно излияние, а жив, действен принцип, възприет във всекидневния живот. Той изисква чрез навиците си в ядене, пиене и обличане да запазим физическото, умственото и моралното здраве, за да представим пред Господа телата си в “жертва жива, свята, благоугодна на Бога”, а не в жертва, покварена от лоши привички. [За контекста виж т. 254.]
РХ, 25 януари 1881 г.

82. Нашите навици в яденето и пиенето показват дали сме в света или сред онези, които Бог е отделил оттам посредством мощното острие на истината.
6 С, с. 372, 1900 г.

83. Именно невъздържаното ядене причинява толкова много уродства и ограбва Господа от дължимата Му слава. Поради неуспеха си да се отрекат от собственото “аз” мнозина от Божия народ не могат да се извисят духовно до равнището, поставено от Бога. И макар че се покайват и преобразяват, през цялата вечност ще се вижда какво са загубили, като са се поддали на егоизма.
Писмо 135, 1902 г.

84. О, колко много са тези, които губят богатите благословения, приготвени от Бога за тях във вид на дарове от здраве и духовност! Има много души, които се борят за особени победи и благословения, за да могат да извършат велики дела. Мислят, че за тази цел трябва винаги да отправят горещи молитви със сълзи. Те ще намерят покой, когато изследват Писанието с молитва, за да разберат недвусмислената Божия воля и после я изпълняват от цяло сърце без никакви резерви или съобразяване с лични желания. Всички мъки, всички сълзи и борби няма да им донесат желаното благословение. Трябва да има пълно себеотдаване. Необходимо е да извършат представеното им дело, получавайки изобилието на Божията благодат, обещана от Бога на всички, които искат с вяра.
“Ако иска някой да дойде след Мене – каза Исус, – нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). Нека последваме Спасителя в Неговата простота и себеотрицание. Нека издигнем Човека от Голгота чрез слово и свят живот. Спасителят идва близо до тези, които се посвещават на Бога. Никога не е имало време, когато повече да сме се нуждаели от действието на Светия Дух в сърцата и в живота си. Нека приемем тази Божествена сила, която ще ни помогне да живеем живот в святост и себепредаване.
9 С, с. 165, 166,1909г.

85. Както първите ни родители загубиха Едем чрез задоволяване на апетита, единствената ни надежда да го спечелим отново е да отхвърлим решително апетита и страстите. Въздържателната диета и овладяването на страстите запазват интелекта и придават морална енергия, която помага на хората да поставят всичките си способности под контрола на висши сили и да правят разлика между добро и зло, между святи и обикновени неща. Хората с правилно разбиране за жертвата на Исус да напусне небесния дом, за да дойде на този свят и с живота Си да покаже как човекът да остава твърд пред изкушенията, ще се отрекат от себе си с радост и ще предпочетат да бъдат участници в страданията на Христос.
Страхът от Господа е начало на мъдростта. Победителите като Христос имат нужда постоянно да се пазят от изкушенията на Сатана. Апетитът и страстите трябва да бъдат овладени от просветената съвест, за да може интелектът да остане непокътнат, способностите за възприемане – силни, така че действията на Сатана и неговите клопки да не се възприемат като Божие провидение. Мнозина копнеят за победата и за наградата, която ще бъде дадена на победителите, но не желаят да понасят трудности, лишения и отричане от собственото “аз”, както направи техният Спасител. Само чрез послушание и продължителни усилия ще можем да победим, както и Христос победи.
Завладяващата сила на апетита ще се окаже гибелна за хиляди хора. Ако я победят, ще имат моралната издръжливост да печелят нови и нови победи над Сатана. Но робите на апетита няма да успеят да усъвършенстват християнския си характер. Грехът, продължаващ вече 6000 години, е донесъл на човека болести, болки и смърт. Колкото повече наближаваме края на вековете, толкова по-силни и по-трудни за преодоляване ще бъдат сатанинските изкушения за насищане на апетита.
3 С, с. 491, 492,1875г.

86. Човекът, който пази в себе си дадената от Бога светлина върху здравната реформа, има важен помощник в задачата да стане свят чрез истината и е готов за безсмъртието. [Връзката между простата диета и духовната проницателност – т. 119; неуспехът да се контролира апетита отслабва съпротивата срещу изкушенията – т. 237; стените на самоконтрола не бива да се разрушават – т. 260; месната храна е пречка за духовен напредък – 655, 656, 657, 660, 682, 683, 684, 688; силата за победа над изкушенията, давана на онези, които превъзмогват апетита – т. 253; недобрата грижа за стомаха пречи за формирането на характера – т. 719]
[ХВБХ, с. 10]; СВЛ, с. 22, 1890г.