Отговорността на родителите – 4 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Видях, че родителите имат голяма отговорност. Не децата трябва да ги водят, а те трябва да водят децата си. Посочен ми беше Авраам, който вярно управляваше своя дом. Той заповядваше на своето семейство и това бе отбелязано от Бога.
Показан ми беше случаят с Илий. Той не обуздаваше децата си и те станаха подли и развратни, а тяхната неправедност подведе и Израил да отстъпи. Бог извести на Самуил греховете им и тежкото проклятие, което щеше да последва поради това, че Илий не ги обуздаваше. Той каза, че греховете им не могат изобщо да бъдат очистени нито с жертва, нито с приношение. Когато Самуил съобщи всичко, което Господ му бе показал, Илий се подчини с думите: „Господ е, нека стори каквото Му е угодно“ (1Царе 3:18). Много скоро последва Божието проклятие. Нечестивите свещеници бяха заклани, тридесет хиляди израилтяни бяха убити, а Божият ковчег бе пленен от неприятелите им. Когато Илий научи, че Божият ковчег бе взет, падна възнак и умря. Всички тези нещастия бяха в резултат на неговата небрежност по отношение на синовете му. Видях, че ако Бог беше така придирчив да забелязва такива неща в древността, Той няма да бъде по-малко взискателен и в тези последни дни.
Родителите трябва да управляват децата си, да коригират страстите им и да ги смекчават. В противен случай Бог със сигурност ще унищожи децата им в деня на Своя ужасен гняв, а и родителите няма да бъдат невинни. Това се отнася особено за Божиите служители, които трябва да управляват семействата си и да ги държат в добро подчинение. Видях, че те не са подготвени да съдят или решават въпроси в църквата, ако не умеят да управляват собствения си дом. Трябва първо да сложат ред в дома си и тогава тяхното мнение и влияние ще има тежест в църквата.
Напоследък не се дават често видения, защото не са били оценени от църквата. Тя е загубила почти напълно своята духовност и вяра, а укорите и предупрежденията са й въздействали нищожно. Мнозина изповядват, че вярват в тях, но не им обръщат внимание.
Когато разказват за своята вяра пред невярващите и биват запитвани за доказателства, някои допускат грешка, като прочитат видение, вместо да се обърнат към Библията. Видях, че този начин на действие е неподходящ и предизвиква предразсъдъците на невярващите относно истината. Виденията не могат да имат никаква тежест пред онези, които никога не са се запознавали с тях и не знаят нищо за техния дух. Ето защо в такива случаи те не трябва да се споменават.