Отговорността на църковните членове – 86 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Скъпи братя, както частите на човешкия организъм са съединени, за да образуват цялото тяло и всяка е послушна на мозъка, който ги управлява, така и членовете на Христовата църква трябва да бъдат съединени в едно хармонично тяло, подчинено на осветения мозък на цялото.
Напредъкът на църквата се забавя поради погрешното поведение на нейните членове. Съединяването с църквата, макар че е важно и необходимо дело, не прави човека християнин, нито му осигурява спасение. Не можем да си осигурим небето и имената ни да бъдат неизменно записани в църковната книга, ако сърцата ни са отчуждени от Христос. Трябва да бъдем Божии верни представители на земята, като работим в съгласие с Него (1Йоаново 3:2), да мислим непрекъснато за тези святи отношения и да не вършим нищо, с което бихме могли да нанесем безчестие на делото на нашия небесен Отец.

Нашето изповедание е много възвишено. Като адвентисти, пазители на съботата, ние изповядваме, че сме послушни на всички Божии заповеди и копнеем за идването на нашия Изкупител. На вярното на Бога малцинство е била поверена една тържествена вест на предупреждение. Длъжни сме да показваме чрез думите и делата си, че разбираме голямата си отговорност. Светлината ни трябва да свети ясно, за да видят другите, че прославяме нашия Отец с всекидневния си живот, че сме свързани с небето и сме сънаследници на Христос Исус и когато Той се яви със сила и голяма слава, ние ще бъдем като Него. Всички до един трябва да чувстваме личната си отговорност като членове на видимата църква и работници в лозето на Господа. Не бива да чакаме братята да ни подкрепят, тъй като и те са толкова слаби, колкото и ние. Нашият скъп Спасител ни е поканил да се свържем с Него, да свържем слабостите си с Неговата сила, невежеството си – с Неговата мъдрост, недостойнството си – с Неговите заслуги. Никой от нас не може да заеме неутрална позиция. Влиянието ни ще свидетелства за или против. Ние сме активни посредници или на Христос, или на неприятеля. Или събираме с Исус, или разпиляваме. Посоката на размислите и наклонността на сърцето трябва да бъдат обърнати и животът да бъде обновен в Христос.

Бог извежда един народ
Бог извежда един народ да застане в съвършено единство на основата на вечната истина. Христос даде Себе Си на света, за да очисти за Себе Си един особен народ, ревностен за добри дела (Тит 2:14). Този пречистващ процес е предназначен да отстрани църквата всяка неправда и духа на раздори и спорове, за да могат членовете й да градят вместо да събарят и да съсредоточават силите си върху предстоящото велико дело. Бог е определил целият Му народ да стане единен във вярата. Молитвата на Христос преди Неговото разпятие беше учениците Му да бъдат едно, както Той е едно с Отца, за да повярва светът, че Отец Го е изпратил. Тази изключително трогателна и искрена молитва преминава през вековете и стига дори до наши дни, тъй като думите Му са записани в Йоан 17:20.
Колко сериозно трябва да се стремят изповядващите се за Христови последователи да осъществяват тази молитва в живота си. Мнозина не разбират светостта на църковните отношения и не са склонни да се подчиняват на ограничения и дисциплина. Техният начин на действие показва, че издигат собствената си преценка над преценката на съединената църква и не се стараят да се опазят от опасността да насърчават дух на опозиция спрямо нейния глас. Хората на отговорни постове в църквата може да допускат обикновените грешки на останалите вярващи, а може да грешат и в решенията си. Но въпреки това Христовата църква на земята им е дала авторитет, на който не може да се гледа леко. След възкресението Си Христос облече църквата си с власт (Йоан 20:23).
Църковните отношения не трябва да се прекъсват леко; и все пак ако пътят на някои от изповядващите се за Христови последователи е противодействащ или когато гласът им няма онова контролиращо влияние, което смятат, че заслужава, те ще заплашат, че напуска църквата. Всъщност, напускайки църквата, ще пострада най-много самите те, тъй като далеч от нея и нейното влияние, те ще попаднат под властта на всички изкушения от света.

Посветени от цяло сърце
Всеки вярващ трябва да бъде искрен и изцяло посветен и привързан към църквата. Нейното благополучие трябва да представлява най-големият му интерес и ако не чувства като свой свят дълг да бъде свързан с църквата, за да й бъде полезен, а предпочита себе си, то църквата навярно би се чувствала по-добре без него. Във властта на всички е да вършат нещо за Божието дело. Някои изразходват огромни средства за ненужен лукс. Те задоволяват всеки каприз на апетита си, а даряването на средства за поддържане на църквата е истинско бреме за тях. С готовност приемат облагите, идващи от нейните привилегии, а предпочитат други да изплащат задълженията.
Онези, които имат истински и дълбок интерес към напредъка на църквата, няма да се колебаят да влагат пари в делото, когато и където е необходимо. Те ще чувстват също за свой тържествен дълг да изявяват чрез характера си поученията на Христос, като бъдат в мир един с друг, движат се в съвършена хармония като неделимо цяло и подчиняват личното си мнение на църквата. Мнозина живеят сами за себе си. Те гледат на своя живот с голямо задоволство, залъгвайки се, че са безупречни, а всъщност не вършат нищо за Бога и живеят в пълна противоположност на изявеното Му Слово. Съблюдаването на външната форма никога няма да задоволи нуждите на човешката душа. Едно изповядване на Христос не е достатъчно да помогне на човека да устои на изпитанието в деня на съда. Трябва да имаме съвършено доверие в Бога, детинска зависимост от Неговите обещания и цялостно посвещение на Неговата воля.
Бог винаги е изпитвал народа Си в пещта на страданията, за да провери неговата твърдост и вярност и да го очисти от всяка неправда. След като Авраам и неговият син бяха изпитани чрез възможно най-тежкото изпитание, Бог каза чрез ангела Си на Авраам: „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син“ (Битие 22:12). Чрез това изключително дело на вяра характерът на Авраам заблестя със забележителен блясък. То илюстрира ясно съвършеното му доверие в Господа, от Когото не задържа нищо, дори и сина си, даден му по обещание.
Нищо не може да бъде толкова скъпо за нас, че да не го отдадем на Исус. Ако Му върнем талантите, които ни е подарил с цел да ги съхраняваме, Той ще ни даде още много повече. Всяко усилие, което правим за Христос, ще бъде възнаградено от Него и всеки дълг, който извършваме в Неговото име, ще ни ощастливи. Бог предаде скъпия Си и обичан Син на агония чрез разпятие, за да могат всички, които вярват в Него, да станат едно чрез името на Исус. След като Той принесе толкова огромна жертва, за да спаси човека и да го доведе в единство с братята му, така както самият Той бе едно с Отца, възможно ли е за последователите Му да има твърде голяма жертва, за да запазят това единство?

Свидетелството на единната църква
Ако светът вижда съвършена хармония в Божията църква, това ще бъде мощно доказателство за него в полза на християнската религия. Раздори, дребни различия и църковни затруднения обезславят нашия Спасител. Всичко това може да бъде избягнато, когато личното Аз се предаде на Бога и последователите на Исус слушат гласа на църквата. Невярващите смятат, че личната независимост усилва нашата стойност и проява на слабост е да подчиняваш собствените си идеи за право и неправо на оценката на църквата. Да се поддаваме на такива чувства и да поддържаме подобни възгледи е твърде несигурно и ще ни доведе до анархия и объркване. Христос видя, че единството и християнското братство са необходими за Божието дело, затова ги заповяда на Своите ученици. А историята на християнството от онова време досега доказа решително, че силата е само в единството. Нека личното мнение се подчинява на авторитета на църквата.
Апостолите чувстваха необходимостта от строго единство и работеха сериозно, за да го постигнат. Павел утешава братята си с думите: „Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1Коринт. 1:10).
„И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от щестлавие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ (Филип. 2:1-5).
„А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса, щото единодушно и с една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божия слава.“ „И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчеството, нека пророкуваме съразмерно с вярата“ (Римл. 15:5-7; 12:6).
Петър писа на пръснатите църкви: „А, най после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“ (1Петрово 3:8, 9). И Павел също казва: „Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа“ (2Коринт. 12:1).

Доколкото е възможно, трябва да постигнете съгласие с вашите братя и сестри. Да се предадете на Бога и да престанете да сте строги и склонни да търсите грешки. Трябва да подчините духа си и на негово място да приемете духа на милия Спасител. Хванете се за Неговата ръка, за да може тази връзка и общение да ви наелектризират и да ви придадат благите качества на Неговия несравним характер. Можете да отворите сърцата си за Неговата любов и да оставите силата Му да ви преобрази и благодатта Му да стане ваша сила. Тогава ще придобиете мощно влияние за добро. Моралната ви устойчивост ще се усили дотолкова, че характерът ви ще издържа и на най-строгата проверка. Ще се намирате в състояние на чистота и освещение, а тогава вашата светлина ще засвети като зората.

Христовата религия не иска от нас да изгубим индивидуалността си, а просто да се приспособяваме в известна степен към чувствата и пътищата на другите. Много хора, чиито мнения, навици и вкусове към временните неща не са еднакви, могат да бъдат съединени в името на религиозната вяра. Ако любовта Христова гори в гърдите им и копнеят за едно и също небе като за свой вечен дом, те могат да придобият най-сладкото, най-интелигентното и най-чудесното общуване и единство помежду си. Едва ли има дори и двама души, чиито духовни преживявания да бъдат от начало до край еднакви. Изпитанията на едни може да не са изпитания за други. Нека сърцата ни винаги да бъдат отворени за приятелско съчувствие и да горят от обичта, която Исус имаше към Своите братя.