Отделяне от света – 39 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Заповядано ни е, каквото и да правим – ядем, пием или вършим нещо друго – всичко да бъде за Божия слава. Колко са онези, които съзнателно се ръководят от принципи, а не от импулси и изпълняват тази заповед буквално? Колко от младите ученици в… са направили Бога свой довереник, свой дял и сериозно се стремят да познаят и да вършат неговата воля? Мнозина Божии служители са служители само по име, но не и с делата си.
Там, където управляват религиозните принципи, опасността да допуснем фатални грешки е малка, тъй като себелюбието, което винаги заслепява и заблуждава, е победено. Искреното желание да се върши добро за другите преобладава, а личното Аз е забравено. Неоценимо съкровище е да имаш твърди религиозни принципи. Тяхното влияние е най-чистото, най-силното и най-възвишеното, което смъртни същества могат да имат. Хора с подобно влияние са стабилни и непоклатими. Всяко дело се обсъжда задълбочено, за да не би с въздействието си да навреди на другите и да ги отдалечи от Христос. Постоянният въпрос в съзнанието е: „Господи, как да Ти служа най-добре и да прославям името Ти на земята? Как да живея, за да го направя за хваление по земята и другите да Те обичат, да Ти служат и да Те почитат? Нека моето единствено желание и избор да бъде: Твоята воля да бъде! Нека думите и примерът на моя Изкупител бъдат светлината и силата на сърцето ми! Докато Го следвам и Му се доверявам, Той няма да ме остави да загина. Ще бъде моята корона на веселие!“
Ако погрешно счетем човешката мъдрост за Божия, ние изпадаме в плен на заблудата от глупостта на човешката мъдрост. В това се състои голямата опасност на много вярващи в ….. Те нямат личен опит и не са изградили навика да се молят за себе си с освободен от предразсъдъци и пристрастие ум и да обсъдят новите, непрекъснато възникващи въпроси. Изчакват да видят какво ще си помислят другите и ако те не се съгласят, това е достатъчно да ги убеди, че разглежданият въпрос е без всякакво значение. Хората, които постъпват по този начин не са малко. Но това не променя факта, че подчинявайки се продължително време на врага, те не са натрупали духовен опит, отслабнали са по ум и винаги ще бъдат болнави като бебета, ще ходят в светлината на другите, ще живеят с опитността на другите, ще изпитват чувствата, които другите изпитват и ще действат, както другите действат. Те живеят без индивидуалност. Личността им се слива с тази на другите и са просто сянка на всички, които са си избрали за пример. Ако не осъзнаят непостоянния си характер и не го променят, всички ще загубят вечния живот. Няма да бъдат в състояние да се справят с опасностите на тези последни дни и няма да им достигнат сили да се съпротивляват на дявола, тъй като няма да могат да го разпознаят. Трябва винаги да има някой до тях, за да ги осведомява дали приближава враг, или приятел. Те не са духовни и затова не различават духовните неща. Не са мъдри в нещата, отнасящи се до Божието царство. Нямат извинение нито млади, нито за стари, когато се доверяват на други, за да добият религиозен опит. Ангелът каза: „Проклет да бъде оня човек, който се уповава на човека и прави плътта своя мишца…“ Необходимо е да придобием благородно доверие в себе си по пътя на християнския духовен опит и благополучие .

Просене чрез вяра
Мъже, жени и млади, Бог изисква от вас да притежавате морална сила, ясна цел, мощен дух, издръжливост и ум, който не приема безкритично твърденията на другите, а изследва нещата, преди да ги приеме или отхвърли, изучава доказателствата и прибягва до Господа в молитва. „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде“. Ето и условието: „Но да проси с ВЯРА, без да се съмнява ни най-малко“ (Яков 1:5-6). Такава молба за мъдрост не е безсмислена, а изразява непреодолимото желание на сърцето, породило се поради съзнанието за липсата на мъдрост при определяне на Божията воля.
Ако, след като сте се помолили, отговорът не дойде незабавно, не преставайте да очаквате, не се обезсърчавайте и не се разколебавайте. Хванете се за обещанието в 1Сол. 5:24. Като настоятелната вдовица представяйте отново и отново вашия случай, държейки твърдо целта пред очите си. Важен ли е предметът на молитвите ви, има ли значение за вас? Вероятно да. Тогава не се съмнявайте, тъй като вярата ви може да се измори. Ако онова, което желаете, е ценно, си заслужава да положите усилено старание. Вие имате обещанието: „Бдете и се молете.“ Бъдете твърди и на молитвата ви ще бъде отговорено, защото не е ли Бог, Който е обещал? Ако все пак ви коства нещо, за да получите скъпия отговор, когато го получите, вие ще го цените повече. Ясно е казано, че ако се съмнявате, не трябва да очаквате нещо от Господа. Дадено ни е обещание да не се съмняваме, а да се хванем твърдо за него. Ако попросите, Бог ще ви дари изобилно и няма да ви упрекне.
Точно тук някои допускат грешка – отклоняват се от целта си и вярата им пропада. Поради тази причина, те не получават нищо от Господа, Който е нашият източник на сила. Не е нужно някой да ходи в тъмнина и да се препъва като слепец, защото Господ може да снабди всички със светлина, но те трябва да я приемат по определения от Него начин и да не избират свой път. Бог изисква от всеки прилежно изпълнение на всекидневните задължения. Това се отнася особено за онези, които са натоварени с твърде отговорната дейност по публикуването, от най-високата длъжност до най-ниската. И може да се изпълни единствено с помощ от Бога – Той да им даде сили вярно да извършват онова, което е угодно пред Небето, да работят, водени от несебелюбиви подбуди, като знаят, че Божиите очи виждат всичко, наблюдават и изследват делата на всеки.

Лошото влияние на себелюбието
Себелюбието е грехът, на който хората се отдават най-много. Той ни отделя от Бога и ни причинява толкова много духовни смущения. Не може да има завръщане при Бога без себеотричане. От само себе си нищо не можем да направим, но чрез Бог, Който ни дава сила, можем да живеем така, че да правим добро на другите и по този начин да отдалечаваме злото на себелюбието.
Не е нужно да отиваме в езическите земи, за да покажем, че желаем всичко да посветим на Бога чрез полезен несебелюбив живот. Трябва да направим това в кръга на семейството, в църквата, сред онези, с които сме свързани и с които работим. Прав е само онзи път, по който личното Аз се отрича и подчинява. Павел казва: „Всеки ден умирам.“ Именно всекидневното умиране на личното Аз в малките прояви на живота ни прави победители. Ние трябва да го забравим в желанието си да вършим добро на другите. Мнозина нямат любов към хората. Вместо да изпълняват вярно своя дълг, те преди всичко търсят собствените си удоволствия.
Бог е възложил на всички Свои последователи да благославят другите с влиянието и средствата си и да търсят мъдрост от Него, Който ще им даде възможност да извършат всичко във властта им, за да издигнат мислите и чувствата на хората под тяхно влияние. Като вършат добро на другите, те ще преживеят сладко задоволство и вътрешен мир, който ще бъде достатъчна награда. Когато бъдат ръководени от възвишеното и благородно желание да правят това, ще намерят истинско щастие във вярното изпълнение на многобройните житейски задължения. Това е много повече от всяка земна награда, защото вярното и несебелюбиво изпълнение на дълга се забелязва от ангелите и се записва в небесната книга. В небето никой няма да мисли за себе си, нито ще търси удоволствието си, а всички, водени от чиста, истинска обич, ще търсят щастието на небесните същества около тях. Ако желаем да се наслаждаваме на небесното общество в подновената земя, трябва още тук да бъдем управлявани от небесните принципи.
Всяко дело в живота ни влияе върху другите за добро или за зло. Нашето влияние издига или снижава. То се чувства от останалите, въздейства им и в по-голяма или по-малка степен се възпроизвежда от тях. Ако чрез примера си ги подпомагаме и те да развият и те добрите принципи, ние им придаваме сила да вършат добро. На свой ред те също въздействат благотворно върху други и така стотици и хиляди биват засегнати от нашето несъзнателно влияние. Ако чрез делата си засилваме и активизираме злите сили у хората около нас, това означава, че участваме в техния грях и ще даваме сметка за доброто, което сме могли да им направим, но не сме го направили само защото не сме приели Бога за наша сила, наш водач и наш съветник.