Младежите трябва сериозно да се замислят върху това каква да бъде целта на техния живот както и делото на живота им (призванието им) и да положат основата по такъв начин, че техните навици да бъдат свободни от всяко петно на поквара. Ако искат да заемат положение, от което да влияят на другите, трябва да могат да разчитат на себе си. Водната лилия простира корените си на дълбоко (надолу дълбоко) под повърхността на мръсната и тинеста вода (под мръсната и тинеста повърхност) и през порестото си стебло черпи онези ценни свойства (вещества), които ще и помогнат в нейното развитие и ще изнасят на светлина нейният неопетнен цвят, за да почива в чистота на гърдите на езерото. Тя отхвърля всичко, което би оцапало и опетнило безупречната и красота.
От лилията можем да научим един урок и макар да семе обкръжени от влияния, които клонят да покварят морала (нравите) и да нанесат гибел на душата, ние можем да отказваме да бъдем покварени и да се поставяме там, където злите общества (лошите другари, лошото общество), не ще може да поквари (развали) сърцата ни. Всеки един от младежите трябва да се стреми да общува с такива, които се трудят да вървят нагоре с непоклатими стъпки. Трябва да се отбягва обществото на такива, които попиват всяко лошо влияние, които са неактивни и без сериозно желание за постигането на висок образец на характера, на които не може да се разчита като на хора верни на принципа. Нека младежите да общуват с такива, които се боят от Бога и Го обичат; защото тези благородни, твърди характери са представени от лилията, която отваря чистия си цвят на гърдите на езерото. Те отказват да бъдат оформени от деморализиращите влияния и събират за себе си само онова, което ще им помогне да развият чист и благороден характер. Те се стремят да се съобразяват с Божествения модел (“Младежки наставник”, 5 януари 1893 г.).

Нашите думи да са източник на помощ за другите
Твърде малко разговори се водят от християните по отношение на скъпоценните глави (случаи) на тяхната християнска опитност. Божието дело се осакатява и Бог бива обезславен (опозорен) чрез злоупотреба с таланта на говорене (речта). Завист, злонамереност, себелюбие се подхранват в сърцето и думите издават вътрешната поквара. Зломислието и злословието се подхранват от мнозина, именуващи се с името на Христос. Такива хора рядко споменават (нещо) за добротата, милостта и любовта на Бога, проявени в отдаването на Сина Му за света. Това е направил Той за нас, а не трябва ли нашата любов и благодарност да намерят външен израз? Не трябва ли да се стремим да направим думите си източник на помощ и насърчение един за друг в християнската опитност? Ако наистина обичаме Христос, ще Го прославяме чрез нашите думи. Невярващите често се убеждават, когато слушат чисти думи на хвала и благодарност към Бога (“Ривю енд Хералд”, 25 януари 1898 г.).

Нашето влияние
Самият пример и държание, както и думите на християните трябва да са такива, че да пробуждат в грешника желание да дойде при Източника на живота (“Ривю енд Хералд”, 29 ноември 1887 г.).