Очакване в тиха надежда – 37 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Очакване
в тиха надежда

Всички, приели вестта, чакаха с неизразим копнеж идването на своя Спасител. Времето на срещата беше близо, при вратата. Приближаваха се към този час със спокойна тържественост. Почиваха си в сладкото общуване с Бога – залог за мира, който щеше да им бъде даден при настъпването на светлото бъдеще. Никой, изпитал надеждата и упованието, не може да забрави скъпоценните часове на очакване.

Няколко седмици преди времето повечето от тях оставиха светските работи настрана. Искрените вярващи изпитваха грижливо всяка мисъл, всеки подтик на сърцето си, като че ли лежаха на смъртно легло и след няколко часа щяха да затворят очите си за земните сцени. Тогава не се приготвяха “дрехи за възнесение”; но всички чувстваха необходимостта от вътрешно свидетелство, от доказателство, че са готови да посрещнат Спасителя; техните бели дрехи бяха чистотата на душата – характер, очистен от греха чрез изкупителната кръв на Христос.

О, да би имал и сега изповядващият се за Божий народ същия сърце изпитващ дух, същата сериозна, положителна вяра! Ако би продължавал по същия начин да се смирява пред Господа и да отправя молбите си към трона на благодатта, би имал много по-богат духовен опит. Той се моли много малко, в действителност много малко е убеден в греха, а липсата на жива вяра лишава мнозина от дара на благодатта, предвиден да се даде така богато от нашия Изкупител.

Бог имаше намерение да изпита народа Си. Неговата ръка прикри направената в пресмятането на пророческите периоди грешка. Адвентистите не откриха заблуждението; както не го откриха и най-учените от техните противници. Те казваха: “Вашето изчисление на пророческите периоди е правилно. Ще се случи някакво велико събитие, но то няма да бъде второто пришествие на Христос.”

Времето на очакването отмина и Христос не се яви., за да освободи народа Си. Всички, надявали се на Спасителя си с искрена вяра и любов, преживяха горчиво разочарование. Но Божието намерение бе постигнато; Той изпита сърцата на изповядващите, че Го чакат. Между тях имаше много , действали само от страх. Вярата им не бе повлияла нито сърцата, нито живота им. Когато очакваното събитие не се сбъдна, тези хора заявиха, че не са разочаровани; те никога не били вярвали, че Христос щял да дойде и се присъединиха към тези, които се подиграваха със скръбта на истинските вярващи.

Но Исус и небесните множества гледаха с любов и съчувствие на верните, дълбоко разочаровани вярващи. Ако завесата, отделяща видимия от невидимия свят, можеше да се отдръпне, щяха да се видят ангелите, застанали до тези непоколебими души, за да ги закрилят от Сатана. “Великата борба” стр.217-228.