Тази сутрин преди да отворим Божието слово и да изследваме неговите дълбочини, нека да благодарим на Бог за даровете, които ни дава и за възможността да изучаваме това слово. Нека да се помолим: „Отче, когато тази сутрин отваряме Твоето слово, за да изследваме неговото богатство, когато Христос ни развълнува и животът ни бъде преобразен чрез Духа Му, Татко, нека тази среща да издигне нашето зрение над проблемите и трудностите на живота. Нека тази среща да насочи нашето внимание върху живия Христос, Който може да промени нашия живот и може да ни подари място в своето вечно царство за винаги. В името на Христа. Амин.“
Преди няколко години прочетох очарователна история. Млад човек имал голямо желание да направи морско пътешествие. Видял много реклами за подобни пътувания по телевизията. Прочел много брошури и в ума си той планирал, точно къде да отиде. Знаел, точно колко ще му струва това – 1195 долара. Той спестявал, спестявал, спестявал и когато един ден събрал достатъчно пари, отишъл и си купил билет. Едва дочакал деня на пътуването. Сърцето му биело нетърпеливо в очакване на този ден. Куфарът му бил готов една седмица предварително. Когато пътуването започнало, той почувствал голямо удовлетворение. Представял си, как се къпе през деня, как посещава тропически острови, но имало един проблем – той похарчил всичките си пари за билет и не му останали никакви пари, за да се храни на кораба, но все пак взел си малко бисквити и сирене. Можете ли да си представите, как по време на това невероятно пътуване той се хранил първия ден с бисквити и сирене; втория ден със сирене и бисквити; следващия ден – сирене и бисквити. Но както пътувал, миризмата от трапезарията в този луксозен лайнер достигнала до неговата каюта. Веднъж той слязъл долу да погледне и видял там различни салати на бюфета, различни зеленчуци и вкусни ястия. Видял също тиквен пай, ябълков пай и различни други десерти върху масата. Един ден, след като бил вече доста огладнял, решил най-малкото да попита стюарда, колко би струвал един такъв обяд. Помислил си, че сигурно ще може да отдели 20 долара. И той отишъл и попитал стюарда: „Хей, виж, имам малко пари останали. Кажи ми, колко струва едно ядене.“ А стюарда погледнал неговия билет и му казал: „Никой ли не ви каза, че храненето влиза в цената на билета ви.“ Да се храниш само с бисквити и сирене, когато би могъл да се храниш на масата на капитана. Ти ще кажеш: „Това никога не се е случвало.“ Може би това никога не се случва в действителност, но се случва всеки ден на християните, приятелю. Те биха могли да седнат на празничната трапеза на небесния Баща, но вместо това се хранят с бисквити и сирене. Отворете своите Библии на Посланието към Римляните, осмата глава. В битката за твоята душа, в борбата за твоя ум има бреме, което християните не трябва да носят. В „Откровение“ се описва една гигантска борба между Христос и Сатана, но истината е че тази битка бе спечелена от Исус. Победата ще дойде при Второто пришествие, но Сатана е победен враг. Но в битката за ума ти има четири вида бремена, които ти не трябва да носиш. Има най-малко четири неща, които един християнин не трябва да притежава. Много хора биха могли да празнуват на Господната трапеза, но те се хранят със сирене и бисквити. Те далеч не се възползват от привилегиите на християнския живот. Да започнем с Римляни 8:1: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“.
Първа точка. Ако ти си християнин, не трябва да чувстваш осъждане. Библията казва: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“. Какво е осъждането? И защо няма осъждане на тия, които са в Христос? Осъждането е чувството за вина. Това е да чувствам, че не живея според Божествения образец. Това е чувството, че съм нарушил Божият закон и съм съкрушил Неговото сърце. Това е чувството, че не съм така любвеобилен както Исус, че не съм така състрадателен и търпелив както Него. Осъждането може да се появи, когато чувствам и осъзнавам, че не мога да достигна Божествения идеал. И тъй като животът ми е твърде далече от този Божествен идеал, възможно е твърде често аз да се самобичувам. Средствата за това днес може би да са по-различни от онези по времето на Средните векове, когато мъже и жени в опит да се примирят с Бога са се самобичували, но много съвременни християни живеят без да се възползват от привилегиите, понеже съвестта им ежедневно ги осъжда и те се самобичуват. Вижте, има разлика между думите „вина“ и „виновност“. Вината може да бъде добра. Виновността в своята същност е лошо нещо. Позволете ми да ви обясня разликата между двете понятия. Не винаги вината е лошо нещо. Вината може да бъде като термометър. Ако съм вдигнал температура 39 градуса и това ме прави неработоспособен, термометъра, който показва, че температурата ми е 39 градуса е само един индикатор, в никакъв случай той не ме прави неработоспособен. Ако съм нарушил Божия закон, ако съм лъгал, ако съм измамвал, ако съм крал, ако съм имал нечисти мисли, ако съм нарушил Божията събота, вината, т.е. чувството, че съм нарушил Божия закон, може да ме доведе при Христос. Библията казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости.“ И така, ако чувството за вина се появи преди да изповядам греховете си, е добре. Изглежда, че се колебаете. Добро или лошо нещо е да се появи чувството за вина преди да съм изповядал греховете си? Това е добро нещо, защото ме води при Исус и аз се изповядвам. Но ако аз съм изповядал греха си и не мога да си спомня да съм нарушил по някакъв начин Божият закон, тогава какво означава, ако имам чувство, че съм недостоен, ако имам чувството, че не живея в хармония с Божия идеал? Какво уверение дава Библията на посветения християнин? Моля да не ме разбирате погрешно. Аз не говоря за някой, който обръща гръб на Христос, не говоря за някой, който нарочно нарушава Божия закон. Римляни 8-ма глава говори за хора, които са посветени християни, такива, които желаят да живеят според Божия идеал, но не са като Исус, защото имат недостатъци, не защото желаят, но поради немощ на своето човешко естество. На тези хора, които са посветени християни и чието сърце е едно с Христовото, които желаят да изпълняват Неговата воля, но осъзнават, че не са това, което Исус желае да бъдат, Библията казва: „Не носете това бреме на осъждане, защото когато Исус Христос отиде на кръста, Той понесе това бреме на осъждането вместо теб.“ Римляни 8:1-5 казва: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът но по Дух. Защото закона на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас…“
Исус живя съвършения живот, който аз трябваше да живея и когато моето сърце е предадено на Него, когато с ума си аз желая да Му служа, когато желая да Го следвам, но осъзнавам, че това човешко естество е толкова несъвършено, когато разбера, че в много отношения не съм като Исус, вместо да се самобичувам и се обременявам с чувства на вина, на колене аз трябва да изисквам изпълнението обещанието от Римл. 8:1: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“. Братко и сестро, ако си отдал сърцето си на Исус, Неговата съвършена правда е твоя. Той изпълни изискванията на закона. Ти не трябва да се осъждаш, ако сърцето ти е посветено на Него. Четири вида бреме християните не трябва да носят. Едно от тях е осъждането, което бе приковано на кръста на Исус Христос.
Второ. Няма осъждане, но също няма робство. Евангелието те освобождава от робството. Това намираме в Римляни 8:14,15. Няма осъждане, няма и робство. Не си роб на егоизма, не си роб на алкохола, на тютюна, не си роб на горчивината и гнева, не си роб на страстите. Евангелието е благата вест за Христовото освобождение от осъждането на минали грехове, но също и за Христовото освобождение от настоящи грехове, от нарушаване на Божия закон. Евангелието не само ме разделя от моето минало, но Бог ми дава сила и в настоящето. За християнина няма робство. Християнинът може да се препъне и да падне. Може да се подхлъзне, но той не е в робство. Той не живее греховния живот, не живее според принципите на греха. Римл. 8:14,15: „Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: ‘Авва, Отче!'“ Не сте приели дух на робство. Христос и Неговата Божествена сила те освобождава от робството. Ти в робство ли си? В робство ли си на гнева, робство на горчивината, робство на недоволството? Исус Христос чрез обитаващия в теб Свети Дух може да строши оковите на робството. В робство ли си на тютюна? Кой е по-силен – Исус Христос или цигарите? Исус Христос може да те освободи от това робство. В робство ли си на страстите? Кой е по-силен – Исус или страстите? Приятелю, Исус може да те освободи от това робство. Позволете ми да ви кажа нещо практично. Как Исус Христос освобождава от робството на дълговете от кредитни карти? Има ли хора в Америка и Канада, които са роби на дълговете от кредитни карти. Едно нещо е да кажеш, че Исус те освобождава от робството, но как в действителност става това. Нека се върнем в Матей 26 глава. Да предположим, че се бориш с гнева, с горчивината и страстите, с желанието ти да пушиш. Да предположим, че се бориш с критицизма или себелюбието. Как можем да бъдем освободени от робството? Как става това в християнския живот? Матей 26:39. Как можеш да бъдеш победител в битката за своята душа? Как можеш да бъдеш освободен от това смазващо робство на греха? Как да бъдем освободени не само от осъждането на миналото, но и от настоящите грехове, които ни обвързват в робство? Матей 26:39. Ние стигаме до градина наречена Гетсимания. Достигаме до нощ, в която съдбата на планетата е на везните. Вселената е под заплаха. Ако Христос вземе решение да се върне обратно в небето, Вселената ще бъде загубена, тази земя ще бъде загубена. Сатана би могъл да използва земята като ракетна площадка, от където да атакува други светове. И така, в онази нощ светът е на везните. Исус бе паднал на земята и едри капки пот бяха избили по челото Му. Той извика към Отец. Матей 26:39: „И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: ‘Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.'“ Обърнете внимание. Исус се моли три пъти: „Не Моята, но Твоята воля да бъде“. Сатана желаеше да завладее ума на Христос, но Исус каза: „Не Моята, но Твоята воля да бъде“. Ти биваш освободен от робството на греха, когато съзнателно предадеш своята воля на Христос. Моята задача не е да се боря с греха. Моята задача е да отворя сърцето си за Исус и да избера съзнателно, да позволя на Неговия Дух да извърши в мен това, което желае. Позволете ми да илюстрирам това. Това е въпрос на предаване. Това е въпрос да кажеш: „Господи, аз ще изоставя тази горчивина, ще изоставя тази страст, този тютюн. Светия Дух ми подсказва да го направя и аз избирам да изоставя тези неща.“ И когато бивайки подтикнат от Светия Дух направя този избор, Той влиза в моя живот и моята немощ става сила. Моята слабост се обединява с Неговата мощ. Позволете ми да илюстрирам това. Да предположим, че тази огромна зала е тъмна и аз съм тук с някои мои приятели – пастор Торп, пастор Грей и аз казвам: „Хей, вижте, трябва да излезем от тук, само че не мога да намеря изхода“. Тогава те ми казват: „Няма никакви проблеми“. И пастор Грей дава идея: „Нека да донесем лопати и да изгребем тъмнината от тук“. И ние започваме да работим упорито, потим се. Пастор Торп, пастор Грей и аз гребем тъмнината. След половин час пастор Торп казва: „Не, това не е добра идея. По-добре да избутаме тъмнината навън.“ И аз събирам своите приятеля, около 20 пастора, и почваме да бутаме тъмнината. Но след около два часа тези проповедници се уморяват, понеже нямат голяма физическа практика. Те целите са изпотени. И аз казвам: „Хей, вижте, пастор Грей даде идеята да изгребем тъмнината, пастор Торп предложи да избутаме тъмнината, но ето вече три часа минаха и аз все още не съм си отишъл у дома.“ Моята съпруга пристига и ми казва: „Марк, какво правиш?“ И аз й отвръщам: „Опитахме се най-напред да изгребем тъмнината. След това се опитахме да я избутаме, но и това не помогна.“ И моята съпруга ми казва: „Ела, скъпи, ела тук. Виждаш ли този ключ на стената? Би ли го натиснал?“ Аз натискам ключа и светлината се появява. Не сравнително простото действие на пръста прави това, но когато ти натиснеш ключа, това те обединява с една сила, която прогонва тъмнината чрез светлина. Когато аз предам своята воля на Бога, не силата на волята ме прави способен да се справя с греха. Аз не съм вече в робство понеже, когато предам волята си на Бога, това ме свързва с една сила, която е по-голяма от навика. И тази сила, която е по-могъща от моя навик, когато навлезе в моя живот, ме прави победител и свещеник на Бога. Мисля си за Том и Нела, които били сериозно затънали в дългове. Имали пет кредитни карти, но също имали около 7 или 8 хиляди долара дългове. Те започнали да разбират библейските принципи, че няма осъждане на тия, които са в Христос. Когато дойдеш при Исус, твоето минало и твоето настояще се скриват. Те започнали да разбират, че няма нужда да бъдат в робство на дълговете. Започнали да разбират принципите за предаване волята на Бога и позволяване на Духа да живее в теб. Доброволно да се откажеш от нещата, които обичаш, нещата, които желаеш да вършиш. Доброволно да се съпротивляваш чрез силата на Исус Христос. И те решили да не правят повече никаква покупка чрез кредитна карта, докато не изплатят тези 7 хиляди долара. Те много обичали да карат ски и един ден, в началото на сезона за ски, те минавали покрай един магазин, в който се предлагали принадлежности за скиори с 50% намаление. Всъщност било направено намаление с нови 10 или 15%. Том погледнал Алис и казал: „Това е един чудесен ден. Сигурно Бог ни е довел до този магазин. Ските, обувките и щеките биха ни стрували само 2500 долара, а тук можем да си набавим всичко за около 1100. Хайде да влезем.“ Те си казали: „От дълго време не сме си позволявали да си купим ново ски оборудване. Е, вярно е, че имаме 7000 долара дълг, но отдавна не сме си позволявали това и сега можем да си го позволим. Нали всеки трябва от време на време да прави това.“ Проблемът бил, че не го правели от време на време, а всяка седмица. И те влезли вътре. Алис се екипирала със ски-обувки, също и Том. Взели щеки. Сега дългът им щял да стане от 7000 на около 9000 долара. И те си спомнили за една градина, за една вечер и когато били готови да купят всичко това, отишли да платят. Том подал своята кредитна карта и вие знаете, че там има апарати, които правят „чик, чик“. Той я подал на продавача, продавача я поставил в апарата и апарата казал: „Чик, чик“. Тогава Алис го погледнала. Това не бил гневен поглед, но объркан поглед. Трябва ли да правим това? Том погледнал Алис. Окото й било просълзено, също и неговото и Том казал на продавача: „Чакайте малко, няма да направя тази покупка. Трябва да говоря със своята съпруга“. Те излезли навън и седнали. Те си спомняли за онази вечер и онази градина, в която Исус каза: „Не моята, но Твоята воля да бъде.“ Те казали: „Ние не сме се помолили за това. Имаме 7000 долара дълг. Не сме се съветвали с Бог за това. Ние сме в робство. Имаме проблем с покупките. И там те се хванали за ръка и казали: „Мили Исусе, ти казваш: ‘Не Моята, но Твоята воля да бъде.’ Господи, кажи ни, дали това е Твоята воля“. И когато Том се изправял, той почувствал, че Божията воля не е такава. Това била първата покупка, за която се помолил. И той влязъл в магазина и казал: „Бихте ли ми подали отрязъка“. И продавача му казал: „Разбира се“. Том го взел, скъсал го, усмихнал се и казал: „Това е най-щастливия ден в моя живот. Аз не съм вече във робство“.
Братко и сестро, когато ти предадеш живота си на Христос и онова особено нещо, било то тютюн или алкохол или страст, ти няма да бъдеш сам. Християнинът няма нужда да се бори сам. Християнинът няма нужда да се боксира сам със Сатана. Християнството не е да свиеш юмрук и да стискаш зъби. Това не е просто сбор от доктрини. Християнството не означава да вярваш в нещо, а да обичаш Някого. Живият Христос влиза в твоето сърце и те преобразява. Прави те способен да спечелиш битката за твоята душа. В Христос няма осъждане, няма робство.