Какво трябва да четат нашите деца? Въпросът е сериозен и изисква сериозен отговор. Смутена съм, като виждам в християнски семейства списания и вестници, съдържащи продължаващи истории, които не влияят добре на ума. Наблюдавала съм младежи, чиито вкус към романите е бил създаден точно по този начин. Те са имали привилегията да слушат истините за Божието слово, основанията за нашата вяра, но са растели до зрелите си години без истинско благочестие.
Тези скъпи младежи имат голяма нужда да вложат в изграждането на характера си възможно най-добрите материали, които се наричат любов, страх от Бога и познание за Христос. Но мнозина нямат интелигентно разбиране за Исусовата истина. Умът се храни със сензационни истории. Такива хора живеят в един нереален свят и са негодни за житейските задължения.

Резултатите от четенето на романи
Наблюдавала съм деца, на които се е позволявало да четат такива неща. Независимо дали се намират вкъщи или навън, те са неспокойни, или мечтателно настроени, не могат да разговарят за друго освен върху най-обикновени теми. Благородните дарби, тези, които са пригодени за по-висши цели, са били принизени и децата размишляват само върху нищожни теми или още по-лошо от нищожни и банални теми, докато не започнат да се задоволяват само с такива теми и едва ли ще имат силата да стигнат до нещо по-възвишено. Религиозните мисли и разговори са станали безвкусни.
Храната на ума, за която младежът е придобил охота, има заразителни последици, води до нечисти и чувствени мисли. Изпитвала съм искрено съжаление към такива души, като съм разбирала колко много губят занемарявайки възможностите да придобият познания за Христос, в Когото са съсредоточени надеждите ни за вечен живот. Колко много скъпоценно време бива прахосвано, в което те биха могли да изучават Образеца на истинската доброта.
Лично съм познавала някои, които са загубили здравословния тонус на ума чрез лоши навици на четене. Те минават през живота с болно въображение, преувеличавайки всяка малка скръб или оскърбление. Неща, които здравият, чувствителен ум не би и забелязал, за тях стават непоносими изпитания, непреодолими пречки. Животът им преминава в постоянна сянка.
Онези, които се отдават на навика да поглъщат възбуждащи истории, са осакатили умствената си сила и са станали негодни за енергично мислене и изследване. Някои мъже и жени сега са вече към края на живота си, но още не са се възстановили от последиците на невъздържаното четене. създаден в ранните години, този навик е растял заедно с тях и се е засилвал с нарастването на тяхната сила; усилията им да го победят, макар и решителни, са имали само частичен успех. Мнозина никога не са възстановявали първоначалната енергия на ума си. Всички опити да станат християни на практика са завършвали само с желанието. Те не могат да станат истински подобни на Христос и да продължат да хранят ума си с такъв вид литература.
И физическото въздействие не е по-малко катастрофално. Чрез страстта за четене нервната система се натоварва без нужда. В някои случаи младежи, а и хора в по-зряла възраст, са се парализирали, поради прекомерно четене. Умът е бил държан в постоянна възбуда, докато деликатният механизъм на мозъка е отслабнал толкова, че не е могъл да работи и е настъпила парализата.

Умствени алкохолици
Когато се култивира към възбуждащи, сензационни истории, моралният вкус бива изопачен. Умът остава незадоволен, когато постоянно се храни с тази безполезна, нездравословна храна. Виждала съм млади жени, изповядващи се за последователки на Христос, които бяха наистина нещастни, ако нямаха под ръка някой нов роман с историйки. Умът жадуваше за възбудител, както пияницата жадува за упойваща напитка. Тези младежи не проявяваха дух на посвещение; никаква небесна светлина не бе пръскана върху техните другари, за да ги заведе при източника на знание. Те нямаха дълбок религиозен опит. Ако този вид литература не беше постоянно пред тях, може би щеше да има някаква надежда да се поправят; но те жадуваха за нея и искаха да я имат.
Боли ме, като гледам млади мъже и жени да рушат така своята полезност в живота и да не успяват да постигнат опит, който ще ги приготви за вечния живот в небесното общество. За тях не можем да намерим за тях по-подходящо име от “умствени пияници”.
Невъздържаните навици за четене влияят пагубно върху ума също тъй сигурно, както прави това невъздържането в ядене и пиене.

Лекарството
Най-добрият начин да се предотврати злото е да се завладее почвата на неговото развитие. Най-големи грижи и бдителност са нужни при култивирането на ума и посаждането в него на скъпоценните семена на библейската истина. В голямата си милост Господ ни е разкрил в Писанията правилата за свято живеене…
Той е вдъхновявал святи мъже да запишат за наша полза наставления срещу опасностите, преграждащи пътя. Хората които послушат заръката Му да изследват Писанията, няма да останат невежи в това отношение. В опасностите на последните дни всеки църковен член трябва да разбира основанията за своята надежда и вяра – основания, които не са трудни за разбиране. Има достатъчно въпроси, с които да се занимава умът, ако искаме да израснем в благодатта и в познанието на нашия Господ Исус Христос (“Християнско въздържание и библейска хигиена”, стр. 123-126).

Първи стъпки в греха
Дълъг процес на подготвяне, непознат за външния свят, става в сърцето, преди християнинът да извърши открит грях. Умът не пада изведнъж от чистотата и светостта до покварата, развалата и престъплението. Нужно е време направените по Божи образ да деградират до животинското и сатанинското. Ние се променяме чрез гледане. Чрез подхранването на нечисти мисли човек може така да възпита ума си, че грехът, от който се е отвращавал някога, да му стане приятен (“Патриарси и пророци”, стр. 459).