ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ УМА – 89 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

89
ПОЛОЖИТЕЛНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ УМА

БЛАГОДАРНОСТТА СПОСОБСТВА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО. Нищо не способства толкова много за здравето на тялото и душата, както духът на благодарност и хвала към Бога. Наш дълг е да се съпротивяваме на меланхолията, на мислите и чувствата на недоволство, както е наш дълг да се молим.

СОБСТВЕНИЦИ НА УМСТВЕНИТЕ И ФИЗИЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ. Колко естествено е да считаме себе си за пълни собственици на самите себе си! Боговдъхновеното Слово обаче заявява: „Не сте свои си… Купени сте с цена“ (1Коринтяни 6:19, 20). В отношенията си към хората ние сме собственици на поверените ни умствени и физически способности. По отношение на Бога сме наематели, домакини на Неговата благодат.

ЦЕЛТА Е ДА СЕ ПОСТИГНЕ СЪСТОЯНИЕ НА ЕДИНСТВО. Волята на Бога е сред Неговия народ да съществува единство и братска любов. Молитвата на Христос точно преди разпятието бе учениците Му да са едно, както Той е едно с Отец, за да може светът да повярва, че Бог Отец Го е изпратил. Тази изключително трогателна и чудесна молитва е достигнала до наши дни през вековете, защото думите Му са: „Не се моля само за тях, но и за тези, които ще повярват в Мене чрез тяхното слово“ (Йоан 17:20).
Не бива да жертваме нито един принцип на истината и все пак това състояние на единство трябва да бъде наша постоянна цел. То е доказателство за нашето ученичество. Исус Христос казва: „По това човеците ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). Апостол Петър увещава църквата: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви“ (1Петрово 3:8).

ИЗВЛИЧАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО ОТ ДУХОВНАТА СРЕДА. Всички сме виждали на повърхността на езерото красива бяла лилия. Колко сме желали и колко сме се старали да откъснем този цвят. Независимо колко нечиста пяна, тиня или мръсотия има около нея, това не унищожава желанието ни за лилията. Чудим се как това цвете може да бъде толкова красиво и бяло там, където има толкова много нечистота и кал.
Нейното стъбло се спуска надолу към златните пясъци под мръсотията и не събира нищо, освен най-чисти вещества, които я хранят, докато се развие в чисто и неопетнено цвете, каквото я виждаме. Не трябва ли това да ни научи на един урок? Би трябвало. Макар около нас да има нечестие, ние не трябва да му се поддаваме. Не говорете за нечестието и в света, но възвишавайте ума си и говорете за вашия Спасител. Когато виждате злото около себе си, още повече се радвайте, че имате Спасител и че сте Негови деца.
Тогава да се взираме ли в нечестието около нас? Да се занимаваме ли с тъмната страна на нещата? Ние не можем да я очистим! Нека говорим за по-висшето, за по-доброто и по-благородното, за онези неща, които оставят добри впечатления в ума и това ще въздигне душата ни над нечестието към светлината отвъд.

ОТЧИТАНЕ НА БЛАГОСЛОВЕНИЯТА. Ако всичките ни погрешно насочени сили биха били посветени на великата цел – богатите благословения на Божията благодат в този живот, какво свидетелство бихме натрупали в складовете на паметта си за милостите и благоволението на Бога!… Тогава ще ни стане навик като постоянно пребъдващ принцип да събираме тези духовни съкровища така сериозно и постоянно, както хората, стремящи се към светски неща, работят за временни земни блага.
Може да не сте удовлетворени от настоящето. Но Господ има цяло небе от благословения и съкровища от добри и благодатни неща, с които да задоволи нуждите на душата. Днес искаме да имаме повече благодат, днес искаме подновяване на Божията любов и знаци за Неговата доброта. И Той не ще лиши от тези добри небесни съкровища истинския търсач.

ВЪРНАТОТО ДА СЪОТВЕТСТВА НА ДАРБИТЕ. Всеки служител има нещо поверено, за което е отговорен. И различните поверени му блага са пропорционални на дадените му способности. В разпределянето на Своите дарби Бог не действа произволно. Той ги разпределя според силите на Своите служители и очаква съответната възвращаемост.

ПРАВИЛНА УПОТРЕБА НА УМСТВЕНИТЕ И ФИЗИЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ. Времето трябва да се използва разумно, сериозно и под освещението на Светия Дух. Трябва да разбираме точно какво е право и какво е погрешно да правим с имуществото си и с умствените и физическите си способности. Бог е действителният Собственик на всяка сила, която е поверил на човека. Чрез мъдростта Си Той дава и срока й на употреба. Той ще благослови правилното използване на всяка сила, вложена за прослава на Неговото име.
Дарбата на речта, на паметта, на собствеността – всички трябва да действат за Божия прослава, за напредъка на Божието царство. Бог ни е оставил да се грижим за благата Му в Негово отсъствие. Всеки домакин има да върши своя специална работа за напредъка на Божието царство. Никой не е извинен.

БОГ ДАВА ТАЛАНТИ, ЧОВЕК КУЛТИВИРА УМА. Трябва да култивираме дарбите, дадени ни от Бога. Те са Негови и трябва да бъдат употребени в правилната им връзка една с друга, така че да съставляват съвършено цяло. Бог дава талантите и способностите на ума – човекът прави характера. Умът е Господнята градина и човекът трябва да я култивира сериозно, за да оформи характер по Божие подобие.

НЕСПОСОБНОСТ, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ЛИПСА НА АКТИВНОСТ. Мнозина извиняват себе си за това, че не полагат усилия в християнския живот, със своята неспособност за работа. Но Бог ли ги е направил неспособни? В никакъв случай! Тази неспособност е била предизвикана от собствената им липса на активност и е увековечена от съзнателния им избор. В своите характери те вече изпитват резултатите от присъдата: „Отнемете таланта от него“.
Постоянната злоупотреба с дарбите ни ще угаси за нас Светия Дух, Който е единствената светлина. Присъдата: „Хвърлете непотребния служител във външната тъмнина“ (Матей 25:30) поставя небесния печат на избора, който сами сме направили за вечността.

ДА ИМА СЪЧЕТАНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. Божият храм е единство в разнообразието. Сред Христовите последователи трябва да има съчетаване на различни елементи – всеки в съчетание с друг и всеки да върши своята специална работа за Бога. Всяка личност има своето място във великия план, носещ печата на Христос… Един е годен да върши определена работа, друг – друга, трети има дарби в по-различна област; но всеки би трябвало да допълва другите… Божият Дух, работещ във и чрез различните хора, ще осигури хармония в действията. Трябва да владее само един дух – Духът на Този, Който е безпределен, безкраен в мъдрост и в Когото всички различни елементи се срещат в красиво безподобно единство.

СЪРЦЕТО, РАЗКРИТО В ХАРАКТЕРА. Каквито сме в сърцето си, такива ще бъдем и по характер, такова влияние ще имаме и върху хората, с които общуваме. Нашите думи, нашите действия са ухание от живот за живот или от смърт за смърт. В съда ще бъдем изправени лице в лице с онези, на които сме можели да помогнем в спасителния път чрез обмислени думи или чрез съвет, ако сме имали ежедневна връзка с Бога и жив, пребъдващ интерес за спасяването на техните души.

СИЛА И ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ДРУГИ УМОВЕ (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН ЛЕТАРГИЧЕН ЧОВЕК). Трябва да култивираш енергия на характера, защото примерът на един енергичен човек се простира много далеч и естествено подбужда към подражание. Той притежава сила на влияние върху умовете на околните.
Малцина са сериозните хора в нашия свят. Всеки човек, работещ за Бога, ще среща тежки бариери навсякъде. Но трябва да ги отстранява и да ги прекрачва. Енергичният и сериозен работник никога не ще позволи пътят му да бъде спрян. Той ще премине и през бариерите.
Липсва ти постоянна, упорита, непоклатима енергия. Трябва да дисциплинираш себе си. Стреми се към цялостна промяна. Напрегни се и преодолей всички детински чувства. Твърде много съжаляваш себе си. Нужно е да вземеш решение животът ти да не премине в занимаване с маловажни неща. Необходимо ти е да решиш да вършиш нещо и да го вършиш. Имаш добри решения. Трябва винаги да правиш нещо. Но ти не се стараеш и затова няма резултати. Много от това, което правиш, е по-скоро на думи, отколкото действие. Би имал далеч по-добро здраве, ако вложиш по-сериозно силите си и извършиш нещо въпреки пречките.

БОЖИЯТА ЛЮБОВ – ОТВЪД ВСЯКО ДЕФИНИРАНЕ. Любовта на Христос е златната верига, която свързва ограничените човешки същества, вярващи в Него, с Безпределния Бог. Любовта, която Господ изпитва към Своите деца, надминава всяко познание. Никаква наука не може да я изследва и обясни. Никаква човешка мъдрост не може да я схване. Колкото повече чувстваме влиянието на тази любов, толкова по-смирени и по-кротки ще бъдем.

РЕЛИГИЯТА ОФОРМЯ ЦЯЛОТО СЪЩЕСТВО. Истинската религия поставя отпечатъка си върху сърцето. И когато стане в него пребъдващ принцип, действа и външно, формирайки външното поведение, докато цялото същество бъде оформено по образа на Христос и докато мислите бъдат доведени в подчинение на Христовия ум. Ако в сърцето липсва пребъдващият принцип, умът се оформя според измамното подобие на Сатанинския ум, налагащ волята си за гибел на душата. Атмосферата, която обкръжава такива души, е гибелна за всички околни, независимо дали са вярващи или невярващи.

ПОЗНАНСТВОТО С ПРИРОДАТА НОСИ ЗДРАВЕ ЗА ТЯЛОТО, ЗА УМА И ДУШАТА. Нещата в природата са Божии творения, предвидени, за да дават здраве на тялото, на ума и душата. Те поддържат здравето на здравите, а болните изцеляват. Свързаните с увеличението неща са много по-ефективни за възстановяване на здравето от всички предписани на този свят лекарства.

ПОСЛУШАНИЕТО НОСИ ПОКОЙ. Ще съществува мир, постоянен мир в душата, защото покоят може да се намери в съвършеното покорство и подчинение на Исус Христос. Послушанието спрямо Бога ще донесе мир. Ученикът, който крачи по стъпките на смирението и скромността на Спасителя, намира почивка, която светът не може нито да даде, нито да отнеме. „Ще запазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава.“ (Исая 26:3)

КРОТОСТТА НОСИ МИР. Смирението и кротостта на душата, характерни за живота на Божия Син, притежавани и от Неговите истинни последователи, им донасят удовлетворение, мир и щастие и ги въздигат над робството на изкуствения живот.

ПРОЩЕНИЕТО ОЗНАЧАВА ПОЧИВКА НА ДУШАТА. Каква е обещаната „почивка“? Тя е съзнанието, че Бог е истинен, че Той никога не разочарова идващия при Него. Прощението Му е пълно и безвъзмездно. Приемането на човека от Бога означава почивка за душата – почивка в Божията любов.

МИРЪТ В ДУШАТА – РЕЗУЛТАТ ОТ СЕБЕПРЕДАВАНЕ. Душевният мир може да се намери, когато се отстрани всяко себеоправдаване, всяко разсъждаване от себелюбива позиция. В цялостното себепредаване, в приемането на Божиите воля и закони, е тайната на съвършената почивка в Неговата любов… Предвид именно онова, което Той ти е казал да правиш, бъди уверен, че Бог ще извърши всичко, което е обещал. Дошъл ли си при Него, отказвайки се от всички свои заместители на Бога, от всяко свое неверие, от всяко себеоправдание? Ела точно такъв, какъвто си – слаб, безпомощен и готов да умреш за греха!

ЖИЗНЕНОВАЖНИ ИНТЕРЕСИ ЛЕЖАТ В ТВОЯ ВЛАСТ. Помни, че изкушението не е грях. Помни, че колкото и изпитващи да са обстоятелствата, в които може да е поставен човек, нищо не е в състояние наистина да отслаби душата му, докато поддържа своята честност и не се поддава на изкушението. В твоя власт са най-важните за личността ти интереси. Никой не може да ги накърни без твое съгласие. Всички сатанински легиони не могат да ти навредят, ако ти самият не отвориш душата си за хитрините и стрелите на Сатана. Твоята гибел не може никога да настъпи, докато ти сам не дадеш съгласието си. Ако ти самият не опетниш ума си, дори цялата обкръжаваща те обстановка да е осквернена, тя не може да те опетни.

КОНТРОЛИРАЙ ЧУВСТВАТА СИ. Ние се радваме в надеждата, а не в чувстването. В надеждата на Божията слава знаем, че изпитанието изработва у нас търпение, а опитността – надежда. Какво означава това? Ако не се чувстваме така, както бихме искали, трябва ли да проявяваме нетърпение или да изговаряме думи, показващи, че притежаваме качествата на Сатана? Не можем да си позволим и една груба или обезсърчителна дума, защото се намираме изцяло пред погледа на небесните интелигентни същества и се борим в битката. Цялата Вселена ни гледа! И как наскърбяваме Бога, когато се отричаме от Него по какъвто да било начин! Белезите от разпятието върху ръцете на Христос показват, че Той ни е начертал на дланите Си.

НАСЪРЧЕНИЕТО ВЪЗСТАНОВЯВА И ТЯЛОТО, И ДУШАТА. Разкажете на страдащите за милостивия Спасител… Той гледа със съчувствие онези, които считат случая си за безнадеждни. Докато душата е изпълнена със страх и ужас, умът не може да види нежната милост на Христос. Нашите санаториуми трябва да бъдат Божие средство за даване на мир и почивка на смутените умове.
Ако можете да вдъхнете надежда на отчаяните, спасителна вяра, удовлетворение и кураж ще заемат мястото на обезсърчението и безпокойството. Тогава могат да настъпят удивителни промени във физическото им състояние. Христос ще възстанови както тялото, така и душата им. Осъзнавайки Неговото състрадание и любов, те ще си почиват в Него. Той е Светлата утринна звезда, която блести сред моралния мрак на този греховен и покварен свят. Той е Светлината на света и всички, които дадат сърцата си на Него, ще намерят мир, почивка и радост.

ХРИСТИЯНИНЪТ НЕ Е ПАСИВНА ЛИЧНОСТ. Здравият, израстващ християнин няма да бъде пасивна личност в този свят. Той ще дава, защото получава. Нашите благодатни дарби се увеличават чрез практикуване. Християнското общество ще ни снабдява с чиста духовна атмосфера. Дишайки я, ние ще бъдем активни. Християнската работа, съчувствието, насърченията и наставленията, дадени чрез нас на хората, които се нуждаят от тях, себеобуздаването, любовта, търпението и дълготърпението, необходими в християнското ни дело, ще култивират в нас вярата, послушанието, надеждата и любовта към Бога…
Жизнено важно за духовните ни способности и сили е душата да е дейна. Трябва да се поставят в действие духовните способности и дарби, за да се върши добро. Колкото по-верен е човек в изпълнението на християнските си задължения, толкова по-добре ще се развива.

ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИВА ОБЩЕСТВЕНА СИЛА. Чрез обществените отношения християнството идва в контакт със света. Всеки човек, приел Божественото просветление, трябва да пръска светлина по тъмния път на онези, които не са запознати с по-добрия път. Обществената сила, осветена чрез Духа на Христос, трябва да се използва за довеждането на души при Спасителя. Христос не бива да бъде скриван в сърцето като скъпо съкровище, свещено и сладко, за да се наслаждава на Него единствено притежателят му. Трябва да носим в себе си Христос като извор на вода, извираща за вечен живот и освежаваща всички, които идват в контакт с нас.

ПОТЕНЦИАЛНАТА СИЛА НА ХРИСТИЯНСТВОТО. В общите пътища на живота има мнозина, търпеливо тъпчещи по рутинния кръг на ежедневието, без да съзнават, че притежават сили, които, ако бъдат извикани във действие, биха ги съживили и издигнали редом с най-почитаните хора на света. Нужно е докосването на Майсторска ръка, която да събуди тези спящи способности. Именно такива хора Христос е призовал за Свои сътрудници и им е дал предимството да се свържат с Него лично. Великите хора от света никога не са имали такъв учител. Обучени от Спасителя, учениците вече не са били невежи. Имали са ум и характер, подобни на Неговия, и хората са познавали, че са били с Исус.

НУЖДАТА ОТ ЦЕЛИ. Докато сте живи, имайте цел в живота си! Събирайте слънчева светлина в себе си, вместо облаци. Стремете се да бъдете свежо, красиво цвете в Божията градина, давайки аромат на всички около вас. Това ще удължи и земните ви дни. Скръбните оплаквания и разговори със сигурност скъсяват човешкия живот.

ЖИВЕЕНЕТО В ИМЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ ПРАВИ ЧОВЕКА НАИСТИНА ЩАСТЛИВ. Хората, които живеят в името на някаква цел, които се стремят да бъдат в полза и за благословение на своите ближни и за почит и прослава на своя Изкупител, са наистина щастливи. Но неспокойният и недоволен човек, търсещ и пробващ това или онова с надеждата да намери щастие, винаги се оплаква от разочарования. Винаги му липсва нещо, никога не е удовлетворен, защото живее единствено за себе си. Нека вашата цел бъде да вършите добро, да извършвате вярно своя дял в живота.

НАПРЯГАНЕ НА ВСЕКИ НЕРВ. Трябва да напрегнем всеки свой духовен нерв и мускул… Бог… не желае да останем начинаещи, но да достигнем най-висшето стъпало на развитието и след това да стъпим от него в царството на нашия Бог и Спасител Исус Христос.