Помощ за безработни и бездомни – 12 (1-ва част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Бог може да приготви
трапеза и в пустинята.”
Има великодушни мъже и жени, които със загриженост и желание изучават положението на бедните и търсят начини да им се помогне. Как да се помага на безработни и бездомни, за да могат и те да се радват на Божиите благословения и да водят предвидения от Него живот за човека ­ това е въпрос, за разрешаването на който се полагат големи старания от мнозина. Но малко са хората, дори измежду обществениците и държавниците, разбиращи причините, предизвикали настоящото положение на обществото. Онези, които държат юздите на управлението, не са в състояние да разрешат проблема с мизерията, с обедняването и с увеличаващата се престъпност. Напразно се стараят да поставят социалните и икономическите въпроси на по-сигурна основа.
Ако хората обръщаха по-голямо внимание на ученията на Словото Божие, биха намерили разрешение на този тревожещ ги жизнен проблем. Би могло да се научи много относно въпроса за труда и подкрепата на бедните от Стария завет.
Божият план за Израил
Според Божия план за Израил всяко семейство в страната си е имало дом с достатъчно земя за обработване. По такъв начин са били осигурени както средствата, така и инициативата за полезен трудов живот на самоиздръжка.
И човеците никога не са могли да измислят нещо по-добро от този план. Отклонението на света от него е до голяма степен причина за съществуващата днес мизерия и поквара.
При установяването на Израил в Ханаан земята е била разпределена между целия народ. Само левитите, като служители в светилището, са били изключени от това равномерно разпределение. Племената са били преброени по семейства и на всяко семейство е било дадено наследство от земята според броя на членовете му.
Макар някой и да е имал право за известно време да разполага със своята собственост и да я продава, той не би могъл завинаги да продаде наследството на децата си. Бъде ли в състояние да откупи отново земята си, винаги би могъл да го стори. Всяка седма година задълженията са били опрощавани, а на петдесетата (или Юбилейната) година всички земи са се връщали отново на първоначалния им собственик.
“Земята да се не продава завсегда, понеже земята е Моя. Защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. Затова в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. Но ако човекът няма сродник да го откупи и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до Юбилейната година; и в Юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си” (Левит 25:23-28).
“И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките є жители; това ще ви бъде Юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си; и ще се върнете, всеки при семейството си”(Левит 25:10).
По такъв начин на всяко семейство е осигурено притежанието, а също така са взети мерки и против натрупването на богатства и против обедняването.
Обучение на занаяти
В Израил изучаването на занаят е било задължително. От всеки баща се е изисквало да научи синовете си на някакъв занаят. И най-високопоставените мъже в Израил е трябвало да се учат да изкарват прехраната си с ръцете си. А от всяка жена се е изисквало да знае как да поддържа домакинството и да притежава сръчност и умение за това. Тези задължения са се смятали за чест дори за жените от най-висшето съсловие. В пророческите училища са се изучавали различни занаяти и много от учениците в тях са се издържали с ръцете си.
Грижи за бедните
Тези наредби естествено не биха могли да премахнат напълно бедността. Божият план не е бил тя съвсем да изчезне. Бедността е едно от Неговите средства за възпитанието на характера. Той казва: “Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти, затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си” (Втор. 15:11).
“Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат, но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба” (Втор. 15:7, 8).
“Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе” (Левит 25:35).
“Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш! Нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ, твоят Бог, във всичките дела на ръцете ти. Когато брулиш маслините си, да не претърсваш повторно клоните! Останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го прибираш. Останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата” (Втор. 24:19-21).
Никой не бива да се страхува, че неговата щедрост ще го доведе до лишения. Послушанието към Божиите наредби със сигурност ще има за последица благословение. “…понеже затова Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия… И ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, но не няма да владеят над тебе” (Втор. 15:10, 6).
Принципи в деловия живот
Божието слово не одобрява никаква хитрост, с която една класа чрез потискане и угнетяване се обогатява за сметка на друга. То ни учи при всичките Си сделки да се поставяме на мястото на другия и да мислим не само за своите интереси, но и за интересите на хората.
Онзи, който гледа да извлече полза от нещастието на другия или се опитва да печели от слабостта или неспособността му, е престъпник по отношение на принципите и предписанията на Словото Божие.
“Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог…” (Втор. 24:17).
“Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него. Вън да заставаш и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога. И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му при тебе” (Втор. 24:10-12).
“Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождането на слънцето ще му я върнеш, защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му. С какво ще спи? И като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив” (Изход 22:26, 27).
“И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате един друг” (Левит 25:14).
“Да не извършиш неправда в съда, в мярка, във везни или в мерило” (Левит 19:35). “Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки; да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка” (Втор. 25:13, 14). “Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя” (Левит 19:36).
“Дай на оногова, който проси от тебе, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” (Матей 5:42). “Нечестивият взема заем и не връща, а праведникът постъпва благо и дава” (Пс. 37:21).
“Съветвай се, извърши правосъдие! Всред пладне направи сянката си като нощ, скрий изпъдените, не издавай скитащия се! Изпъдените Ми нека пришелстват при тебе… Бъди им покров от разорителя” (Исая 16:3, 4).
Планът за живота, даден от израилевия Бог, е за образец на цялото човечество. Ако тези принципи се прилагаха днес, колко различен би изглеждал светът!
Работа за бездомните
Всред обширната природа все още има достатъчно място за страдащите и нуждаещите се, за да си създадат и те дом. В нейното лоно има достатъчно източници за снабдяване с храна. В дълбините на земята лежат скрити благословения за всички, които имат достатъчно кураж, воля, и издръжливост, за да ги използват.
Обработването на земята ­ работата, която Бог беше определил за човека в рая, отваря простор, предлагащ на хиляди хора възможност да изкарват прехраната си.
“Уповавай на Господа и върши добро! Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност!” (Псалм 37:3).
Хиляди и десетки хиляди, които са се струпали в градовете и търсят възможност да припечелят нещо дребно, могат да обработват земята. В много случаи и нищожната им печалба не се дава за хляб, а отива в касата на заведението, в което се продават алкохол и други отрови, разрушаващи тяло и душа.
Мнозина гледат на работата като на тежка мъка и предпочитат да изкарват прехраната си чрез нечисти сделки, а не с честен труд. Това желание да се печели без труд отваря почти неограничено вратата на покварата, порока и мизерията.
Бедните квартали в градовете
В големите градове има неизброими множества хора, за които се полагат по-малко грижи и внимание, отколкото за неразумните животни. Помислете за семействата, наблъскани в мизерните коптори на бедните квартали. Много от техните жилища са тъмни мазета, потънали във влага и мръсотия. В тези бордеи се раждат, растат и умират деца, без да видят нищо от красотата на природата, която Бог е създал, за да радва човешката душа и да я облагородява. Облечени в дрипи и полугладни, те живеят сред пороци и поквара и характерът се оформя според заобикалящата ги мизерия и грях. Името на Бога децата чуват само в богохулства. До ушите им стигат само неприлични думи, проклятия и хули. Миризмата на алкохол и тютюн, отвратителните гледки и моралната поквара разяждат душите им. Така растат много деца, за да станат по-късно престъпници, врагове на обществото, обрекло ги на нищета и деградация.
Но не всички бедни от крайните квартали на градовете принадлежат към тази прослойка. Има и богобоязливи мъже и жени, които поради болест или нещастие са изпаднали в крайна мизерия, а често и от нечестната експлоатация на хора, живеещи от ограбване на съчовеците си. Много искрени и добри хора обедняват, защото не са изучили никакъв занаят или нямат професия. Поради невежеството си те не са в състояние да се справят с трудностите на живота. Стигнали до градовете да търсят препитанието си, често и там не могат да намерят никаква работа. Наоколо си чуват и виждат само пороци и постоянно са изложени на страшни изкушения. Живеещи заедно с с порочните и покварените, а често и третирани наравно с тях, те могат само чрез свръхчовешки усилия да бъдат запазени да не пропаднат в същите дълбини. Много от тях държат неотстъпно на своята честност и предпочитат да страдат, но не и да грешат. Такива хора имат особено нужда от помощ, съчувствие и насърчение.
Домове в провинцията
Ако бедните, които живеят натъпкани в градовете, можеха да получат дом в някое село, не само биха изкарвали прехраната си, но и биха се докоснали до едно непознато им дотогава здраве и щастие. Обикновената им участ е тежък труд, оскъдна храна, крайна пестеливост, често мъки и лишения. А какво благословение би било за тях да напуснат града с неговите примамки към зло, размирици и престъпления, мизерия и гибел и да ги заменят със спокойствието, мира и чистотата на живота в провинцията.
Много хора живеят в градовете, без да притежават никакво парче земя, обрасла в зеленина. Година след година те гледат само мръсни дворове и тесни улици, каменни зидове, тротоари и потъмнялото от прах и пушек небе. Ако биха могли да се заселят в някоя земеделска област, заобиколена от зелени ниви, гори, хълмове и потоци, под ясно небе и сред свеж, чист въздух, би им се сторило, че се намират в рая.
Отдалечени от тълпите, чувстващи се независими от тях и от техните гибелни навици, обичаи и тревоги, те биха усетили пулса на природата и биха почувствали по-осезателно Божието присъствие. Мнозина биха се научили да се уповават на Твореца. Биха чували в природата Неговия глас, който говори на сърцата им за мира и любовта Му. И тогава техните тела, души и умове биха се почувствали привлечени към изцеляващата Му животворна сила.
Необходимост от професия
За да започнат да работят и да се издържат сами, мнозина трябва да получат подкрепа, насърчение и обучение. Има много бедни семейства, за които не би могло да се извърши по-добра мисионска работа, от тази, да им се помогне да се установят някъде в провинцията, да се снабдят със земя и някой да ги научи как да я обработват, за да могат да изкарат прехраната си чрез нея.
Нужда от такава помощ и наставления има не само в градовете, но даже и по селата, въпреки възможностите за по-добър живот. Цели общности не умеят да поддържат здравето си чрез ефективен труд. Цели семейства живеят в колиби с най-оскъдна покъщнина и облекло, без инструменти, без книги, без каквито и да било удобства и без средства за образование. Затъпели умове, изтощени и обезобразени тела показват последиците на лошото наследство и на покварените навици. Тези хора трябва да бъдат основно превъзпитани, да се изведат от безполезния, неразумен живот и мързел и да им се помогне да си създадат добри навици.
Как да се пробудят, за да разберат необходимостта от всичко това? Как да бъдат насочени към по-висок идеал в живота? Как да им се помогне да се възправят? Какво може да се направи там, където владее мизерията и където тя е на всяка крачка? Тази задача е наистина много трудна. Необходимата реформа няма да стане никога, ако хората не бъдат подкрепени от сила, която не е в тях. Божието желание е богати и бедни да бъдат тясно свързани чрез съчувствие и готовност за помощ. Тези, които имат средства, таланти и способности, трябва да ги използват за доброто на нуждаещите се съчовеци.