Помощ за безработни и бездомни – 12 (2-ра част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

За християните земеделци
Християните земеделци могат да вършат много добра мисионска работа, като помагат на бедните да се сдобият с дом на село и като ги учат как да обработват земята и да я правят продуктивна. Учете ги как да си служат със земеделските инструменти, как да обработват различните видове житни растения и как да засаждат и отглеждат овощни градини.
Много земеделци не получават добра реколта, понеже не обработват правилно почвата. Те не се грижат както трябва за своите овощни градини, пшеницата не се засява навреме, а и обработването на земята извършват повърхностно. После лошата реколта приписват на неплодородността на почвата. Смятат за лоша земята, която при правилно обработване би дала високи добиви. Неправилното плануване, малкото вложени сили, слабите познания налагат цялостна промяна.
Нека всички, които имат желание да се учат, бъдат запознати с най-добрите постижения в тази област. Ако някой не желае да ви слуша, поучете го, без да му говорите много. Вие самите си обработвайте правилно земята. Ако ви е възможно, кажете една дума на съседа си и оставете сама жетвата да покаже правилно избрания метод. Така те ще видят какво може да се получи от земята, когато се обработва както трябва.
Уреждане на работилници
Трябва да се обърне внимание на уреждането на различни видове работилници, така че бедни семейства да намират в тях работа. Дърводелци, железари, всички, които извършват някаква полезна работа, трябва да се чувстват отговорни да обучават и помагат на невежите и безработните.
Както пред жената, така и пред мъжа е открито широко поле за подпомагане на бедните. Добрата готвачка, домакинята, болногледачката, шивачката трябва да предават своя опит. Членовете на бедни домакинства трябва да бъдат поучавани да готвят добре, да приготвят и поправят сами облеклото си, да се учат да гледат болни и да поддържат добре домакинството. Всяко момче и всяко момиче трябва да бъде научено на полезни занаяти или професии.
Мисионерски семейства
Има нужда от мисионерски семейства, които да се заселват на пустеещи местности. Земеделци, търговци, занаятчии и хора на изкуството биха могли да отидат в най-различни места, за да подобряват земята, да организират работилници, да строят скромни жилища за себе си и за своите ближни.
И пустеещите места Бог е дарил с прелести. А ние, човеците, сме призвани да ги открием. Дори най-запустелите точки на земята, където изгледите не са обещаващи, могат да станат като Божия градина.
“И в оня ден глухите ще чуят думите, като се четат из книга; и очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината. Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев” (Исая 29:18, 19).
Учете хората сами да си помагат
Най-добре можем да помогне на бедните, като ги научим как да се справят с практическия живот. Обикновено онези, които не са научени да работят, не са трудолюбиви, издръжливи, пестеливи и самопожертвователни, не знаят как да се справят с работата си. Поради липса на грижовност и благоразумие често прахосват онова, което при правилно и пестеливо използване би могло да задоволи нуждите на техните семейства и да им създаде удобства. “Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък” (Пр. 13:23).
Когато даваме на бедните, можем и да им навредим, защото така ги учим да бъдат зависими. Даването може да засили самолюбието и чувството им на безпомощност; може да доведе до леност, прахосничество и невъздържание. Никой, който може да се издържа сам, няма право да очаква от другите. Поговорката “Светът ми дължи издръжката” е абсолютно невярна и крие в себе си измама и грабеж. Светът не дължи издръжка никому, ако той е в състояние да работи сам и да си я осигурява.
Истинската благотворителност учи човека как сам да си помага. Когато някой дойде на вратата ни и проси нещо за ядене, не бива да го отпращаме гладен. Може да е изпаднал дотам вследствие на някакво нещастие. Но истинската благотворителност означава нещо повече, отколкото даването. Означава истинска заинтересованост за благополучието на другите. Трябва да се стараем да разберем нуждите на бедните и наскърбените и да им помогнем по най-разумния начин. Обмислянето, отделянето на време и личните усилия струват много повече, отколкото само даването на пари. Не това е най-добрата благотворителност!
Научените сами да изработват онова, което получават, ще се научат и как да го използват най-разумно. Като се научат да се осланят на себе си, те не само ще осигурят собствената си издръжка, но ще бъдат в състояние да помагат и на други. Разяснявайте на онези, които пропускат отдаващите им се случаи, колко са важни задълженията в живота. Посочвайте им, че библейската религия не прави от хората ленивци. Христос непрекъснато насърчаваше към трудолюбие. На онези, които стоят без работа, Той казва: “Защо стоите тук цял ден празни… Трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4).
Нагледни примери
Чест е за всеки да дава пред света чрез домашния си живот, обичаи, бит и ред доказателство за това, какво може да направи евангелието за онези, които са му послушни. Христос дойде на този свят, за да ни даде пример за онова, което самите ние можем да бъдем. Неговото желание е влиянието на Божия Дух да личи във всичките ни постъпки.
Домовете ни и атмосферата в тях трябва да бъдат нагледен пример за усъвършенстване. Чистотата, грижовността, добрият вкус и редът трябва да изместят мързела, нечистотата, грубостта и безредието. Чрез живота и примера си трябва да поучаваме другите, да им показваме кое в техния характер или в заобикалящата ги обстановка е отблъскващо. С християнска учтивост можем да ги насърчаваме да се коригират. Ако искрено се интересуваме от тях, ще намираме случаи да ги поучаваме как най-добре да използват силите си.
Надежда и кураж
Без кураж и постоянство не можем да постигнем нищо. Говорете на бедните и обезсърчените думи на надежда, насърчавайте ги. Ако е нужно, дайте им явно доказателство, че се интересувате от тях, искайте да помогнете, когато са в затруднение. Облагодетелстваните трябва да помнят, че и те грешат в много неща и че им е неприятно, когато някой им посочва грешките. Даден им е обаче блестящ пример за това, какви трябва да бъдат. Помнете, че учтивото поведение върши много повече, отколкото укорът. Когато се опитвате да поучавате някого, нека той да види, че го правите, защото му желаете доброто и сте готови да му помогнете. А ако в дадени отношения не прави точно това, което трябва, не го осъждайте.
Простота и самоотверженост
Простотата, самоотвержеността, пестеливостта ­ уроци, от които бедните най-много се нуждаят, често им се струват тежки и нежелани. Примерът и духът на света възбуждат и подхранват гордостта, стремежа към показност, угодничеството, прахосничеството и мързел. Тези злини тласкат хиляди в мизерия и им пречат да се издигнат от покварата. Християните трябва да насърчават бедните да се противопоставят на подобни влияния.
Христос дойде на този свят в недоимък и в бедно семейство. Владетелят на небето, Царят на славата, Господарят на ангелските множества се принизи сам ­ стана човек и живя в бедност и унижения. Изцяло сподели участта на бедните. Немотия, скърби и лишения бяха Неговата всекидневна участ. Сам каза: “Лисиците си имат леговища, небесните птици ­ гнезда; а Човешкия Син няма къде глава да подслони” (Лука 9:58).
Исус не търсеше възхищението или благоволението на хората. Не заповядваше на никаква армия, не владееше никое земно царство. Не търсеше благоволението на богатите и почитаните на този свят. Не претендираше за място между владетелите на народа. Живееше сред най-нископоставените. Не зачиташе изкуствените различия между отделните слоеве на обществото, не им обръщаше особено внимание. Не зачиташе никое превъзходство, основаващо се на произход, богатство, талант, образование, ранг.
Макар да беше Князът на небето, избра Своите ученици не измежду съдиите, началниците, книжниците или фарисеите ­ тях отмина, защото се гордееха със своето образование и положение, държаха на своите предания и предразсъдъци. Този, Който познаваше всички сърца, си избра обикновени рибари, готови да приемат поучения. Ядеше с митарите и грешниците и се смесваше с простия народ не за да се приравни с тях, но чрез поученията и примера Си да им изяви добрите принципи и да ги изтръгне от земното им естество и от унизеното им положение.
Исус се стараеше да поправи погрешното становище на света за стойността на човека. Изравни се с бедните, за да премахне от бедността позорното петно, което светът є приписваше. Премахна завинаги презрението към бедните, като ги благославяше и ги правеше наследници на царството Божие. Той ни сочи да вървим по пътя, който Той извървя, като казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23).
Христовите служители трябва да срещат хората там, където те са, и да ги възпитават не в гордост, а в усъвършенстване на характера. Разказвайте им как Христос е работил и се е отричал от Себе Си. Помагайте им да се учат от Него на самоотверженост и на жертвоготовност. Учете ги да се пазят от прекалено угаждане и от увлечение по модата. Животът е твърде ценен и пълен с много сериозни, важни отговорности, за да бъде прахосван в служене на собственото “аз”.
Най-добрите неща в живота
Мъже и жени едва са започнали да разбират истинската цел на живота. Те са увлечени от блясъка и великолепието, надпреварват се да получават светски почести. И в името на това жертват истинското. Най-ценните добродетели ­ простотата, честността, чистотата, правдата не могат да бъдат купувани или продавани. За неграмотните те са толкова достъпни, колкото и за образованите, за простия работник ­ колкото и за уважавания държавник. Бог е предвидил за всеки едно удоволствие, което и бедни и богати могат еднакво да изпитат ­ удоволствието от съзнанието за чистота на мислите, от себеотрицанието в постъпките, от радостта на изречените съчувствени думи и от извършените добри дела. От такива хора се излъчва Христовата светлина, за да огрее живота на погиващите в злото.
Бог иска да даде успех
Докато помагате на бедните в техните земни несгоди, не изпускайте от очи и духовните им нужди. Нека нашият личен живот да свидетелства за опазващата сила на Спасителя. Нека характерът ви разкрива високия образец, който всички могат да постигнат. Проповядвайте евангелието с прости сравнения, чрез дела и живот. Каквото и да вършите, нека да съдейства за усъвършенстването на характера.
Вършейки смирено работата си, и най-слабите, и семплите хора могат да бъдат Божии сътрудници и да се радват на утехата от Неговото присъствие и на подкрепящата Му благодат. Те не бива сами да се изтощават, като създават в дейността си трудности и обезсърчаващи ги грижи. Нека вършат всекидневната си работа и изпълняват стриктно Божиите нареждания и Бог ще се грижи за тях. Той е казал: “Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарност. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса” (Фил. 4:6, 7).
Божията грижа се простира над всичките Му творения. Той обича всички и не прави разлика, с изключение на това, че има най-нежно чувство към онези, които трябва да носят най-тежките бремена на живота. Божиите чеда ще срещат изпитания и трудности, но ще понасят участта си с радостен дух и ще помнят, че за всичко, от което са лишени в този свят, Бог ще ги възнагради богато.
Когато изпаднем в затруднение, Той изявява силата и мъдростта Си, като отговаря на нашите смирени молитви. Положете доверието си в Него като в Бог, Който чува и отговаря на молитвата. Той желае да ви се открие като Такъв, Който може да помогне при всяка нужда. Този, Който е сътворил човека, Който му е дал чудесните физически, умствени и душевни способности, не ще го лиши и от необходимото за дарения живот. Този, Който ни е дал Своето Слово и Дървото на живота, не ще лиши творенията Си от познанията за това, как да се снабдят с нужната им храна.
Как може човек, който държи ралото и води воловете, да постигне мъдрост? Ако я търси като сребро и разпитва за нея като за скрити съкровища. “Защото учи го Бог му на разсъдък и го поучава” (Исая 28:26). “Също и това произлиза от Господа на силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост” (Исая 28:29).
Бог научи Адам и Ева в рая как да обработват земята. И днес Той иска да учи хората. При Него е мъдростта и за човека зад ралото, и за сеяча. Бог ще разкрие пътищата за успеха на уповаващите се на Него и на послушните. Те трябва да вървят с кураж напред и с вяра, че Той ще задоволи нуждите им с богатствата на благодатта Си.
Същият, Който нахрани хилядното множество с пет хляба и две риби, и днес е в състояние да ни даде плодовете от труда ни. Който каза на рибарите от Галилея: “Хвърлете мрежите си, за да хванете лов” и им ги напълни с риба, щом Го послушаха, желае Неговият народ да вижда в това доказателство за възможностите Му и днес. Бог, Който в пустинята даде на Израилевите чеда манна от небето, е жив и управлява и днес. Той иска да ръководи народа Си и да дава способности и мъдрост на стремящите се да изпълняват съвестно и разумно задълженията си. Нему принадлежи светът, всички земни блага са на Негово разположение и Той желае да благославя всеки, стараещ се да бъде благословение за другите.
Трябва да гледаме с вяра към Небето. Не бива да се обезсърчаваме от привидни неуспехи или да се отчайваме поради забавяне. Да работим с радост, изпълнени с надежда и благодарност, и да вярваме, че земята крие в обятията си богати съкровища за верния служител на Господа, запаси, по-богати от сребро и злато. Планини и хълмове се изменят; земята остарява като дреха, но Божието благословение, което приготвя трапеза за народа в пустинята, никога не ще престане!