Помощ на изкушаваните – 10 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Обичайте се един друг,
както Аз ви възлюбих.”
Христос ни възлюби не защото ние първи сме го обикнали, а умря за нас, докато бяхме още грешници. Той постъпва с нас не според нашата греховност. Макар греховете ни да са осъдителни, Той не ни осъжда. Година след година ни е понасял с всичките ни слабости и невежество, с цялата ни неблагодарност и особености. Макар да сме се отклонявали в погрешни пътища и сърцата ни да са се ожесточавали и да сме пренебрегвали Неговите свети слова, ръката Му все още в протегната към нас.
Милостта е Божие качество, проявявано към човешките същества, макар те и да не я заслужават. Ние не сме я търсили; тя е била пратена да ни намери. Бог с радост излива милостта Си над нас не защото сме я заслужили, а защото без нея сме съвсем недостойни.
Нашият Небесен Баща непрестанно протяга Своята ръка в лицето на Исус Христос, за да кани грешници и паднали. Той желае да приеме всички. За Негова слава е опрощаването и на най-големия грешник. Той отнема плячката на силния, избавя пленения и изтръгва главнята от огъня. Той спуска златната верига на Своята благодат в най-големите дълбини на човешката поквара и възправя покварената, опетнена от греха душа и я възвишава.
Всяко човешко същество е предмет на изпълнения с любов интерес, на Този, Който отдаде живота Си, за да възвърне хората обратно към Бога. Той се грижи за грешни и безпомощни души, застрашени от погубване поради изкусните примки на Сатана, както пастирът се грижи за овцете от своето стадо.
Примерът на Спасителя трябва да е образецът в нашата служба за изкушаваните и заблуждаващите се. Трябва да проявяваме към другите същия интерес, същата нежност и дълготърпение, каквито Той е проявил към нас. Затова казва: “Да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 13:34). Ако Христос живее в нас, ще проявяваме Неговата себеотрицателна любов към всички, с които общуваме. Когато виждаме мъже и жени, нуждаещи се от състрадание, не бива да питаме достойни ли са за това, но ­ как да им помогнем.
Богати и бедни, високопоставени и нискостоящи, свободни и обвързани ­ всички са Божии наследници. Този, Който отдаде живота Си, за да спаси човечеството, вижда във всяко човешко сърце едно съкровище, надвишаващо всяка земна цена. От тайната и от славата на кръста трябва да разберем, колко високо цени Той човешката душа. Ако я ценим така, ще чувстваме, че колкото и ниско да са паднали, човешките същества са твърде скъпи, за да се отнасяме към тях студено и с презрение. Ще съзнаваме колко е важно да работим за хората, за да могат те да бъдат издигнати до Божия трон.
Изгубената монета от притчата на Спасителя беше все пак сребърна, макар да се търкаляше в прахта и боклуците. Нейната притежателка я търсеше, защото за нея бе ценна. Така и всяка душа, колкото и да е унизена от греха, в Божиите очи е скъпоценна. Както сребърната монета носи образа и надписа на управляващата власт, така и човекът при сътворението си е носил образа и надписа на Бога. И макар и да сме опетнени и потъмнели от греха, все пак следи от този надпис остават във всяка душа. Бог желае да спечели наново тази душа и да възстанови в нея Своя образ в правда и святост.
Липсата на съчувствие
Колко малко изявяваме съчувствието на Христос, което би трябвало да бъде най-силната връзка между нас и Него, а именно състрадание към съкрушените, виновните, страдащите, мъртвите в престъпления и грехове! Нечовешкото отношение на човека към неговите себеподобни е най-големият му грях. Мнозина си вярват, че са представители на Божията правда, а Неговата нежност и голямата Му любов са им съвършено чужди. Често онези, към които те са коравосърдечни и строги, поради това изпадат под властта на изкушението. Сатана се бори за тези души и жестоките, лишени от състрадание думи ги обезсърчават и ги правят плячка на изкусителя.
Как да се стигне до сърцата
Боравенето с души е изключително деликатна работа. При общуването с хора е необходима много нежност. Само Този, Който познава сърцата, знае как те могат да бъдат доведени дотам, че да се променят. Само Неговата мъдрост може да ни каже как да спечелваме погиващи души. Когато си безчувствен, когато си мислиш: “Аз съм по-свят от тебе!”, колкото и уместни и убедителни да са доводите ти и колкото и правдиви да са думите ти, те никога не ще докоснат сърцата. Христовата любов, която се изявява в отношение, в думи и в дела, ще намери достъп до душата там, където предписания и доказателства са безсилни.
Нужно е да проявяваме повече християнско съпричастие не само към онези, които ни се струват безпогрешни, но и към бедни, страдащи, борещи се души, които често грешат и се разкайват, които се изкушават и обезсърчават. Трябва да отиваме при тях, изпълнени със състрадание към техните слабости, както нашият милостив Първосвещеник.
Отхвърлените, митарите и грешниците, презрените от обществото бяха сред призованите от Христос и спечелени чрез любовта и благородното Му отношение. Не одобряваше единствено онези групи, които поради високомерието си се държаха настрана от другите.
Христос ни нарежда: “Иди по кръстопътищата и оградите и ги принуди да влязат, за да се напълни дома Ми!” Трябва да го послушаме и да отидем при езичниците, които ни заобикалят, и при онези, които са далеч от нас. “Митарите и грешниците” трябва да чуят поканата на Спасителя. Чрез вниманието и търпението на Неговите пратеници поканата се превръща в убедителна сила за въздигането на най-дълбоко затъналите в греха.
Християнските подбуди изискват да работим с определена цел, с твърди намерения, с неотслабващ интерес и с постоянно нарастваща настойчивост и умоляване за душите, които Сатана се стреми да погуби. Нищо не бива да заглуши усърдието и активността ни за спасението на нашите погиващи себеподобни.
Обърнете внимание! Цялото Слово Божие е проникнато от дух на усърдие за довеждане хора при Христос. Трябва да използваме всеки случай, частно или публично да даваме нужното доказателство, да привеждаме всяка основателна причина, за да привличаме души при Спасителя. Трябва да не жалим сили, за да им помогнем да погледнат към Христос и да приемат Неговия себеотрицателен живот. Трябва да им покажем, че искаме да възрадват Христос, като използват всеки Негов дар, за да прославят Неговото име.
Спасени чрез надежда
“Защото с тая надежда ние се спасихме” (Римл. 8:24).
Падналите с грях трябва да бъдат убеждавани, че не е късно за тях да станат отново истински хора. Христос уважи човека със Своето доверие и по този начин го постави на особено почетно място. Дори и към най-дълбоко пропадналите Той се отнасяше с уважение. Нашият Спасител страдаше винаги когато влизаше в допир с вражда, поквара и нечистота. Но никога не казваше дума, от която да се направи заключение, че са накърнени чувствата Му или е оскърбено честолюбието Му, независимо от лошите навици, коравите предразсъдъци или необузданите човешки страсти. Той приемаше хората със състрадателна нежност. Ако имаме същия дух, ще приемаме всички хора като свои братя, нападани от същите изкушения и изпитания, често падащи и мъчещи се да се изправят, подобно на нас борещи се с трудности и копнеещи за съчувствие и помощ. И тогава ще се отнасяме с тях така, че да не се обезсърчават или съблазняват, и в сърцата им да се събуди надежда. Така ободрени и обнадеждени, те ще могат да кажат убедено: “Не злорадствай заради мене, неприятелко моя. Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося гнева на Господа, защото Му съгреших, догдето отсъди делото ми и извърши съдба за мене, като ме изведе на видело. Тогава ще видя правдата Му!” (Михей 7:8, 9).
“От местообиталището Си гледа на всичките земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях”(Пс. 33:14, 15).
В отношенията ни с изкушавани и заблуждаващи се Той ни е заръчал: “Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен!” (Гал. 6:1). Чувствайки собствената си слабост, трябва да съчувстваме и на слабостите на другите.
“Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що има, което да не си получил?” (1Кор. 4:7). “…един е вашият Учител, а вие всички сте братя” (Матей 23:8). “И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си?” (Римл. 14:10). “Като е тъй, да не съдим вече един другиго; но по-добре да бъде разсъждението ви това ­ никой да не полага на брата си спънка или съблазън” (Римл. 14:13).
Кои са заблудите
Винаги е унизително, когато ни посочват нашите грешки. Никой не бива да прави това още по-оскърбително с подчертана коравосърдечност. Още никога никой не е бил спечелен с упреци. Напротив, по този начин мнозина са били отблъснати и принудени да се противопоставят на наставленията. Нежността и приятелското отношение могат да спасят заблуждаващите се и да покрият много грехове.
Апостол Павел намираше за нужно да укорява неправдата, но как грижливо се стараеше да подчертава, че е приятел на грешащите! Как внимателно им обясняваше причината за постъпките си! Разказваше им как сам е страдал, когато е било необходимо да им причини болка. Проявяваше доверие и съчувствие към онези, които се бореха, за да победят.
“Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас” (2Кор. 2:4). “Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял… Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбихте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко показахте, че сте чисти в това нещо… Затова се утешихме” (2Кор. 7:8-13).
“Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас” (2Кор. 7:16). “Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори досега; като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието” (Фил. 1:3-7). “Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои” (Фил. 4:1). “…понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа” (1Сол. 3:8).
Ап. Павел пише на тези братя като на “осветени в Христа Исуса”, а не като на хора със съвършен характер. Той им пише като на мъже и жени, които се борят срещу изкушението и са в опасност. Посочва им “Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите Великия Пастир на стадото. Уверява ги, че Бог ще ги направи съвършени “чрез кръвта на вечния завет, във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас каквото Му е благоугодно чрез Христа Исуса” (Евр. 13:20, 21).
Ако някой съгрешил види грешката си, внимавайте да не накърните достойнството му. Не го обезкуражавайте с равнодушие или с недоверие. Не си казвайте: “Преди да му даря доверие, ще изчакам да видя дали ще издържи.” Изкушаваните често падат поради подобно отношение.
Трябва да се стараем да разбираме слабостите на другите. Малко знаем за изпитанията на хора, които са били обвързани с веригите на мрака и на които липсват решителност и морална сила. Най-заслужаващо съжаление е състоянието на онзи, който страда от разкаяние; той прилича на люшкащ се пияница, политащ в калта. Всичко пред погледа му е неясно. Разсъдъкът му е помрачен, не знае какво да предприеме. Много нещастни души остават неразбрани, неоценени, изпълнени с мъка и страх ­ подобно на изгубени, блуждаещи овце. Те не могат да намерят Бога, а горещо копнеят за опрощение и мир.
Не бива да бъде изговорена нито една дума, която да увеличи болката! На уморената от греха душа, която не знае къде да намери избавление, представяйте състрадателния Спасител. Вземете я подръка, възправете я, говорете є думи на насърчение и надежда. Накарайте я да поеме ръката на Спасителя.
Да не се обезсърчаваме!
Твърде лесно се обезсърчаваме с души, при които не виждаме веднага резултат от старанията си. Не бива да преставаме да работим за човека, докато съществува и най-малката надежда. Нашият Изкупител е платил неизмерима цена за скъпите души, затова не бива да ги изоставяме лекомислено във властта на изкусителя.
Нека се опитваме да се поставяме на мястото на изкушаваните. Обърнете внимание на силата на унаследените недостатъци, на влиянието на лошата приятелска среда, на силата на лошите навици. Можем ли да се чудим тогава, че старанията ни да помогнем на такива имат бавен успех?
Често на пръв поглед грубите и безнадеждните, когато бъдат спечелени за евангелието, стават негови най-верни последователи и представители. Те не са били безнадеждно покварени. Под отблъскващата външност се крият качества, които могат да се проявят. Много от тях никога не биха могли да се възправят сами, без подпомагаща ръка.
Когато за тях се полага търпеливо и продължително старание, те могат да се поправят. Такива души се нуждаят от благи думи, от мило внимание, от осезателна подкрепа. Нуждаят се от съвет, който да не допусне да загасне слабата искрица на надежда в душата им.
Ще срещате много души, чиито мисли дълго време са били заети с долни неща. Но светлите лъчи на Слънцето на правдата могат да огреят и тях. Тяхна привилегия е да получат живота, който ще трае колкото Божия живот. Внушавайте им възвишаващи, облагородяващи мисли. Живейте пред тях така, че да могат да направят ясна разлика между порок и чистота, между тъмнина и светлина. Нека от вашия пример да видят какво значи да си християнин. Христос е в състояние да издигне и най-големите грешници и да ги постави там, където да бъдат признати за Божии чеда, за Христови сънаследници в безсмъртното наследство.
Чрез чудодейната Божествена благодат мнозина могат да бъдат преобразени и превърнати в полезни хора. Презрени и забравени, те напълно са се обезсърчили. Може да ни се виждат равнодушни и безумни, но под действието на Светия Дух се изявява надеждата за тяхното поправяне. Дремещият и помрачен разсъдък се пробужда. Робът на греха става свободен. Порокът изчезва и невежеството бива победено. Вярата, която действа чрез любов, очиства сърцето и просветлява разума.