Много младежи казват: “Нямам време да си науча урока.” Но какво правят те? Някои се блъскат през цялото време, за да изкарат няколко стотинки повече. Но ако времето, на усилена работа бе отдадено за изучаване на Библията и ако младежите практикуваха нейните уроци, това би им спестило повече от спечеленото чрез пресилена работа. Това би им спестило повече, отколкото се харчи за ненужни украшения, и би запазило силата на ума, за да разберат тайната на благочестието. “Страхът от Господа е начало на мъдростта.”
Но същите тези младежи, които изповядват, че са християни, задоволяват желанията на плътското сърце, следвайки собствените си наклонности. А даденото им от Бога благодатно време, което им се подарява, за да се запознаят със скъпоценните библейски истини, бива посветено на четенето на романи и измислени истории. Веднъж създаден този навик мъчно може да се победи, но може. Трябва да се победи от всички, кандидати за небесния свят.
Умът, на който се позволява да бъде погълнат от четенето на истории, се руши. Въображението става болнаво, сантименталност завладява ума и настъпва неопределено безпокойство, което изважда ума от равновесие. Днес хиляди са в лудницата, защото умовете им са били разстроени от четенето на романи, резултатът от които е градене на въздушни кули и сантиментални любовни мъки (“Знамения на времето”, 10 февруари 1881 г.).