“Колко дължиш на моя господар?” Трябва ли да приемаме всяко благословение от ръката на Бога, а да не Му връщаме нищо – даже да не Му даваме десятъка си, частта, която Той е запазил за Себе Си? Станало е обичай да се използва за собствена облага всичко, което е трябвало да бъде пожертвано за другите. Но постоянно ли ще отговаряме на Неговите благоволения с безразличие и без да откликнем на Неговата любов?
Не искате, драги младежи, да станете мисионери за Бога? Желаете ли, както никога преди това, да научите скъпоценния урок на даване дарове за Господа, като сложите в съкровищницата онова, което Той ви е дарил, за да му се радвате? Каквото и да получите, една част върнете на Дарителя като благодарствено приношение. Една част сложете и в касата за мисионска работа, която трябва да бъде извършена както у дома, така и в чужбина.

Съкровища на небето
Божието дело трябва да ни бъде присърце. Светлината на истината, благословение за някое семейство, може да стане голямо благословение и за други семейства, ако бъде предавана чрез родители и деца. Но когато Божиите щедрости, така богато и изобилно дадени, бъдат задържани и използвани себелюбиво, вместо благословение със сигурност ще се преживее проклятие. Защото Господ е заявил това. Божието право трябва да предхожда което и да било друго право и да бъде удовлетворявано с предимство. След това да се поемат грижите за бедните и нуждаещите се. Те не бива да се пренебрегват, каквото и да ни струва това.
“За да има храна в дома Ми.” Наш дълг е да бъдем умерени във всичко: в ядене, пиене и обличане. Нашите къщи и мебелировката на домовете ни трябва да бъде внимателно обмислена, със сърдечното желание да върнем на Бога Неговото не само под формата на десятъци, но и доколкото е възможно, във вид на дарби и приношения. Много хора биха могли да си събират съкровища на небето, ако поддържаха пълна съкровищницата на Господа чрез онази част, която Той твърди, че е Негова, и чрез дарби и приношения.
Искрено желаещите да узнаят какви са Божиите изисквания по отношение на имуществото, което те смятат за свое, трябва да потърсят в Старозаветните писания и да разберат какво Христос, невидимият водител на Израил, наставляваше народа Си да върши в това отношение по време на дългите му странствания в пустинята. Иска лично да сме готови да посрещнем всяко неудобство, да бъдем притеснени, отколкото да ограбим Бога от Неговата част, която трябва да дойде в дома Му. Библейските читатели и библейските вярващи ще придобият интелигентно познание за това, “какво казва Господ” по този въпрос.

Без извинение
В онзи ден, когато всеки човек ще бъде съден според делата, извършени в тялото, всяко извинение, което себелюбието може да измисли сега като извинение за задържане на десятъка, дарбите и приношенията за Господа, ще бъде стопено като росата под слънцето. Ако не бе вече твърде късно, мнозина колко биха се радвали да се върнат назад и да изградят наново своите характери! Но тогава ще бъде твърде късно да се промени докладът за онези, които седмично, месечно и годишно са ограбвали Бога. Тяхната участ ще бъде определена…
Себелюбието е смъртоносно зло. То, заедно с безгрижното безразличие към специфичните условия на съглашението между Бога и човека, отказът да се постъпва като Негови верни стопани, е довело до предвиденото от Него проклятие. Тези души са се отделили от Бога; чрез думи и пример те са подвеждали другите да не зачитат Божиите ясни заповеди и Той не би могъл да им дари Своето благословение.

Десятъкът
Господ е определил: “Десятъкът от всичките ви притежания с Мои; вашите дарби и приношения трябва да бъдат донесени в съкровищницата, за да бъдат използвани за напредъка на Моето дело, живият проповедник да се изпрати да отвори Писанията пред намиращите се в мрак.”
Тогава ще рискува ли някой да задържи нещо от Божието, както направи неверният слуга, скривайки парите на Господа в земята? Ще се опитаме ли като него да оправдаем нашата невярност, оплаквайки се с думите: “Господарю, аз те знаех, че си строг човек, жънеш дето не сял и събираш, дето, не си пръскал; и като се обоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.” Няма ли по-скоро да представим на Бога нашите благодарствени приношения? (“Младежки наставник”, 26 август 1897 г.).