Здравето е благословение, което малко хора ценят; но от него до голяма степен зависи резултатността на нашите умствени и физически сили. Подбудите и страстите ни се пораждат в тялото. Ето защо то трябва да се намира в най-добро физическо състояние и под най-добри духовни влияния, за да могат талантите ни да се използват за най-висши цели. Всичко, което намалява физическата сила, отслабва ума и го прави по-малко способен да разграничава право от неправо.
Злоупотребата с нашите физически сили скъсява времето, през което животът ни може да бъде употребен за прослава на Бога, и ни прави негодни да изпълним повереното ни от Него дело. Като си позволяваме да формираме лоши навици, като стоим до късни часове, като задоволяваме апетита за сметка на здравето, ние полагаме основа за слабост…
Онези, които съкращават така живота си и се правят негодни за служба чрез незачитане на природните закони, се провиняват в ограбване на Бога. Освен това ограбват и своите ближни. Възможностите за благославяне на другите, точно работата, за която Бог ги е изпратил на света, са били осуетени чрез погрешното им поведение. А те са се направили негодни да извършат дори онова, което биха могли да постигнат в един по-кратък период от време. Господ ни държи отговорни, когато чрез вредните си навици лишаваме света от добро (“Ривю енд Хералд”, 20 юни 1912 г.).