Пресяването – 11 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На 20 ноември 1857 г. ми беше показан Божият народ в момент на голямо пресяване. Някои със силна вяра и с агонизиращи викове умоляваха Бога. Лицата им бяха бледи и изразяваха голяма тревога, нещо което издаваше вътрешната им борба. Твърдост и дълбока сериозност се четеше по тях. Огромни капки пот се стичаха по челата им. От време на време лицата им се озаряваха от белезите на Божието одобрение, след което придобиваха особено тържествено, сериозно, тревожно изражение*./*ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА „Затръбете в Сион, осветете пост, свикайте тържествено събрание. Съберете людете, осветете събранието, свикайте старейшините…Нека плачат свещениците, служителите Господни, между предхрамието и олтара, и нека рекат: „Пощади, Господи, людете Си и не предавай наследството си на позор, та да ги владеят народите! Защо да рекат между племената: „Где е техният Бог?“(Йоил 2:15-17).
„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви на тъга. Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава“(Яков 4:7-10).
„Изпитайте себе си, да! изпитайте, народе безсрамни, преди да влезе указът в сила (денят минава като плява), преди да ви сполети лютия гняв Господен, преди да ви постигне денят на гнева Господен. Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му; търсете правда, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен“(Софония 2:1-3)./
Зли ангели се тълпяха около тях, обгърнали ги с тъмнина, за да отклонят погледа им от Исус и да привлекат погледа им към заобикалящия ги мрак, за да бъдат принудени да проявят недоверие към Бога и да възроптаят срещу Него. Тяхната единствена сигурност беше в това, че гледаха нагоре. Божии ангели бдяха върху Неговия народ и когато отровната атмосфера на злите ангели обкръжи тези обезпокоени души, небесните ангели постоянно размахваха крилете си над тях, за да разпръснат непрогледния мрак.
Видях, че някои не вземаха участие в тази борба и не изпитваха такава душевна мъка. Изглеждаха равнодушни и безгрижни. Не противостояха на тъмнината, която се спускаше над тях, и тя ги обкръжи като гъст облак. Божиите ангели изоставиха тези души и се насочиха бързо към онези, които с всички сили се бореха против злите ангели и се опитваха да си помогнат, призовавайки непрестанно Бога. Ангелите обаче изоставиха другите, които не направиха усилие да си помогнат, и аз не ги видях повече. Светъл лъч от Исус озаряваше от време на време онези, които продължаваха сериозно да се молят, за да окуражи сърцата им и да освети лицата им.
Попитах за значението на пресяването, което видях, и ми бе показано, че то ще бъде предизвикано от съвета на верния Свидетел към лаодикийците. Свидетелството ще въздейства върху сърцата на онези, които го приемат, ще ги накара да издигнат високо целта и да известят цялата истина. Някои няма да приемат това конкретно свидетелство. Ще му се противопоставят и това ще предизвика пресяване сред Божия народ.
На свидетелството на верния Свидетел не е обърнато внимание дори и наполовина. От това тържествено свидетелство зависи съдбата на църквата, но на него се гледа много леко, бих казала дори, че се отхвърля напълно. То трябва да предизвиква дълбоко покаяние и всички, които го приемат истински, ще бъдат послушани и очистени.
Ангелът каза: „Слушай!“, и не след дълго чух глас, подобен на звуци от много музикални инструменти, преливащи се в съвършена хармония. Това превъзхождаше всяка друга музика, която бях чувала някога. Тя изразяваше милост, състрадание и възвишена радост. Това развълнува цялото ми същество. Ангелът каза: „Погледни!“ Тогава вниманието ми бе привлечено от групата, която бях видяла и която бе сериозно пресята. Показани ми бяха онези, които бях видяла да плачат и да се молят, преживявайки голяма душевна борба. Броят на защитаващите ангели, които ги обкръжаваха, се беше удвоил. Въоръжени от главата до нозете, те се движеха в съвършен ред, подобно на войници. Изразът на лицата им издаваше тежката борба, която бяха преживели. Независимо от белезите на душевната агония те сияеха със светлина и небесна слава. Бяха спечелили победата и затова бяха изпълнени с най-дълбока благодарност и свята радост.
Групата беше намаляла. Някои бяха пресeти и останаха по пътя*./*ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано беше ти студен или топъл! Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: „Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо“, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол“(Откр. 3:15-17)./ Безгрижните и равнодушните не се присъединиха към онези, които издигаха високо победата и спасението. Те не устояваха в молитви, не претърпяха душевна борба, затова не спечелиха победата и бяха изоставени назад в тъмнината. Други заеха бързо тяхното място, приеха истината и се включиха в редовете. Зли ангели все още продължаваха да ги обкръжават, но нямаха вече сила над тях **./**ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани от истината през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време, с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и с моление за всичките светии“ (Ефес. 6:12-18).
Видях, че онези, които бяха облечени с всеоръжието, известяваха истината с голяма сила. Видях и други, които бяха обвързани – жени с мъжете си и деца с родителите си. Искрените души, на които се е пречело да слушат истината, сега я приемаха с ревност. Всеки страх от роднините им беше изчезнал. Истината означаваше всичко за тях. Сега тя им бе по-ценна и по-скъпа дори от живота. Попитах коя беше причината за тази голяма промяна? Един ангел отговори: „Това е късният дъжд, освежението от лицето на Господа, високият вик на третия ангел.“
Голяма сила придружаваше избраните. Ангелът каза: „Погледни!“ Вниманието ми бе насочено към нечестивите и невярващите. Те бяха всички във възбуда(смутени, в движение). Ревността и силата на Божия народ ги бяха развълнували и разгневили. Объркване и смущение владееше навсякъде. Видях как се взеха мерки срещу групата, разполагаща с Божията светлина и сила. Въпреки че ги бе обкръжила тъмнина, те стояха твърдо, признати от Бога и уповаващи се на Него. Бяха обезпокоени и ден и нощ викаха усилено към Бога. Чух следните думи: „Твоята воля, о Господи, да бъде!*/*ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:7, 8; Срв. Откр. 14:14, 15)./ Ако името Ти ще се прослави чрез това, промисли изходен път за Твоя народ! Освободи ни от езичниците, които ни обкръжават! Те са решили да ни убият, но Твоята ръка може да ни спаси!“ Добре си спомням тези думи. Изглеждаше, че всички имаха дълбоко съзнание за своето недостойнство и напълно се предаваха на Божията воля. Подобно на Яков всеки от тях без изключение сериозно се молеше и се бореше за освобождение.
Малко след като бяха започнали да викат сериозно, ангелите, изпълнени със съчувствие, искаха да ги освободят. Но един заповядващ ангел ги спря. Той каза: „Волята Божия още не е изпълнена. Те трябва да пият от чашата. Трябва да се кръстят с кръщението.“
Скоро чух Божия глас, който разтърси небето и земята*./* ЗАБЕЛЕЖКА ПОД ЧЕРТА „И Господ ще изрикае от Сион и ще издаде гласа Си от Ерусалим, небето и земята ще се потресат. Но Господ ще бъде прибежище на людете Си и крепост на израилтяните“(Йоил 3:16).
„Чийто глас разтърси тогава земята, а сега Той се обеща, казвайки: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето“ (Евр. 12:26; срв. Откр. 16:17)./ Стана голямо земетресение. Сградите се срутиха до основи. Тогава чух победен вик, висок, ясен и тържествен. Погледнах към онези, които преди малко се намираха в огромна нужда и скръб. Техният затвор се отвори. Озари ги славна светлина. Колко красиви бяха сега! Всички белези на скръб и грижи бяха изчезнали, всяко лице излъчваше здраве и красота. Неприятелите им, езичниците около тях, паднаха на земята като мъртви. Те не можеха да понесат светлината, обкръжаваща спасените светии. Светлина и слава почиваше над тях, когато Исус се появи на небесните облаци. Групата, която беше изпитана и намерена вярна, се промени в един миг на око, от слава в слава. Гробовете се отвориха и светиите излязоха, облечени с безсмъртие, викайки: „Победа над смъртта и над гроба!“ Заедно с живите светии те бяха издигнати, за да посрещнат своя Господ във въздуха, докато силни, победни викове, подобно на музика прозвучаха от безсмъртните устни.