Преяждането-Разпространен, но сериозен грях

210. Претоварването на стомаха е разпространен грях. Когато се поглъща много храна, храносмилателната система се натоварва. Животът и жизнеността намаляват вместо да се увеличават, което е според плана на Сатана. Хората изразходват жизнените си сили за излишеството от труд, полаган за приемането на храна в повече.
Като приемаме прекалено много храна, ние не само пропиляваме неразумно дадените за нуждите на естеството ни Божии благословения, но и вредим на тялото. Оскверняваме тялото, Божия храм, като го отслабваме и нараняваме. Природата е възпряна да извърши своето дело така добре и мъдро според дадените й от Бога възможности. Поради егоистичното задоволяване на апетита, човекът потиска силите на природата и ги принуждава да вършат недопустими за тях неща.
Ако всички хора познаваха живата човешка “машина”, никога не биха постъпвали така. Но щом наистина обичат толкова много да си угаждат, ще продължават самоубийствения си начин на живот, докато умрат преждевременно или години наред станат бреме за себе си и за своите близки.
Писмо 17, 1895 г.

Задръстване на човешката “машина”

211. Възможно е да сме невъздържани в храненето дори и с най-здравословната храна. Ако някой се е отказал от вредните храни, съвсем не означава, че може да яде, колкото си иска. Преяждането, независимо от качеството на храната, задръства живата “машина” и пречи на работата й.
ХВБХ, с. 51; ЗС, с. 119, 1890 г.

212. Невъздържаното ядене дори на здравословна храна вреди на тялото и замъглява умствените и моралните способности.
ЗВ, 1 септември 1887 г.

213. Почти всички членове на човешкото семейство ядат повече, отколкото тялото изисква. Излишъците се разлагат и се превръщат в гнила маса… Ако в стомаха влезе повече, отколкото е нужно на живата “машина”, дори проста по вид храна, излишъкът се превръща в тежест. Тялото прави отчаяни опити да се отърве от нея и тази допълнителна работа предизвиква чувство на умора и изтощеност. Някои, които ядат непрекъснато, го наричат “чувство на непрекъснат глад”. Той обаче се причинява от претоварването на храносмилателните органи. [Резултатите от преяждане дори с проста, здравословна храна – т. 33, 157]
Писмо 73а, 1896 г.

214. В желанието да се представим пред гостите си създаваме ненужни безпокойства и притеснения. Домакинята се преуморява от приготовлението на голямо разнообразие от ястия. Поради многото блюда на трапезата гостите преяждат. Резултатът е от една страна болест и страдания, причинени от преумора, а от друга страна – преяждане. Тези изискани гощавки са обременяващи и вредни.
6 С, с. 343, 1900 г.

215. Чревоугодническите гощавки и погълната в неподходящо време храна, влияят върху всяка фибра на човешкото тяло. Умът също се влияе от това, което ядем и пием.
ЗР, юни 1878 г.

216. Непосилният труд е вреден за подрастващия организъм. Но ако стотици хора са си навредили от прекомерна работа, хиляди са се устремили към скорошна и сигурна развала в резултат на безделие, преяждане и префинена леност, посели семето на болестта в телата.
4 С, с. 96, 1876 г.

Лакомията – престъпление, наказуемо със смърт

217. Някои не контролират апетита си, а угаждат на вкуса за сметка на здравето. В резултат на това мозъкът се замъглява, мислите стават по-бавни и хората не успяват да постигнат онова, което биха могли, ако бяха въздържани и умерени. В случая те ограбват Бога от физическата и умствената сила, която биха могли да използват в служба за Него, ако бяха въздържани във всичко.
Павел бе здравен реформатор. Той каза: “Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”. Чувстваше, че е отговорен да пази всичките си сили, за да ги използва за Божия слава. Ако Павел бе застрашен от невъздържание, то колко по-застрашени сме ние, защото не чувстваме и не осъзнаваме като него необходимостта да прославим Бога с телата и с душите си, които не са наши, а Божии. Преяждането е грехът на епохата.
Божието слово поставя греха лакомия наравно с пиянството. Толкова отвратителен е той в Божиите очи, че Бог заповяда на Мойсей, ако някое дете няма ограничения в апетита си, а се тъпче с всичко, пожелано от вкуса му, да бъде доведено от родителите си пред израилевите старейшини и убито с камъни. Състоянието на лакомника се смятало за безнадеждно. Той не бил полезен нито за себе си, нито за околните. Нищо не можело да му се повери. Влиянието му постоянно би омърсявало другите. Без такъв човек светът би бил по-добър, защото ужасните му дефекти щели да продължават и занапред. Никой с чувство за отговорност пред Бога не ще позволи животинските наклонности да контролират разума. Хората, които допускат подобно нещо, не са християни, независимо кои са и колко възвишена е вярата им. Христос ни съветва: “Бъдете съвършени и вие както е съвършен вашият небесен Отец”. Тук Той ни показва, че можем да бъдем толкова съвършени в нашето поле на действие, колкото Бог в Неговото.
4 С, с. 454, 455,1880г.

Поднасянето на ястията едно след друго води до лакомия

218. Мнозина, отхвърлящи месото и други лоши и вредни храни, мислят, че тъй като храната им е проста и здравословна, могат да се отдават на апетита си без задръжка и да ядат много, стигайки понякога до лакомия. Това е заблуда. Храносмилателните органи не бива да се обременяват с такова количество или качество храна, които ще затруднят усвояването й от тялото.
Според обичая храната се поднася на масата блюдо след блюдо. Без да знае какво още ще бъде предложено, човек може да погълне много храна, вероятно не най-добрата за него. Когато се донесе и последното блюдо, той често дръзва да прехвърли границите и да вземе от изкусителния десерт, едва ли полезен за него. Ако всичката храна, предназначена за трапезата, се сервира още в началото, всеки ще има възможност да направи най-добрия избор.
Понякога резултатът от преяждането се усеща веднага. При други случаи болка няма, но храносмилателните органи загубват жизнената си сила и основите на здравето се подкопават.
Излишъците от храна натоварват тялото и пораждат болнавост и треска. Предизвиква се необичаен приток на кръв в стомаха, а крайниците изстиват бързо. Храносмилателните органи се претоварват и когато завършат задачата си, се явява чувство на слабост и умора. Преяждащите постоянно го наричат “чувство на непрекъснат глад”; той обаче се причинява от претоварването на храносмилателните органи. Понякога умът се парализира и няма желание за умствени и физически усилия.
Тези неприятни симптоми се усещат, защото тялото е приключило работата си, отдавайки жизнена енергия в повече, и се е изтощило до крайност. Стомахът вика: “Дай ми почивка”. Мнозина обаче тълкуват слабостта като нужда от повече храна и така вместо да му дадат почивка, го натоварват отново. В резултат храносмилателните органи се износват, а би трябвало да могат да вършат работата си. [Органи могат да загубят жизнената си сила, без да се усеща болка – т. 155; Божиите служители трябва да бъдат умерени в храненето – т. 117; Е. Вайт не би могла да иска Божиите благословения в работата си, в случай че преяде – Приложение I:7]
СВЛ, с. 306, 307,1905г.